— Е?
— Всички вече чакат долу. Роузуотър, Букенън и другарчето му сержант Уордън.
— Странно. Е, добре, с инспектора ще се заема аз — Туийд вдигна вежди и погледна Пола. — Покани ги, Моника…
Пръв влезе Роузуотър. Облечен в шлифер, пъхнал ръце в джобовете, той намигна на Пола. Както винаги, излъчваше спокойствие и увереност. Последва го Букенън с каменно лице, придружен от Уордън.
— Палтата ви, господа — каза ведро Туийд и погледна Букенън. — Подранихте с половин час.
— Предпочитам да бъда на срещите си по-рано — отвърна инспекторът и подаде палтото си на Моника. — Докато се разхождахме отвън, попаднахме на мистър Роузуотър. Навикът ми се оказа от полза.
Но Туийд вече бе успял да схване тактиката на Букенън. Той съвсем съзнателно бе дошъл много по-рано от уреченото време с надеждата да засече Роузуотър. Така Туийд не би успял да инструктира офицера от разузнаването.
Туийд изчака гостите да се настанят и веднага заговори. Облегнат на стола си, той разказа как Роузуотър, Пола и Нюмън бяха открили пръстена в блатата. Отключи едно чекмедже, извади копието на пръстена и го подаде на Букенън.
— Това се нарича укриване на доказателства по случай на убийство… — започна Букенън, втренчил поглед в Туийд.
— А сега вие ме слушайте и не забравяйте къде се намирате — Туийд стовари юмрук на бюрото си. — Пръстенът ви е предаден доброволно. А ако сте забравили, намирате се в щаба на Тайната разузнавателна служба. Може би сте пропуснали и факта, че капитан Роузуотър е офицер от Военното разузнаване. Известно ми е, че работи по извънредно важни за националната сигурност дела. Така че без съгласието ми тук няма да се задават никакви въпроси и няма да се представят никакви обвинения. Няма да позволя нетърпимото ви поведение в собствения ми кабинет.
Туийд се отпусна в стола си с гневно изражение и здраво стиснати устни. Пола внимателно го наблюдаваше.
— Значи предпочитате да играете така — спокойно каза Букенън, като изпъна краката си и кръстоса глезените.
— Аз не играя, Букенън! — Туийд отново се наведе напред. — Извън стените на този кабинет умряха хора. Един от тях беше мой сътрудник. В чужбина. Там, където нямате никакви правомощия. Но аз имам и аз работя зад граница. В случай че искате информация за вашето разследване, можете да станете и да си тръгнете. И то веднага.
— Интересувам се главно от човека, който е убил съпругата на този джентълмен, който я е удушил хладнокръвно в същите тези блата, където сте намерили пръстена.
Букенън продължаваше да се държи кротко. Сякаш водеше приятелски разговор в някой ресторант. За разлика от него Туийд все още изглеждаше като човек, едва сдържащ яростта си.
— Получихте пръстена. Наясно сте с обстоятелствата, при които бе открит. — Туийд повиши глас. — Но това, от което аз се интересувам, е кипящият казан в Европа, ситуацията там, която се влошава с всеки изминал миг. Ако не знаете за какво говоря, прочетете вестниците.
— Отлично разбирам отговорността ви. Може би ще е по-добре да наминем, когато сте по-свободен. А сега бих искал да задам на капитан Роузуотър един въпрос…
— Не! — Туийд се изправи. — Капитан Роузуотър е пряко ангажиран с това, което се случва в Европа. Вярвам, че няма да ме сметнете за нелюбезен, ако ви кажа, че нямам време да продължа този разговор. Затрупан съм с работа, при това много напрегната. Пожарът на континента се разраства непрекъснато.
— Мисля, че получих това, за което дойдох.
Букенън се изправи. Преди да поеме пръстена, той бе сложил на едната си ръка хирургическа ръкавица и сега го държеше с нея. Сержант Уордън разтвори найлонов илик и Букенън пусна пръстена в него.
