Стивъкън, изглежда, се бореше с мисълта дали да приеме задачата.
— Не виждам защо ще иска да се изповяда пред мен.
— Защото има съвест. Необходимо му е само някой да му даде шанс да постъпи справедливо. — Кларк леко се отдръпна назад и добави: — Да допуснем, че Кенеди е направила нещо скандално. Може да е бил някой друг, Стансфийлд например, но искам да съм сигурен, преди да гласувам за Кенеди, че не си плюя по репутацията.
Стивъкън прие отговора.
— Разбирам — изрече.
— Добре. — Сенаторът и частният детектив станаха. — Знаеш ли къде се намира Улф Трап Парк?
— Не.
— Намира се до Лесбърг Пайк.
— Ще се оправя.
— Добре. Браун разхожда кучето си в парка всяка вечер, след като се прибере от работа. Обикновено към шест. Предлагам ти да се срещнеш с него тази вечер.
Стивъкън се запита откъде Кларк знае всичко това, но реши да не задава излишни въпроси.
— Как да го предразположа?
След като помисли малко, сенаторът отговори:
— Кажи му, че работиш за конгресмена Ръдин. Кажи му, че конгресменът е много притеснен, че неподходящ човек може да стане директор на ЦРУ. И че това, което той ще ти разкрие, няма да бъде записано. Името му няма да бъде забъркано никъде. — Кларк сложи длан на рамото на Стивъкън. — Конгресменът просто търси някакви факти, за да започне разследване и да осуети утвърждаването на кандидатурата.
— Не се тревожи, Ханк, ще се оправя.
— Знам, Норб. А ако не излезе нищо скандално, още по-добре. Харесвам доктор Кенеди и мисля, че тя ще бъде блестящ директор. Просто искам да се убедя, че няма да сгреша, като гласувам за нея следващата седмица.
— Ясно.
— Хубаво. Казах на конгресмена Ръдин, че ще се отбиеш в офиса му тази сутрин. Можеш ли да наминеш и там?
— Да. Още сега.
Кларк го потупа по гърба.
— Благодаря ти, Норб. — Понечи да каже „довиждане“, но размисли и добави: — И още нещо. Аз оставам вън от играта във всички случаи и на всяка цена. Единствено те свързвам с Ръдин и това е. Никога не съм ти плащал нито цент, ясно? — Кларк му намигна и двамата си стиснаха ръцете.
ГЛАВА 18
Марк Розентал беше убивал враговете на Израел с най-различни средства — с нож, с куршуми, дори веднъж с отрова. Но любимото му оръжие бяха експлозивите. За това имаше няколко причини. Най-напред, за него те бяха практични. Експлозивите му даваха възможност да нанесе максимални щети и в същото време да запази прикритието си. В подходящи ръце един автомат можеше да бъде също толкова смъртоносен, но да стърчиш на открито и да поливаш с куршуми хората, означава да се разкриеш и по теб да открият ответен огън. И това бе само началото. При подобни акции оттеглянето е изключително трудно. Не, Розентал си обичаше бомбите. Можеше да проучи навиците на жертвата си и да заложи устройството на най-удобното място, преди тя да се появи.
През годините си в МОСАД беше провел някои много рисковани операции. Розентал знаеше, че през периода, който беше смятан за един от най-неудачните за израелското разузнаване, той беше сред малцината успешни изпълнители. Което до голяма степен се дължеше на поразителния инстинкт на Бен Фридман. Фридман беше пращал Розентал в окупираните територии, за да събира информация. Евреинът с детинско лице се оказа толкова ефективен в проникването в структурите на палестинската терористична организация „Хамас“, че Фридман не можа да устои на изкушението и накара Розентал да удари по врага. Първата бомба, която Марк заложи, отне живота на няколко от членовете на организацията в средното ниво на йерархията, но вторият му бомбен атентат убеди Фридман, че Розентал е невероятно храбър воин. Вторият атентат беше извършен в едно кафене в Хеброн. Розентал беше поставил устройството на дъното на една кофа за боклук по-рано същата сутрин. На обяд той се срещна в кафето с неколцина свои „сънародници“ — членове на „Хамас“. По време на обяда той стана и отиде до тоалетната. В джоба си носеше химикалка, която представляваше дистанционен детонатор за бомбата. Преди да излезе от тоалетната, той натисна капачката на химикалката и я хвърли в боклука. Часовниковият механизъм на бомбата започна да отмерва двайсет секунди до взрива. Розентал се върна и си седна на мястото. Бе го подбрал много внимателно. Между него и бомбата имаше палмово дърво в бетонна саксия. Розентал спокойно отброяваше времето и на осемнайсетата секунда се наведе да си вземе нещо, което беше изпуснал под масата.
