демократите, а Албърт Ръдин стоеше по средата — много опасно място на политическия терен във Вашингтон.
— Като на приятел ти споделям, утре доктор Кенеди ще бъде много мълчалива. Не си усложнявай живота и карай по-любезно с нея.
— Колко мълчалива?
— Като се позове на документа за неразгласяване на информация, засягаща националната сигурност, който е подписала при постъпването си в ЦРУ, тя ще откаже да отговаря на всякакви въпроси по време на открито за медиите слушане.
— Уважавам много доктор Кенеди, но тя не може да постъпи така. Ако се държи по този начин, няма да ми остане друго, освен да я разпъна на кръст.
— По-добре недей — предупреди го президентът.
Кларк се намръщи.
— Нали помниш сделката. Ако Екип „Орион“ бъде разкрит, пешкира опира Стансфийлд. Или тя. Трябва да се яви пред моята комисия и да признае вината. Ще направя всичко, за да я защитя.
— Е, утре тя няма да го стори. Затова бъди разумен и не й давай много зор. — Президентът стана. — Като на приятел ти казвам, Ханк. Избери мъдрия подход утре.
Кларк се запита какви козове крие в ръкава си Хейс. Този човек беше буквално в шах и мат и на всичкото отгоре имаше смелостта да го вика в Овалния кабинет и да се опитва да го сплашва. Вътрешно Кларк искаше да му се изсмее в лицето, но се държеше така, сякаш обмисля сериозно думите на Хейс.
Изправи се и отвърна:
— Ще помисля върху предупреждението ти.
Президентът приключи срещата си с Кларк и се върна долу, където министърът на отбраната, съветникът по националната сигурност, Айрини Кенеди и началникът на Обединеното командване го чакаха. Министърът на отбраната Рик Кълбъртсън се беше върнал от Колумбия същата сутрин и президентът лично го беше информирал за ситуацията в Ирак. Охраната около обекта беше толкова силна, че Хейс реши да посвети в плановете си ограничен кръг хора. Единственият човек от Обединеното командване, който знаеше за приготовленията, беше генерал Флъд. Другите министри не знаеха нищо за болницата „Ал Хюсеин“ и това, което лежеше под нея.
— Не ставайте — махна Хейс и кимна на Флъд.
Генералът раздаде текстове с кратка информация на всеки от присъстващите.
— Господа — обърна се Флъд към офицерите от Обединеното командване, — имам удоволствието да ви съобщя, че в светлината на последните демонстрации на агресивно поведение на иракската противовъздушна отбрана президентът ни даде зелена светлина да влезем и да ги прочистим. В материалите, които ви раздадох, ще откриете списък на целите. — Списъкът на целите за иракския театър на военни действия се актуализираше всеки ден с помощта на въздушното, космическото и оперативното разузнаване. Военните около масата не бяха виждали толкова подробно описание на целите от края на Войната в Залива. Те ококориха очи, докато разлистваха страниците. Към всяка цел беше посочено наименование, описание, координати по GPS и тип на боеприпасите и техните носители, които щяха да бъдат използвани.
Генерал Флъд продължи:
— В двайсет и един часа утре вечерта саудитско време ние ще започнем операцията срещу Ирак. Нападението ще протече по следния начин: Първата вълна ще се състои от щурмови самолети А–10, щурмови хеликоптери „Апачи“, изтребители „Стелт F–117“ и крилати ракети. — Подробности не бяха нужни. Всеки от офицерите беше виждал подобни планове неведнъж. — Първата вълна нахлува незабелязано и изважда от строя противовъздушната отбрана. Втората вълна, състояща се от бомбардировачи и щурмови изтребители, поема по-големите и трудни цели. — Мъжете безмълвно слушаха. Никой не зададе въпрос, нито пък прекъсна Флъд, за да добави нещо. Всичко беше решено. Мъжете и жените, базирани в района на Персийския залив, тренираха за подобни ситуации 365 дни в годината. Военната машина беше на място. Единственото, което оставаше, беше да се задейства.
Флъд приключи с краткото описание на плана си и добави:
— Извинете, че не ви предупредих по-рано, но за това си има определени причини. Не е необходимо да се напомня, че трябва да сме изключително внимателни. Има ли въпроси? — Адмиралът и тримата генерали поклатиха глави. — Добре. Тогава хората ви да се връщат по командванията и да задействат нещата. — Докато офицерите ставаха, Флъд додаде: — Ще бъда в кабинета си още час, ако искате да говорите с мен.
Когато всички излязоха, президентът вдигна папката с информационните материали:
— Генерале, не виждам в плана безопасен коридор. Как ще опазим момчетата от „Делта“ да не ги бомбардира някой наш самолет?
— Когато пилотите получат последен инструктаж, ще им бъде раздадена по една такава. — Флъд показа карта на Багдад, на която една част беше оцветена в червено. — В списъка с целите няма нито един обект, който се намира в червената зона. Преди да излетят, те ще получат изрични заповеди да не пускат бомби в този район.
— Няма ли да заподозрат нещо?
— След инцидента с китайското посолство те са свикнали да им забраняват бомбардировките на дадени участъци от терена. Но този коридор, който сме маркирали тук — генералът посочи няколко пътища, минаващи през града, — е доста необичаен.
— Значи може да се запитат каква е причината?
— Да, сър, някои със сигурност ще се усъмнят, но имайте предвид, че по време на полетите ще имат да мислят за много други проблеми.
— Сър — прекъсна ги Кенеди, — болницата се намира в квартал „Ал Мансур“. Разположена е на висок хълм, а освен това до нея има няколко посолства — руското, йорданското и пакистанското. Там са и щабквартирите на иракската разузнавателна служба и на Републиканската гвардия. Няма да е странно, ако им кажем да не влизат в тази зона, докато провеждат въздушния удар.
Президентът, изглежда, беше удовлетворен от думите на Кенеди, но продължаваше да мисли, че проточилият се от юг на запад коридор е доста необичаен.
— Генерале, ако някои от твоите авиатори забележат колона от бели коли, носещи се по пътя в разгара на бомбардировките, как според теб ще реагират?
— Ще съобщят на най-близкия AWACS.
— Не мислиш ли, че могат да поемат инициативата и да ударят по колите?
— Не е изключено.
— Така няма да стане.
— Не, сър, няма — съгласи се Флъд. След кратък размисъл добави: — Сър, мисля, че трябва да им кажем за присъствието на нашия отряд на земята.
— Сега ли?
— Не, можем да изчакаме до последния момент и не е необходимо изобщо да споменаваме за ядрените бомби.
Това успокои президента.
— Ами белите коли? — Той се обърна към Кенеди за мнението й.
— Според мен трябва да кажем на пилотите и за кортежа. Уважавам подготовката им, командните и контролните структури, които военните са разположили в района, но за мен те си остават едни въздушни каубои. Ако бях на мястото на един от тях и ми се удадеше шанс да ударя Саддам, със сигурност нямаше да чакам контрольора в AWACS-а да ми даде зелена светлина.
Президентът се облегна назад и скръсти ръце. Кенеди разбираше, че той се колебае дали да посвети твърде много хора в тайната. Историята изобилстваше с примери за изгубено предимство, защото някой се е разприказвал. От друга страна обаче, историята беше пълна и с прекалено ревниво пазени тайни. Джеймс Енгълтън буквално беше обезсилил ЦРУ със своята параноя. Хиляди американски моряци и пилоти загинаха в
