изскърца на пантите си. Държеше валтера в ръка. Отвори я широко и влезе в модерно обзаведена кухня. Но вместо нея Бътлър видя насочения към главата му маузер, калибър 7,63 мм.
Зад пистолета стоеше жена с дълга руса коса, професионално хванала дръжката с две ръце. Бътлър тихо заговори на английски, а очите му огледаха кухнята.
— Може ли да напиша нещо върху този лист? Листът се намираше върху кухненския плот. До него имаше и писалка. Бътлър остави валтера на плота. Красивата жена кимна, без да изпуска оръжието. Бътлър бързо започна да пише. После вдигна листа, за да може да го прочете Джийн:
„Сама ли сте? Пола Грей чака в дъното на градината. Аз я охранявам.“
— Ох, слава богу! Изплашихте ме. Казвам се Джийн Буржойн — беше свалила пистолета. Изглеждаше наистина изплашена. — Видях ви през прозореца. Непознат въоръжен мъж. Помислих си, че Дьо Форж е изпратил човек да ме убие. Моля ви, извикайте Пола. Ще направя кафе. Мляко искате ли? — Тя изведнъж се усмихна. — Не е ли смешно? В един момент съм готова да ви убия, обезумяла от страх, а в следващия ви питам за мляко. Искате ли мляко все пак? А захар?
— Направете го черно — спокойно отвърна Бътлър. — За Пола също. Мога ли да си взема пистолета? Благодаря. Сега ще я доведа…
Излезе навън и махна на Пола, а тя тичешком се приближи иззад ствола на дървото. Бътлър я спря, преди да влезе, и й разказа какво се беше случило. Пусна я пред себе си и я последва, а напрежението започна да отпуска тялото му.
Първо си бе помислил, че хора на Дьо Форж са накарали Буржойн да го посрещне с оръжие. После пък забеляза уверения й пръст върху спусъка. Едно дръпване и щеше да си иде ей така. Определено имаше нужда от кафето.
— Ще наблюдавам входа, докато вие двете си говорите — каза той. — Ако някой неочаквано се появи, ще се измъкнем отзад. Оставете вратата отключена.
— Разбира се. — Джийн му се усмихна топло. — Съжалявам за посрещането. Сигурно ви изкарах акъла.
— А, нищо ново…
Бътлър излезе от кухнята, разгледа разположението на стаите на първия етаж и застана зад завесата в хола, откъдето можеше да наблюдава алеята, водеща от оградата до входа на сградата.
— Толкова се радвам, че те виждам — каза Джийн, докато наливаше кафето. — Напоследък съм много изнервена. Сега ще занеса кафе на приятеля ти и после ще поговорим в кабинета отзад.
Тя бързо се върна и поведе Пола към кабинета, чиито прозорци гледаха към градината зад вилата. Пола седна в едно от креслата и забеляза, че ръката на Джийн, хванала чашата, леко трепери. Изглежда моментът беше подходящ да насочи разговора към опасната тема, да се опита да накара домакинята да разкаже всичко, което знаеше.
— Джийн — започна Пола, — Хари ми каза, че се страхуваш от убийците на Дьо Форж. Той защо би желал смъртта ти?
Буржойн сякаш се затвори в себе си. Лицето й помръкна. Някак отнесено приглади дългата си коса. Пола обаче не се отказа от целта си:
— Стигнала си дотам, че просто се налага да го споделиш с някого. Имам чувството, че от месеци живееш под напрежение. Аз все пак работя в сферите на сигурността.
— На държавната сигурност?
— Донякъде…
Джийн се усмихна:
— Май ти казах, че чичо ми в Олдбърг е работил във Военното разузнаване…
— И че още има контакти с Министерството на отбраната.
— Като че ли не ти казах точно това — Джийн разглеждаше чашата си. — След като те закарах до „Браднъл“, поговорих с чичо. Знаеш ли какво ми каза?
— Не, разбира се. Откъде бих могла?
