да има по-силен контрол. Оплаквах се, че не научаваме цялата истина от директора Стансфийлд, когато той свидетелства пред моята комисия, и същото се отнася за доктор Кенеди. Никой обаче не желаеше да ме слуша, дори моята собствена партия ми обърна гръб. Е, днес искам да кажа, че благодарение на моята бдителност сме на път да поправим огромна грешка.
— Какво имате предвид, конгресмен Ръдин?
— В тази папка тук — Ръдин я размаха — имам доказателство, че доктор Кенеди е лъгала пред моята комисия. Имам доказателство, че е провеждала тайни операции, без да уведоми Конгреса или да потърси одобрението ни. Доказателство, че е извършила клетвоотстъпничество пред Конгреса и че е нарушила закона.
През годините Зебърт многократно бе чувал тая песен.
— Албърт, това си го повтарял неведнъж! Честно казано, мисля, че е срамота да продължаваш да атакуваш така репутацията на тази честна жена.
— Сега ще ви кажа какво е срамота — парира Ръдин. — Конгрес, който отказва да изпълнява задълженията, за които народът го е избрал. Конгрес и администрация на Белия дом, които отказват да положат и най-малки усилия, за да защитят конституцията.
Зебърт, представител на старата школа политици от Вирджиния, свидетел на дните, когато в спора се раждаше истината, беше лично обиден от голите обвинения на Ръдин.
— Албърт, ако имаш някакво доказателство за прегрешение от страна на доктор Кенеди, предлагам да го извадиш на бял свят. В противен случай се постарай да демонстрираш малко достойнство и престани с тия убийствени хули.
— „Убийствени“ е много уместно казано — изсъска Ръдин.
Сам в кабинета си, Кларк осъзна колко жалко е поведението на Ръдин пред камера. На неговия фон сенаторът щеше да изглежда още по-солидно, когато пита утре Кенеди пред огромната национална аудитория за отправените й обвинения.
— Кажете ми, конгресмен Зебърт, чували ли сте за организация, наречена Екип „Орион“?
Зебърт не отговори.
— Това е тайна организация, създадена от Томас Стансфийлд и ръководена не от кой да е, а от самата доктор Айрини Кенеди. Организация, която през последните десет години е водила тайна война в Близкия изток, без за това да бъде уведомен нито един член на Конгреса.
— И как разбрахте за тази организация? — Зебърт знаеше за Екип „Орион“. Беше сред малцината конгресмени и сенатори, „облекли“ Томас Стансфийлд във властта да поведе битката на терена на терористите.
— Тъй като собствената ми комисия отказа да ми разреши да разследвам ЦРУ, а и президентът Хейс се опита да ми запуши устата, аз трябваше да продължа по собствена инициатива. Благодарение на упоритите ми усилия и лична саможертва открих високопоставен човек в Централното разузнавателно управление, който се съгласи да говори с мен. Той е също толкова притеснен, колкото и аз, за нарушенията на Томас Стансфийлд, които продължават и при Айрини Кенеди.
Едно име не означава нищо само по себе си. Ако Ръдин разполагаше само с това, не беше достатъчно. Зебърт реши, че би било добър ход да нарече разкритието на колегата си блъф.
— Ако имате доказателство, искам да го видя. — И кимна към папката.
Ръдин това и чакаше.
— Имам имената на хората и датите, на които са били ликвидирани от тази организация. Имам доказателство, че членове на американските Специални сили са участвали в някои от операциите и имам също и това. — Ръдин извади една черно-бяла фотография. — Името му е Мич Рап. Той е американски гражданин, обучен от ЦРУ. Най-добрият в Екип „Орион“ през последните почти десет години. Убил е над двайсет граждани в различни страни из целия Близък изток. Той е убиец, престъпник, и трябва да бъде изправен пред съда. Както и Айрини Кенеди. И всеки, който има нещо общо с този скандал! — Ръдин замълча, колкото да извади още няколко листа от папката. — Имам извлеченията от банковите сметки, които показват как са били отклонявани пари от одобрените от Конгреса програми и са били използвани за финансирането на тази организация — Екип „Орион“. — Ръдин обвинително посочи с пръст Зебърт и добави: — В този град има твърде много политици, които не си вършат работата както трябва. И аз съм дошъл тук, за да кажа, че на това ще се сложи край!