— Но ще се наложи да се срещна с капитан Роузуотър в Скотланд Ярд…
— Съжалявам, главен инспектор — прекъсна го Роузуотър, — но работата ми още днес ще ме отведе в Германия. Там е базата ми.
— Но ще имате време да дойдете и да дадете показания.
— Страхувам се, че няма да ми е възможно. А и Туийд съвсем очно ви описа какво се случи в блатата. Ще се кача на първия самолет.
— Приятно пътуване — саркастично подметна Букенън и излезе.
— Спасихте ме от инквизицията — каза Роузуотър, когато останаха сами. — Тоя инспектор е истински сладур.
— Не исках да се опитва да разбере ролята ви в Германия и Франция. Значи базата ви е във Фрайбург, в случай че ми потрябвате?
— Най-често съм там — той се обърна към Пола. — А ако ти успееш да прилъжеш шефа си да бъде малко по-щедър, можеш да ми дойдеш на гости. Имаш адреса ми.
— Когато пристигнеш, вече ще те чакам пред вратата — пошегува се тя.
Роузуотър се изправи.
— Това, което казах на Букенън, е вярно. Тръгвам веднага. Ако не успеете да ме намерите във Фрайбург, свържете се с Кулман. Той може и да ме открие. Поддържаме тясна връзка.
— Пазете се, Роузуотър — предупреди го Туийд, като го наблюдаваше. — „Сигфрид“ са опасни. Научих, че проследяването им е трудно.
— Прегрупирали са се в независими ядра, които имат различни задачи. Изчакват подходящия момент. Дейността им е главно саботаж и убийства. Само това зная и само на вас мога да кажа, че се опитвам да внедря агенти в организацията. Всичко е въпрос на време. Трябва да успея, преди някой да им даде знак да започнат. А този някой може и да е Калмар…
— Защо не казахте на Букенън за майор Леми и лейтенант Бертие? — попита Пола, когато Роузуотър си тръгна. — И двамата се намираха в Олдбърг. Не му казахте и за сержант Рей.
— Защото — обясни Туийд — искам да тръгнат по грешна следа и достатъчно дълго време да я следват. През това време ние с теб ще заминем за Париж. Готова си да тръгнем, нали? Знам, че тук винаги държиш куфарче с приготвен багаж. Моника е резервирала три места за днешния полет до Париж.
— Три?
— Всеки момент очаквам да дойде Нюмън. Ще проникне в Бордо през Париж — там никой не наблюдава летището. Добре ще е да помолиш Лазал за оръжие. Влизаме в пъкъла, Пола.
27.
Облечен в цивилните си френски дрехи, майор Леми слезе от самолета на „Ер Интер“ на летището в Бордо. Той не знаеше, че по-късно през същия ден Туийд щеше да лети за Париж. Униформен шофьор го посрещна и го поведе към чакащия ситроен.
Половин час по-късно влезе в голямата стая, където генерал Дьо Форж преглеждаше вестникарските статии за последните погроми в Лион. Генералът сгъна вестника, който в момента четеше, и го сложи върху останалите. Махна с ръка на Леми да седне срещу него.
— Успя ли да убедиш Птицата?
— Мисията е изпълнена — Леми седеше изправен, разбрал, че разговорът ще бъде официален. — Птицата се съгласи да изпрати двойно по-голямо количество от ракетите с нервнопаралитичен газ.
— Кога! — изстреля Дьо Форж.
— Каза, че ще изпрати радиосигнал от борда на „Стоманеният лешояд“, с който ще съобщи точната дата. Останах с впечатлението, че това ще бъде скоро.
— „Скоро“? Птицата трябва да бъде научен на военна прецизност. Тези оръжия може да ни потрябват още следващата седмица. Разбра ли, че президентът иска да посети Лион, за да огледа лично нанесените щети? И понеже мрази да лети, ще пътува с влак. С „Те Же Ве“.
Леми не показа изненадата си. Дьо Форж очакваше от подчинените си да знаят всичко. „Те Же Ве“ бяха свръхскоростните френски влакове, развиващи над 240 километра в час.
— Това интересува ли ни? — попита той.
