„Истински дявол — помисли си майорът. — Откъде разбра, че това не е всичко?“
— Манто ми каза да отида в щаба за половин час. После съм можел и да се върна при телефонната кабина. Нямал нищо против да се върна и по-рано, но щял да стреля в главата ми.
Това несъмнено бе езикът на Манто, помисли си Дьо Форж. Калмар никога не говореше така.
— Друго?
— Да. Каза, че ще се заеме с Пола Грей. И с всеки друг, който сметнем за излишен. Точно така се изрази.
Дьо Форж се надяваше, че след плащането на исканата сума Манто щеше да го остави на мира. Сега се чувстваше по-спокоен. Куршумът, прелетял пред лицето му, бе успял да го стресне.
— Изпрати жълт сигнал за групите в Париж, включени в операция „Аустерлиц“ — изведнъж нареди генералът. — Незабавно…
Когато Леми излезе, той погледна часовника си. Следващият, последен сигнал щеше да бъде червен — сигналът за взривяването на Париж. Трябваше скоро да нанесе удара, преди Навар да е успял да стабилизира правителството.
Навар и Лазал наблюдаваха Туийд, докато говореше по телефона, но неговото лице остана безизразно. Туийд си водеше кратки записки, рядко задаваше по някой въпрос на Нюмън. В един момент му каза да изчака и се обърна към двамата французи:
— Обажда се от хотел в Аркашон. Никой не подслушва. Бътлър наблюдава администратора. Трябва веднага да решим един проблем.
— Какъв?
— Нюмън разполага с доказателства за зверствата на Дьо Форж. Направил е снимки… — Туийд сбито им разказала гробището в Ланд и за случилото се при вилата на Моше Щайн.
— Нека аз поговоря с него — каза Лазал. Взе слушалката и започна: — Лазал. Ще бъда кратък. Филмът у вас ли е? Добре. Знаете ли летището при езерцето Казо, западно от шосе Н652?
— Да. Видях го, когато се връщахме с Моше от Ланд.
— Призори там ще кацне хеликоптер „Алует“. Дайте филма на пилота. Кодовото му име е Валми.
— Ще бъда там.
— Туийд ми прави знак, изчакайте…
Туийд се бе замислил върху сбития разказ на Пола за откриването на трупа на Джийн Буржойн. Реши, че е крайно време да изведе сътрудничката си от опасния район. Разказа с две думи на Лазал за убийството. Французинът зарови пръсти в косата си.
— Господи! Джийн беше един от агентите ми в района. Това е ужасно. Оставам само с един човек там…
— Дай ми проклетия телефон, Рене! — Туийд грабна слушалката. — Боб, Пола къде е? Дай ми я… Пола, съжалявам за Буржойн, сигурно не си на себе си от шока… Да, разбира се, че си го свързала с Олдбърг. Сега ме слушай: изтеглям те от района. Лазал ще изпрати хеликоптер. Боб знае за това. Ще се качиш на него и ще дойдеш в Париж.
— Не. Оставам тук, докато открием мръсника. Успя да убие две мои приятелки — Карин и Джийн…
— Пола — произнесе сериозно Туийд, — това не е молба, това е заповед. Отлиташ оттам с хеликоптера!
— Не — повтори твърдо тя. — Оставам. С мен е Боб. Хари и Пийт също.
— Май не ме чу — каза рязко Туийд. — Заповядвам ти…
— А аз не се подчинявам! Ако не ви харесва, после можете да ме изхвърлите от екипа.
— Непреклонна жена…
— Когато поискам, съм такава. Сега искам. Как е при вас?
— Дай ми Нюмън.
— Слушам, Туийд — обади се Боб.
— Сам разбра, че не мога да се оправя с Пола. Но я искам на борда на вертолета. Ако се наложи, ще я занесеш до машината на ръце!
— Не мога да го направя. Грешите за Пола. Тя ще приеме това като бягство от битката. Не че не съм съгласен с вас, що се отнася до безопасността й. Но тя е пълноправен член на екипа. Не го забравяйте.
