той досега не ги беше подвеждал при подобен род поръчки. Беше ги наел за сплашване. И те се дразнеха от факта, че глупакът в инвалидната количка не го бе разбрал.
Хари разтвори ръце и заяви:
— Казвам ти, дадох го. Върнах го на първоначалния му собственик. Те пристигнаха преди няколко дни и го върнах.
— Не мога да повярвам — измърмори Бойз. Откакто беше разбрал, че нещото е пропаднало, той изобщо мърмореше. — Почакай, ти просто им го даде и това беше всичко ли?
— Точно така. Дадох им нещото, а те преди да излетят ми оставиха стар мотоциклет. На мен ми се стори добра идея, мотоциклетът, имам предвид.
— Следете го! — нареди Бойз и кипейки от ярост решително се отправи към жалкия музей-гараж, оставяйки Хари да го чака под мрачните погледи на двамата наемници.
— Вие, момчета, сигурно добре си живеете от тази работа? — попита дружелюбно инвалидът.
— Затваряй си устата — нареди по-близкият до него. — Не ни харесва повече, отколкото би харесало на теб.
Той изтри потното си чело.
— По дяволите, страшно е горещо. Как понасяш такава жега?
— Бил съм и на по-горещи места. В Иран, в Босна.
Вторият наемник показа проблясък на интерес.
— В Босна ли си бил? Там ли те наредиха така?
Хари се изкикоти и рече:
— Да не си помисли, че е станало в Силвър Крийк или Тахо?
— Баща ми е бил в Босна — каза наемникът. — Общо-взето той е нищожество, но по слуховете, там се е държал както трябва.
— Извинявай.
— Няма защо. Ти по-добре…
— Казва истината — прекъсна го Бойз, който излизаше от гаража. — Поне, че нещото го няма там.
Той се наклони над човека в инвалидната количка и се намръщи.
— Ти какво си мислиш? Че ще повярвам на една твоя дума ли, а?
Хари повдигна рамене.
— И какво ще направиш? Ще разрушиш всичко наоколо на късчета ли? Ако то все още е в мен и съм решил да го скрия, няма да го намериш, дори ако трябва да разровиш всичко наоколо — изгледа той твърдо Бойз в очите и продължи: — Ако се опиташ да измъкнеш от мен още нещо, знаеш, че съм изпитал повече, отколкото могат да измислят наемните ти магарета.
— Така ли мислиш?
Бойз внезапно осъзна, че проницателният поглед на инвалида го пронизва, вследствие на което премигна и се изправи.
— Добре, хайде всичко подред — обърна се той към спътниците си. — Отначало обискирайте караваната. След това отново ще огледаме музея и останалите боклуци. И ако набързо не намерим нищо… — направи многозначителна пауза, — тогава ще видим дали си такъв юнак, за какъвто се мислиш.
Никой не остана да го наглежда. В края на краищата, къде ли можеше да се дене? Наистина, бе възможно да е скрил някъде пушката си, но Бойз сигурно тайно се надяваше на това. В такъв случай ответният изстрел щеше да се третира като самозащита. Мръсникът не се интересуваше дали Хари е точен стрелец, затова пък неговите спътници със сигурност бяха истински професионалисти.
Те тъкмо претърсваха старомодното легло, като късаха завеските му и разпаряха възглавници, когато дочуха грохот и замиращ вой. След като излязоха навън, видяха сребърен диск, който изчезваше в сумрака на синьото небе. Червената следа, която оставаше след него, се разтваряше във въздуха като триумфална пътека. Скоро всичко изчезна.
Къде — Бойз изобщо не можеше да си въобрази. Но би дал много, за да го разбере.
— Каква дивотия… — промърмори единият от наемниците, а другият само преглътна мълчаливо, тъй като не бе в състояние да отмести поглед от пламтящия небесен път.
Бойз се усети, че само замислено кимва.
— Хари каза, че са му подарили стар мотоциклет и трябваше да обърнем повече внимание на думите му. Не, беше нужно както следва да поразмислим над това. Той наричаше неизвестния генератор „нещото“. Интересно какво е представлявало онова, което е нарекъл „мотоциклет“.
Онзи, чийто баща беше служил в Босна повдигна рамене и каза:
— Кой знае. Но на каквото и да е приличало, изглежда, че отлично му послужи и без педали.
Информация за текста
© Алън Дийн Фостър
© Христо Пощаков, превод от английски
Alan Dean Foster
Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/15892]
Последна редакция: 2010-04-13 15:00:00