— „Това момиче работи за разузнаването, сигурен съм.“ Предавам ти точните му думи.
— Е, да речем, че не е бил много далеч от истината.
— И аз така си помислих — Джийн отново се усмихна топло. — Ти може би си се досетила, че прекалено дълго време съм любовница на Дьо Форж. И че не го правя за удоволствие.
— Кажи ми какво успя да научиш, Джийн. Този човек представлява опасност за Франция, ако не и за целия свят. — Пола говореше развълнувано.
— Намеренията му са да стане президент на страната — каза Джийн, загледана в стената. — Тайно е свързан с Дюбоа — фанатика, застанал начело на движението „За Франция“. Целта им е да създадат такова безредие, че обикновените хора да посрещнат Дьо Форж като спасител.
— А как точно мисли да постигне това?
— Не знам дали трябва да ти кажа — Джийн се поколеба, но не за дълго. — Веднъж остави куфарчето си на една маса в хола. Докато беше в банята, аз разгледах съдържанието му. Там бяха плановете за масиран военен удар. С подробности за състава и маршрута на силите на Трети корпус, които ще тръгнат към Париж.
— Какви бяха тези подробности?
— Запомних ги наизуст. После ги записах. Ще ти дам бележките си, но знай, че поставяш живота си в опасност.
— Защо не тръгнеш с нас сега? Ще вземеш и записките си.
— Къде сте отседнали?
— В Аркашон.
— Няма да ми е трудно да дойда в града и да ви дам бележките. Сега сме прекалено близо до щаба на Трети корпус. Искам сама да поема отговорността в случай на провал. Кажи ми къде да ви открия в Аркашон.
Пола реши, че няма смисъл да настоява. Джийн Буржойн беше упорита и решителна жена. Явно трябваше да се срещнат в Аркашон.
— Ще бъдем в един малък хотел, наречен „Атлантик“. Името е глупаво за тая дупка, която повече прилича на пансион…
Пола млъкна и вдигна поглед, когато Бътлър бързо влезе в стаята и хвана ръката й. Нещо се беше случило. Той я изправи на крака и я бутна към вратата, като се обърна към Джийн. Заговори тихо и бързо:
— Неприятности пред входа. Мисля, че пристигна Дьо Форж. С въоръжен ескорт…
— Ще се видим в Аркашон — прошепна Пола.
Бързо излязоха през отключената задна врата. Пола се втурна като спринтьор към стената на оградата, а Бътлър затвори тихо вратата и бързо я последва. Когато стигна до стената, Пола вече се бе покатерила по дървото и беше скочила от другата страна. Бътлър се изкачи след нея и отново спря за миг, за да огледа вилата. Не видя никого. Спусна се по клоните и изтича до реното.
Пола вече бе вътре, а Нийлд беше запалил двигателя. Бътлър скочи на предната седалка и партньорът му веднага потегли. Караше бавно, защото се страхуваше, че ще вдигнат много шум, ако настъпи докрай педала.
Застанал пред вратата, Дьо Форж извади ключовете си. Хвърли поглед през рамото си към Леми, който го чакаше в лимузината, и към групата въоръжени мотоциклетисти, възседнали машините си, с автомати, преметнати на гърба.
Дьо Форж бързо прекоси хола и отвори вратата към кабинета си. Джийн Буржойн четеше някаква книга. Вдигна изненадано поглед и я затвори. Изправи се:
— Мислех, че днес няма да дойдеш, Шарл…
— И аз така мислех!
Дьо Форж грубо я блъсна обратно в креслото и тръгна към кухнята. Огледа се, завъртя топката на задната врата и тя се отвори. Вилата беше истинска крепост. Всичките й прозорци бяха непробиваеми от куршуми. Задната врата имаше шпионка. Освен секретната брава имаше и три здрави резета. Именно те привлякоха вниманието на Дьо Форж. Бяха издърпани встрани.
Генералът извади пистолета си и излезе навън. Огледа цялата поляна. Не видя нищо, но дочу звук —
