Дьо Форж се приближи до нея, изтръгна цигарата от устата й и я хвърли на полирания паркет.
— Ще го изгориш — каза тя.
— Вдигни я тогава.
— О, не, скъпи. Ти я хвърли, ти ще я вдигнеш.
Устните му се стиснаха. Направи две крачки встрани и смачка цигарата с тока на ботуша си.
Гневът му й се стори любопитен. Тя се приближи до блиндираните прозорци при входната врата и надникна навън. До лимузината стоеше само шофьорът.
— Къде е приятелят ти майор Леми? А телохранителят ти лейтенант Бертие? Те винаги те придружават.
— Слушай, казвал съм ти го милион пъти. Не ми задавай въпроси, свързани с професията ми.
— Не се сърди. Мисля само за безопасността ти. Имаш много врагове… Искаш ли чаша кафе?
— Да, ако обичаш…
Когато тя отиде да направи кафето, Дьо Форж влезе в хола и нервно закрачи из стаята. Джийн бе засегнала болното му място със споменаването на двамата офицери.
Преди известно време Леми се бе обадил на телефона за свръзка, оставен от Калмар. Женски глас му беше съобщил при коя телефонна кабина и по кое време да чака обаждането на Калмар. После Леми бе докладвал на Дьо Форж, че е говорил с убиеца и че му е предал новата поръчка на генерала. Чак след това Леми се беше свързал с информатора в службата на Лазал. Сега майорът се намираше в Лион, стигнал там с полета от Бордо.
Подробно инструктиран, Бертие бе отишъл в Лион с хеликоптера на Трети корпус. Никой от двамата не знаеше за задачите на другия. Дьо Форж продължаваше да крачи нервно, току поглеждайки часовника си. Очакваше новини по обяд.
Още нещо тревожеше генерала — присъствието на Джийн Буржойн във вилата. Бе имал намерението да претърси внимателно мястото, докато я няма. Отново погледна часовника си. Дали най-силният му ход бе успял?
В своя голям кабинет, гледащ към двора и „Плас Бово“, Пиер Навар, министър на вътрешните работи, седна зад бюрото си и се захвана за работа. Туийд беше впечатлен от решимостта и усърдието на слабия тъмнокос французин.
— Планът ви е приведен в изпълнение, Туийд, както вероятно вече знаете — каза Навар. Погледна Лазал, който му кимна в съгласие.
Трима души седяха в креслата, разположени в полукръг около бюрото на министъра. Туийд се беше разположил с лице към Навар, а от двете му страни бяха Пола и Лазал. Пола попита:
— Господин министър, защо Франция изведнъж закипя? Винаги сме смятали страната ви за една от най-стабилните. А сега сме изправени пред бунтове, масови безредици, нападения над евреи.
— Добър въпрос — Навар се наведе над писалището си в стил Луи XV, а тъмните му проницателни очи се приковаха в нейните. — Под повърхността съществува един стремеж Франция да стане същата, каквато беше преди години. Определени елементи копнеят за времето на Дьо Гол. Тогава държавата бе най- могъщата в Европа. Обединението на Германия подсилва копнежа им. И Дьо Форж използва докрай тази носталгия по миналото, като представя себе си за новия Дьо Гол. Амбициите му са съвсем прозрачни.
— Не виждам как би успял — упорстваше Пола.
— Аз също. Но той много умно разчита на това негласно желание от страна на някои французи — Франция да оказва най-силното влияние в Европа, а по-късно и в целия свят.
— Аз все още не разбирам — намеси се Туийд, — защо поискахте помощта ни.
— Лесно можете да се досетите — Навар разпери ръце. — Ние сме изцяло потопени в ситуацията. И затова може би не виждаме толкова ясно нещата, колкото би трябвало. Вие сте от Острова — това не е обида, напротив. Вие можете да погледнете на всичко отстрани. Това, което предложите, може да изненада противника ни. Тоест генерал Шарл дьо Форж.
— Страхувам се — каза Туийд. — Чувствам, че Дьо Форж чака удобния момент, за да натисне спусъка. Чака събитието, което да оправдае действията му.
— Президентът стои между Дьо Форж и всеобщия хаос. Съществуваше вероятност да се поколебае — прекалено много се вслушваше в онова куче на Дьо Форж Жанин, министъра на отбраната. Но вторият бунт в Лион накара президента да действа по-решително. Сега очаквам и друго посещение, един човек, който ще представи отношението на Германия. По моя молба тук ще пристигне главният инспектор Ото Кулман. С всички пълномощия, дадени му от канцлера на Германия…
Генерал Дьо Форж бе решил все пак да се възползва от посещението си във вила „Форбан“, въпреки че намерението му да я претърси пропадна. Когато Джийн Буржойн седна на леглото и започна да се обува, той влезе в банята.
При излизането на Дьо Форж Джийн бе напълно облечена. Генералът закопчаваше униформата си. Жената реши, че моментът е подходящ да си поговори с него:
— Шарл, кой наистина стои зад тези ужасни бунтове? — попита я, докато сресваше косата си.
— Откъде мога да знам?
— Майор Леми би трябвало да знае. Нали това е работата на началниците на разузнаването.
— На французите им дойде до гуша от чужденците, които пъплят из страната, които взимат работата им, които мърсят улиците със самото си присъствие дори.
— Но аз прочетох в „Монд“, че така наречените тълпи действали с военна прецизност. И ако са били обикновени граждани, защо е трябвало да носят маски? Явно е било важно никой да не бъде разпознат.
— Предполагам, че се страхуват от полицията.
Дьо Форж й отговаряше небрежно, докато се оглеждаше в огледалото. Джийн познаваше този тон, познаваше добре и поведението му. Генералът криеше нещо. В момента той се чувстваше добре и тя се надяваше да го накара да проговори.
— Съвсем не си убедителен, Шарл. Какво ще кажеш за онова ужасно клане на евреите в Тарб? Убийците са носели бели наметала с качулки, също като ку-клукс-клан. Отново маскирани мъже. И отново „военна прецизност“ — така се е изразил журналистът, временно отвлечен, за да присъства на нападението.
Дьо Форж сложи шапката си и бавно се извърна с лице към нея. Отпуснал ръце до бедрата си, той я погледна като змия, хипнотизираща жертвата си. Тя издържа на погледа му. Гласът му прозвуча тихо и зловещо:
— Какво намекваш, Джийн?
— Нищо не намеквам. Просто искам да ми подскажеш някакво обяснение на тези невероятни и злокобни събития.
— Хората се бунтуват, за да изразят гнева си, а и страха си от появата на новата и всесилна Германия.
— Разбирам — Джийн не звучеше убедена, но смени темата. — Жена ти Жозет все още ли е безразлична към нашата връзка?
— Жозет е лоялна към мен и към положението ми — аз съм най-добрият офицер във Франция. Тя се върна в апартамента ни в Париж. Усети, че отново настъпва време за нейните светски приеми. Много влиятелни личности присъстват на тях.
— Докато бяхме в леглото, имах усещането, че чакаш някакви важни новини…
Дьо Форж сви рамене. Още един жест, който го издаваше.
— Много разчиташ на въображението си.
Дьо Форж внимаваше да не поглежда към Джийн. Работеха всичките му инстинкти за близка опасност. Буржойн умееше да го подвежда. Дали не й беше казал прекалено много? Прекалено много се интересуваше от работата му, от плановете му, задаваше и опасни въпроси.
— Трябва да тръгвам.
Прегърна я силно. Очите му зад гърба й останаха ледени. Дали не беше време да вземе мерки? Още
