— Не мисля, че е добра идея.
— Ако аз бях на нейно място, щях да искам да мога да се защитя. Освен това, ако нещо се обърка, повярвайте ми, ще се радвате, че тя има пистолет в ръката си.
— Това не ми харесва — отсече Кенеди.
— Е, ще трябва да се примириш, защото не мисля да й го взимам обратно! — сопна се Мич.
Понякога Кенеди си мислеше, че прекалено много са се сближили. През годините се беше научила да не взима нещата лично. Мич беше вълк-единак и когато играта загрубееше, чертите от характера, които му помагаха да оцелява на терена, излизаха на преден план. Той беше нетърпелив и безцеремонен, нямаше и помен от уважение и зачитане на висшестоящия.
Рап стисна ръката на Коулман:
— Благодаря за помощта. Внимавай много с нея, Скот. В момента е уплашена, а ти знаеш как се държи едно уплашено животно.
— Какво, да я очистя ли трябва?
— Не, докато се чувства в безопасност, ще си седи мирно.
— Тогава ще трябва да се погрижим да бъде в безопасност.
— Къде ще я заведете?
— На източния бряг на залива. Айрини знае всичко.
Напълно в стила на един стар тюлен беше да избере място в района на залива Чезапийк. Рап вдигна мобилния си телефон.
— Нали ми имаш номера?
— Ъхъ.
— Добре, обади ми се, ако имаш нужда от нещо.
— Не се притеснявай, Мич. Няма да позволя и косъм да падне от главата й.
Рап го потупа по ръката.
— Знам. Сигурен съм в теб.
Трябваше да тръгват.
Коулман натисна зеления бутон при вратата. Тя се отвори плавно. Той се качи в микробуса, а Кенеди и Рап — в лимузината.
Сам на задната седалка на автомобила, Рап не можа да се сдържи повече и зададе въпроса, който не му даваше мира през цялото време:
— Как е тя?
— Добре. Снощи остана в „Четири сезона“.
Преди да отлети от Италия, Рап беше помолил Кенеди да нареди някой да държи под око Анна.
— Днес какво прави?
— Отиде в катедралата. — Кенеди се извърна, за да вижда по-добре Рап. — Моят човек ми каза, че е много емоционална. Видял я да плаче три пъти.
Рап зарови лицето си в шепи. Значи не й беше напълно безразличен!
— Искаш ли да ми разкажеш за случилото се между вас? — поде Кенеди.
Той поклати глава.
— Но май ще се наложи да го сториш.
— Защо?
— Трябва да съм наясно какво знае тя.
— Айрини, Анна няма да каже нищо.
— Не съм съгласна. Но в момента главната ми грижа е как ще реагира Бен Фридман, когато разбере, че хората му са изчезнали.
Рап се върна мислено към трите трупа в апартамента на Донатела.
— Погрижи ли се за тях?
— Докладваха ми, че проблемът е решен. — Кенеди го стрелна с поглед и продължи: — Щеше да е по- добре, ако сега Анна си беше тук, в Щатите.
Рап бе на същото мнение, но не искаше да упражнява натиск върху нея. Тя беше произнесла някои много обидни неща по-негов адрес и макар че бяха казани в момент на гняв, в тях се съдържаше известна доза истина.
— Не мога да я моля да се върне — изрече глухо.
— Защо?
— Не искам да я замесвам.
— Има ли нещо, което трябва да знам?
Рап поклати глава.
— Какво стана между теб и Анна?
— Не искам да говоря за това.
Разбираше го. Но една мисъл не й даваше покой.
— Какво имаше предвид, когато реши да я вземеш със себе си в Италия?
„Да й поискам ръката, за да се оженим. Да се махна от тази мръсна и неблагодарна работа, преди да съм се побъркал напълно. Това имах предвид и много други неща!“ Не можеше да го изрече на глас. Беше време да играе твърдо. Анна беше дала воля на истинските си чувства и мисли. А той, глупакът, си мислеше, че ще поиска да се омъжи за него. Красивата, умна Анна Райли! Америка гъмжеше от мъже, които биха подскочили от радост при възможността да се оженят за нея — мъже с нормални и престижни професии, мъже, които биха могли да й предложат стабилност. Мъже, които с готовност биха се преместили в Ню Йорк! Наивно беше дори да мечтае, че тя ще се омъжи за него. Идиотско беше да очаква, че ще й даде това, което другите щяха да й дадат. Любовта беше замъглила иначе трезвата му преценка и той не беше взел под внимание един прост факт. Той беше убиец, а жените като Анна Райли не се омъжваха за убийци.
— Не искам да говоря сега за Анна. — Знаеше, че да се смесват личният и професионалният живот, е голяма грешка.
— Е, бих искала да знам…
Рап я прекъсна:
— Казах, че няма да говоря за това, Айрини. Всичко свърши. Давай нататък.
— Нали нямаш предвид теб и Анна? — озадачи се Кенеди.
— Точно това имам предвид.
Кенеди прецени, че най-разумно ще е да не го разпитва повече. Ясно беше, че не всичко от случилото се в Милано й е напълно известно. Щом Рап не искаше да се обажда на Райли, добре. С мисълта за Бен Фридман, човъркаща ума й, тя не смяташе, че е уместно да оставят Анна да броди из Италия: Ще уреди да я докарат у дома и тогава ще поговори с нея.
ГЛАВА 30
Кабинетът на генерал Флъд се намираше в пръстен Е на сградата на Пентагона, на втория етаж. Днес генералът беше дошъл на работа още преди изгрев-слънце. Обикновено не идваше толкова рано, но иракският проблем беше надвиснал над него като Дамоклев меч. Президентът беше дал ясно да се разбере, че не иска да се разчува много-много за последните новини от Ирак. Ако Саддам само отчасти заподозреше, че знаят за действията му и готвят план, веднага щеше да премести ядрените заряди и шансовете им да ги открият щяха мигом да се изпарят. Това създаваше голям проблем за Флъд и хората му. Как можеш да се приготвиш за война, без да съобщиш на подчинените си? В този смисъл Саддам беше направил голяма услуга на американските военни. Беше им осигурил най-доброто мирновременно учение в бойни условия.
След края на войната в Персийския залив американското Южно командване беше поддържало много активно присъствие в района. Следяха северната и южната зона, забранени за полети. Сухопътните сили и Морската пехота провеждаха учения в пустините на Кувейт и Саудитска Арабия.
На тайния фронт Военновъздушните сили и флотът почти непрекъснато се занимаваха с фотографиране