Ръсърт беше толкова шокиран, че можа да каже само:
— Това са много сериозни обвинения, конгресмен Ръдин.
— Да, така е.
— Възнамерявате ли да проведете слушания по този въпрос, или ще предадете документите на Министерството на правосъдието?
Ръдин отново хвърли поглед върху Зебърт и се обърна към водещия:
— Тъй като моята комисия не пожела да се занимае с въпроса и тъй като Айрини Кенеди трябва да даде показания пред Сенатската комисия по разузнаването утре, смятам да предам тези доказателства на сенатор Кларк и да видя дали, поне веднъж, някой ще може да получи ясни отговори от нея.
В кабинета си Кларк беше скочил на крака; кипеше от въодушевление. Албърт Ръдин току-що му беше дал в ръцете всичко, за което той беше работил упорито до този момент. Утре, точно в 13.00 часа, Кларк щеше да удари с чукчето и да постави началото на едно от най-драматичните и очаквани от всички процедури по утвърждаване, които Америка е виждала досега. Кларк беше участвал във взимането на решението за финансирането на Екип „Орион“. Тогава, като част от сделката, Томас Стансфийлд обеща да отиде на жертвената клада като главен виновник, ако нещо се обърка. Сега Кенеди щеше да постъпи по същия начин. Кларк ще остане над кавгата и ще си придава държавнически вид, когато утре колегите му се нахвърлят върху Кенеди.
Телевизионната аудитория ще е огромна. И това ще е само началото. Скандалът ще е на корицата на всяко списание и на първа страница на всеки вестник. Неговото лице и име ще се запечатат трайно в съзнанието на всеки гласоподавател в тази страна. И това ще го изстреля направо при кандидатите за президенти.
ГЛАВА 38
Рап стоеше на върха на естествено скално възвишение и гледаше към напуканата пустинна земя долу, по пътя към Багдад. Беше облечен в бежова пустинна камуфлажна униформа. Това място беше кръстено от Пентагона „Оазис 1“. Малцина знаеха за неговото съществуване. Намираше се на върха на саудитско- иракската граница, на триста и двайсет километра от Багдад. Скалното образувание, което оформяше по естествен начин периметъра на предната оперативна база, стърчеше от червеното море от пясък като вулканичен остров по средата на бурен океан. Рап беше единственият цивилен, посещавал базата. Военният персонал, който населяваше скалния остров, дори не го наричаше в разговорите си база. Мъжете с черни барети го наричаха преден авангарден обект или рейдови обект. Това беше царството на Специалните. Змиеядците викаха на „Оазис 1“ „Змийското гнездо“. Дори над входа за пещерите висеше надпис, правен на ръка, който приветстваше с: „Добре дошли в Змийското гнездо“. Пиенето понякога доста развинтва въображението.
Бойците от Специалните сили са по-различни от другите. Всъщност на Рап му се струваха напълно нормални, но за останалите военни бяха друга порода. Гордееха се, че си имат собствени правила и когато бяха пристигнали на това място, първо си построиха бар. На всички американски военни в Саудитска Арабия беше строго забранено да употребяват алкохол. Това обаче не спираше „зелените барети“, „Делта Форс“, военноморските тюлени и пилотите на хеликоптери, които населяваха обекта.
Те бяха пристигнали във военновъздушната база „Принц Султан“ предната вечер, след като пролетяха без спиране разстоянието от Северна Каролина с няколко зареждания с гориво във въздуха. Пътуваха с огромните товарни „С–141 Старлифтър“. Освен екипа, който щеше да отиде в Багдад, полковник Грей изпрати допълнително 100 командоси от „Делта Форс“. Част от този отряд щеше да играе важна роля като поддръжка в случай, че основният екип попадне в засада и трябва да бъде измъкнат. За останалите
