— Мисля, че истинският ад тепърва предстои — Туийд не пропусна да отбележи наум израза й „тревогите в Олдбърг“. Зад тези думи се криеше почти успешният опит да бъде удушена. Възхити се на издръжливостта на Пола. — На всичкото отгоре — каза й той — скоро ще връхлети главен инспектор Букенън. По моя покана, признавам си. Ще дойде и Виктор Роузуотър. Трябва да му предадем пръстена и предполагам, че на двамата с Роузуотър ще ни се наложи да понесем гнева на нашия приятел Букенън. Дано оживеем…
Прекъсна го телефонът. Моника вдигна, каза на някого да изчака секунда, закри с длан микрофона и се обърна към Туийд:
— Почна се. Кулман е долу.
— Да се качи…
Германецът влезе, облечен в тъмен делови костюм и незапалена пура, здраво стисната между зъбите му. Изглеждаше мрачен, но първо отиде при Пола и я прегърна през раменете. Загледа се в шалчето, подпъхнато под светлосиния й пуловер. Беше се смъкнало леко надолу. От острия поглед на Кулман не убягваше нищо.
— Какво ти е на шията? — попита я с дрезгав глас. — Да не си била на война?
— И така може да се каже — обади се Туийд, докато Пола наместваше шалчето си. — Ще ти разкажем след малко. Сега сядай. Добре дошъл в Лондон. Ще пиеш ли кафе?
— Да, благодаря. Искам го черно като грях.
Кулман се настани в един фотьойл, извъртя се и отново погледна Пола. В пръстите си въртеше пурата.
— Запали я спокойно — каза Пола. — Обичам аромата на хавански пури.
Моника бе излязла, за да приготви кафето. Кулман запали пурата си, погледна Туийд и махна с ръка към Пола:
— Та какво казваш за гърлото й?
Туийд му разказа накратко за пътуването до Олдбърг и убеждението си, че Калмар е бил в този район. Даде на немеца списъка на заподозрените, като го предупреди, че още е рано да посочи със сигурност един от тях.
— Някаква идея за националността му или откъде е дошъл? — попита Кулман. — Аз също се опитвам да го хвана. Всичко, което ми съобщават информаторите, е, че идва някъде от изток. Това понятие покрива доста голяма територия. И нито дума за възрастта или външния му вид.
— Сянка, хвърлена от сянката — каза Туийд. — Това е интересно. Може би важно. Но не за това дойде да ме видиш, нали, Ото?
Кулман изчака Моника да му налее голяма чаша с черно димящо кафе. Благодари й и изпи половината на една глътка.
— „Сигфрид“ — започна той. — Роузуотър отново ми се обади отнякъде. Не го питах откъде. Нали работи за военното разузнаване. Съобщи ми друг адрес, който току-що бил получил от свой информатор. Един адрес в Мюнхен. Влязохме и открихме нов склад за боеприпаси и оръжие. Дванадесет автомата „Калашников“, патрони, шест ръчни гранати и два килограма семтекс.
Туийд се наведе напред:
— А хора?
Кулман махна с двете ръце:
— Мисля, че местната полиция провали всичко. Патрулните й коли пристигнаха с включени сирени. Не заварихме никой. И отново нито един отпечатък от пръст в целия апартамент. Пак е работила жена, сигурен съм. Един мъж все щеше да пропусне нещо.
— Значи „Сигфрид“ е на мястото си.
— Това казват и нашите информатори от престъпния свят, а те винаги знаят какво става. Налице са повече от сто обучени саботьори и убийци. Вероятни обекти — висши членове на правителството, в това число и самият канцлер. Явно чакат знак от чужбина. Тогава ще започнат дестабилизацията на Германия. Това, което наистина ме тревожи, е разрастващата се антигерманска кампания в някои определени френски вестници.
— Всичко това е предварително изчислено. Всеки достоен човек знае, че немците са най-миролюбивата нация на континента — продължи мисълта му Туийд. — Определени елементи във Франция раздухват антигермански настроения в полза на собствените си сатанински планове. За да прикрият факта, че главната им цел е да завземат властта в Париж. Това е „Черният кръг“.
— „Черният кръг“ — Кулман размаха пурата си. — Ние също дочухме слухове за тях. Настроени са срещу евреите, срещу американците, срещу англичаните. Бедата е там, че не знаем кои са. А политическото им влияние явно е голямо. И ако не успея да пипна терористите на „Сигфрид“, преди да са се развилнели, това, което пишат за нас жълтите френски вестници, ще се окаже вярно.
— Което е и целта, смисълът на целия план.
— На всичкото отгоре от средите на престъпниците ми съобщават, че се чакат нови попълнения, при това големи. Откъде? Ако е от изток — както Калмар, — ще навлязат бързо.
— Имаш ли във Висбаден кадърни хора, които знаят френски?
— Да, защо?
— Изпрати ги под прикритие в Женева. Пусни слух, че търсят Калмар за някаква голяма поръчка. Срещу солидно заплащане — три милиона марки. Не, по-добре обърни сумата в швейцарски франкове.
— Щом казваш…
— Изпрати други агенти, немскоговорещи, в Базел. Със същата мисия.
— Ти знаеш нещо, нали?
Кулман изгледа Туийд през облака синкав дим. Допи кафето си и Моника отново напълни чашата.
— Просто го направи. Какво става с Щал, твоя „французин“ в Бордо? Някакви новини от него?
Кулман се поколеба, преди да отговори:
— По дяволите! Ти беше откровен с мен. Още се намира в Бордо. Но нали ме предупреди да не използва радиопредавател? При последното си съобщение — много кратко — той каза, че е събрал огромно количество информация. А ти работиш ли на територията на Франция? — Кулман гледаше в тавана, когато зададе въпроса си.
— Да. Усилено.
— Именно затова дойдох тук. За германските агенти е трудно да работят във Франция. Канцлерът го забрани.
— Защо?
— Както знаеш, той е в много добри отношения с френския президент. Ако парижките вестници се докопат до някоя история с германски агенти на тяхна територия, положението ще стане неприятно.
— Ами Щал?
Кулман отново заби поглед в тавана. Пола знаеше, че обмисля отговора си.
— Е, това е моя тайна — рече той най-накрая. — Ако бъде разкрит, оправданието ми е, че съм го внедрил, преди канцлерът да наложи ветото си. Но сега вече за Щал е много трудно да се измъкне бързо. „Черният кръг“ май е оправдал името си — поставил е истински обръч около Бордо.
— Вярно е — Туийд си припомни премеждията на Нюмън, разказа му за постовете на летището в Бордо. — Аерогарата е клопка — предупреди Туийд. — Предполагам, че наблюдават и железопътните гари, може би дори и контролните пунктове при входовете към града.
— Значи Щал е в капан.
— Може би ще успеем да се свържем с него. Няма гаранция, разбира се, но ние сме на твоя страна, Ото. Всичко, което можеш да направиш, е да се прибереш, да се надяваш и да се молиш…
Когато Кулман излезе и се отправи към летище „Хийтроу“, Туийд погледна часовника си. Моника веднага се досети за какво мисли:
— Да, Виктор Роузуотър ще пристигне всеки момент… — тя вдигна телефона в момента, в който иззвъня. Докато слушаше, изражението й изведнъж се промени. — Значи са дошли и тримата? Заедно?
Лицето й изразяваше учудване и раздразнение. Погледна Туийд.
— Мисля, че това няма да ви хареса. Нали идеята беше Роузуотър да си поприказва половин час с вас, преди да го притисне Букенън?