— Може пък и да си прав. Дано доказателствата, които си събрал, ни помогнат да неутрализираме мощта на врага. Лошото е, че нямаме свидетел.
— Имаме — каза Нюмън, като се сети за Мартина, жената, която събираше съчки по плажа. — Малко е стара, но умът й е на мястото си. Може да направи силно впечатление, ако се появи по телевизията.
— Боб, тази жена ни трябва.
— Тоест да се върна в Ланд. Добре, виждам, че е важно. Може да наклони везните в наша полза.
— Да се върнеш в Ланд? — Туийд не бе очаквал това. — Не мога да го искам от теб.
— Вие не го и искате. Сам взех решението. Тръгвам веднага, щом свърша с други е неща.
— Боб, обещай ми да се обадиш, преди да тръгнеш. Или поне някой от останалите да го направи.
— Окей. Обещавам. Пазете се.
— Ти се пази — гласът на Туийд издаваше тревогата му. — Имаме причина да мислим, че скоро адът ще се отприщи. Отсега нататък можеш да очакваш всичко.
Туийд умислен затвори телефона. Бяха стигнали до критичния момент в безмилостната битка за спасяването на Франция. По време на разговора му Навар бе стоял прав, загледан сякаш в мъглите на несигурното бъдеще. Туийд го погледна, видя изражението му, отгатна мислите му. После обърна очи към Лазал.
Шефът на френските тайни служби също изглеждаше нервен и несигурен. Дали беше време да удари с батальоните си DST, полувоенните Сили за борба с безредиците, останалите подразделения под негово командване? И накъде трябваше да ги насочи? На юг, където хаосът беше организиран и ръководен от Дьо Форж? Или да ги остави да отбраняват Париж?
Единствен Туийд знаеше правилния ход. Чужденец в чужда столица, той изглеждаше толкова спокоен, колкото би бил зад бюрото си в Парк Кресънт.
— Зная какво трябва да направим — гласът му бе решителен — Но първо искам да ми опишете ситуацията в момента така, както я виждате вие.
Отговори му Навар, все още бодър, въпреки късния час:
— Както знаете, без да се допита до мен, Масон публично обяви назначаването на генерал Дьо Форж за временно командващ Трета армия. Войската в момента провежда учение на територията на цяла Южна Франция. Каква е целта на маневрите? Разиграват отбраната на Марсилия, Тулон и Бордо при нападение по вода и въздух. Фиктивният нападател е генерал Али — диктатор, чиито войски са базирани в Северна Африка. Повод за интервенцията е преследването на арабите във Франция. Сценарият на учението напълно съответства на антиарабската пропаганда, организирана от Дюбоа.
— А каква е истинската цел на маневрите?
— Да се осигури правото на Дьо Форж свободно да разполага и придвижва във всички посоки войските си, обхващайки огромна територия.
— Трябва да го ударим сега. Незабавно, без пощада. Изправени сме срещу зли сили. Расисти, хора, мразещи до смърт арабите, германците, американците…
Туийд се бе изправил, когато главен инспектор Ото Кулман влетя в стаята, здраво стиснал в устата си незапалена пура. В ръката си държеше сгънат лист хартия.
— Идвам от Германия — каза той на Навар. — Да започвам ли?
— Разбира се.
— Туийд, преди време ти ме посъветва да изпратя тайни агенти в Базел и Женева. Каза, че там се намира базата на Калмар. В неутрална Швейцария. Че там получава заповедите.
— Какво откриха твоите хора?
— Четирима души, които са свързани по някакъв начин със събитията от последния месец, са посещавали в този период Базел, Женева или и двата града. Ето имената им и местонахожденията им.
Туийд разгърна листа, прочете го и го върна на Кулман.
— Името на човека, когото познаваме като Калмар, е в този списък. Но не мога да докажа твърдението