Взривът уби трима от четиримата мъже, с които беше седнал да яде, както и още двама клиенти на заведението. Розентал се отърва със сътресение на мозъка и няколко драскотини, както и с частична загуба на слуха. Фактът, че самият той замалко не беше загинал при атентата, само циментира репутацията му на верен боец в редиците на „Хамас“.
Този му смел и дързък ход помогна да се сближи още повече с водача на „Хамас“ Яхиа Аяш. Розентал беше въведен в най-близкото му обкръжение и пет месеца по-късно през един слънчев ден той отговори на телефонно обаждане за Аяш по мобилен телефон, който беше специално модифициран от техниците в МОСАД. Когато подаде телефона на Аяш, Розентал се отдалечи от групата. Пак носеше химикалка в джоба си, но този път нямаше часовников механизъм. Розентал изобщо не се обърна назад. Натисна капачката, последва експлозия. Парчето пластичен експлозив, скрито в телефона, пръсна главата на Аяш. Това беше и краят на дейността на Розентал под прикритие в окупираните територии.
Фридман прояви определен интерес да усъвършенства уменията на Розентал като професионален убиец. Генералният директор на МОСАД имаше значителен опит в тази сфера. През 1972 г.? единайсет израелски спортисти бяха взети за заложници по време на Олимпийските игри в Мюнхен от членове на палестинската терористична група „Черният септември“. Двама от спортистите бяха убити на място, когато терористите нахлуха в тяхното общежитие в Олимпийското градче. Терористите поискаха да бъдат освободени от израелските затвори 234 палестинци. Голда Меир, министър-председателката на Израел по това време, отказа да удовлетвори искането, защото беше убедена, че така ще си навлече още по-големи проблеми в бъдеще. След напрегната петдневна обсада германските власти минаха към действие, докато терористите прехвърляха заложниците в самолет. Спасителната операция бе пълен провал. Деветимата останали живи заложници бяха убити до един, както и шест от осмината терористи. И на всичкото отгоре двамата оцелели терористи бяха пуснати по-късно.
Бен Фридман се намираше на летището в онзи ужасен ден през 1972 г.? Стоеше до един от идолите си, Цви Замир. По онова време Замир беше генералният директор на МОСАД. След клането в Мюнхен Замир беше човекът, който убеди министър-председателката, че е време да свалят кадифените ръкавици. Голда Меир нареди на Замир да издебне и ликвидира инициаторите, стоящи зад действията на „Черният септември“. През следващите девет месеца потекоха реки от кръв и Бен Фридман доказа, че е един от най- ефективните убийци на МОСАД. Първият му удар беше едва месец след убийството на олимпийските спортисти. МОСАД искаше да изпрати сигнал на всички и първата цел на израелците беше Уаел Зуайтер, представител на Организацията за освобождение на Палестина в Рим. На 16 октомври Фридман издебна Зуайтер на улицата, изстреля два куршума в тила му и изчезна. Не минаха и два месеца, когато Фридман участва в екипа, ликвидирал Махмуд Хамшари, като постави бомба в телефона в неговия парижки апартамент. Бомбата беше задействана с дистанционен детонатор и взривът буквално обезглави другия представител на ООП.
Кръвта продължи да се лее. Големият удар на Фридман дойде на 13 април 1973 г.? Той беше част от
