— Съществува определен риск, сър, но мисля, че ще свърши работа.
— Слушам те. — Президентът не вярваше, че тя ще се изскубне от хватката на Ръдин.
— Каквото и да има конгресменът Ръдин в онази папка, която размаха днес, това е секретна информация.
— Е, и?
— Секретна информация, която е получил от служител на ЦРУ. Някой, сър, е извършил престъпление, като е предал тези сведения.
— Как?
— Ако е служител на ЦРУ, значи е подписал формуляр за неразгласяване на тайни, свързани с националната сигурност, сър.
— Разкритието е по-голямо от неговото престъпление, Айрини. Пресата е въвлечена.
— Моля, изслушайте ме, сър. Голяма част от това, което Екип „Орион“ е вършил, първоначално е ставало извън рамките на ЦРУ. През последната година директорът Стансфийлд направи много, за да узакони акциите на екипа. Издаването на Мич на официално служебно досие беше само част от замисляното от него. Той създаде цял архив от официално класифицирани засекретени материали, които документират действията на екипа. Имаше списък на сенаторите и конгресмените, които бяха замесени във взимането на решения всеки път, когато екипът биваше изпратен на акция.
Президентът се намръщи.
— Доколко законно е това?
— Не е въпрос на законност, сър.
— Напротив! Ако те отрекат, че са подписвали подобен документ?
— Няма — отвърна Кенеди твърдо.
Хейс разбра. Слуховете, че Стансфийлд държи досиета на най-важните хора, бяха верни.
— Искаш да кажеш, че ги е страх какво може да се случи, ако не се съгласят?
— Може би.
На Хейс подобен подход никак не му се понрави. Той изсумтя.
— Сър, всичко това е достатъчно законно, за да се накара директорът на ФБР Роуч да изземе онази папка и всички възможни копия, които Ръдин е направил.
Президентът присви очи.
— Искат от мен да накарам ФБР да нахлуе в дома на конгресмен?
— Да.
— Не говориш сериозно. Пресата ще…
— Сър, Ръдин не игра много честно. Той или някой друг близо до него е нарушил закона. При нормални обстоятелства ние с удоволствие щяхме да си затворим очите, но той ни предизвика, като показа свръхсекретна информация по националната телевизия.
Президентът упорито скръсти ръце.
— Докъде ще ни докара всичко това, Айрини?
— Ако утре отида в Капитолия и отговоря на въпросите им, ще ме разпънат на кръст. Ако оттегля името си от процедурата, Ръдин ще свика слушания до една седмица и пак ще ме разпънат на кръст. И при двата сценария, сър, ще бъде обвинена президентската власт.
— Прецакани сме. — Хейс си пое въздух. — И да се случи точно сега, когато иракският проблем ни е подпалил главите!
— Има и трети изход, сър.
— Цял съм в слух!
Кенеди започна да излага плана си. ФБР провежда внезапен обиск в дома на Ръдин и в кабинета му. Следва краткотрайна медийна шумотевица. Албърт Ръдин вероятно щеше да се прости с кариерата си.
ГЛАВА 40
Кларк беше облякъл костюм за тази среща.
Негов беше планът да се обади на президента и да говори с него за новината, създадена от Ръдин. Щом щеше да държи в неведение Хейс за участието си в аферата, най-добре беше да изрази съчувствие и да се преструва, че иска да помогне. Естествено не можеше да помогне с нищо. Беше вкарал в капана президента и демократите. Кенеди щеше да бъде само възпламенителят при едно от най-сензационните слушания, провеждани в Сената.
Президентът обаче малко го изненада, като му се обади пръв и поиска да го види в Белия дом. Хейс каза само, че е изключително важно да говорят тази вечер. Кларк се притесни, че името му може по някакъв начин да е замесено в скандала, но паниката бързо го напусна. Ако бе така, щеше да се оправи някак. Разбира се, беше по-добре президентът изобщо да не разбере за съпричастността му към разкритието.
Шефката на кабинета на президента придружи високопоставения сенатор от Аризона до Овалния кабинет и ги остави. Хейс затвори секретните документи, които преглеждаше, и сложи очилата си за четене на бюрото. Той също беше облечен в костюм. Стана, за да се ръкува с мъжа, когото смяташе за съюзник и приятел.
— Благодаря ти, че дойде, Ханк.
— За нищо, Боб. — Бяха работили заедно в Сената и насаме изоставяха официалностите.
— Ела да седнем там. — Президентът посочи към канапетата до камината. — Да ти налея ли нещо за пиене?
— Не, благодаря. — Кларк разкопча сакото си и седна.
Хейс зае място срещу него и започна:
— Е, старото ти приятелче Албърт Ръдин забърка голяма каша.
Кларк много внимаваше в тона на президента. Отново се разтревожи, че той може би знае повече, отколкото показва. Сенаторът въздъхна и отвърна:
— Утре ще е големият цирк.
— Няма съмнение. — Президентът се облегна назад и отпусна ръка върху облегалката на канапето. — Какво мислиш да правиш?
— Добър въпрос. Както сигурно предполагаш, телефонът не спря да звъни цяла сутрин. Всеки репортер в този град иска да знае какво ще се случи утре. Обадиха ми се всички членове на моята комисия. Повечето са направо бесни. Считат, че ако казаното от Албърт по телевизията е вярно дори само отчасти, с доктор Кенеди е свършено.
Това не беше новина за президента и той го знаеше. Шефката на кабинета му вече беше говорила с няколко сенатори демократи от комисията — те бяха склонни да се дистанцират от президента и издигнатата от него кандидатура.
— А какво казва ръководството на твоята партия? — провокира събеседника си Хейс.
Кларк срещна погледа му.
— Искат главата ти.
— И ти ще ги послушаш ли?
Кларк сведе очи.
— Знаеш, че не ми харесва да върша това, Боб.
— Не отговори на въпроса ми.
— Няма да оспорвам взетите от теб решения — опита Кларк.
— Но някой от комисията ти ще го стори. Може би сенатор Джетланд?
— Боб, безсилни сме пред подобно нещо. Храня огромно уважение към теб, но знаеш как действа системата. Във водата има кръв и акулите вече се събират наоколо.
— Определено е така. — Хейс замълча. След малко продължи: — Ханк, ти беше добър колега през годините. Затова ще те предупредя. Направи услуга на себе си и отложи слушанията с ден или два.
— Няма как да го сторя. — Кларк поклати енергично глава.
Президентът реши, че не трябва да насилва нещата. Битката беше на републиканците срещу
