— Бихте ли се конкретизирали?
Джетланд се усмихна вяло.
— Вие ли посъветвахте президента или директора на ФБР Роуч — повиши глас — да се проведе акцията срещу конгресмена Ръдин?
Всички погледи се впериха в Кенеди. Тя се приведе напред.
— Да, аз.
Залата забръмча като кошер. Сенатор Кларк заблъска с чукчето. Кенеди заговори отново:
— Аз посъветвах и президента, и директора Роуч да издадат заповед за обиск на конгресмена Ръдин.
Сенатор Джетланд опря лакти на масата:
— Намирам за много тревожен факта, че сте подели кампания на лична вендета срещу член на Камарата на представителите, след като той публично отправи към вас конкретни обвинения, застрашаващи кариерата ви.
— Това въпрос ли е, или констатация, сенатор Джетланд? — не трепна Кенеди.
— Както искате, така го приемете. Само кажете истината. — Джетланд едва се сдържаше да не избухне.
— Единственото нещо, което ще кажа, е по повод на избраната от вас дума „вендета“. Тонът й беше равен и авторитетен. — Нямам намерение да организирам никакви вендети срещу конгресмена Ръдин. Според мен фактите ще покажат, че конгресменът е този, който провежда вендета срещу ЦРУ.
— Значи това според вас ви извинява, че сте накарали президента да се отнесе към конгресмена Ръдин като към престъпник!
— Сенаторе, никой не може да накара президента да направи нещо против волята му. Президентът Хейс…
Джетланд я прекъсна:
— Вашата врата разбивали ли са я федерални агенти? Нахлували ли са в дома ви с насочени срещу вас пушки?
— Не знаех, че са разбили вратата на конгресмена. — Кенеди прекрасно знаеше, че не са, и нямаше да остави Джетланд да се измъкне с клеветата.
— Не отговорихте на въпроса ми, доктор Кенеди. Нека да го перифразирам. Федерални агенти конфискували ли са ваши документи по заповед на конгресмена Ръдин?
— Не, не са, сър.
Джетланд прие признанието като победа и огледа триумфиращо колегите си.
— Сигурно е случайно съвпадение, че след като конгресменът Ръдин ви обвинява по телевизията в много сериозни нарушения, вие на свой ред съветвате президента и директора на ФБР да нападнат дома и служебното му място.
Кенеди го погледна невинно:
— Мое задължение е да съветвам президента.
— Благодаря ви, доктор Кенеди. Оценявам урока ви по конституционно право. А сега нека да се заемем сериозно с въпроса. На какво основание посъветвахте президента Хейс да третира конгресмена Ръдин като престъпник?
Кенеди направи пауза. Напрежението растеше. Накрая каза:
— Съжалявам, но не мога да отговоря на въпроса, сенатор Джетланд.
Джетланд сбърчи вежди за пред камерите.
— Не можете или няма да отговорите?
— Няма да отговоря.
— Да не би да искате да се възползвате от привилегиите на високия си пост, доктор Кенеди?
— Не, сенаторе. Поради причини, засягащи националната сигурност, не мога и няма да отговоря на вашия въпрос.
Джетланд се изпъна. След кратък размисъл поде отново:
— Конгресменът Ръдин участва вчера в „Срещи с пресата“ и отправи към вас някои много тежки обвинения. Ще коментирате ли тези обвинения?
— Не.
— Защо?
— Поради причини, засягащи националната сигурност.
— Колко удобно оправдание!
— Не виждам никакво оправдание в националната сигурност.
— Да, сигурен съм, че сте готова на всичко, за да защитите онова, което смятате за националната сигурност на тази страна. Дори и да престъпите няколко закона по пътя си може би?
— Отново ви питам — това констатация ли е, или въпрос, сенаторе?
— Ето ви въпрос! — изсъска сенаторът. — Мислите ли, че тази комисия ще утвърди кандидатурата ви, ако откажете да отговаряте на въпросите?
— Не.
— Означава ли това, че вече не искате поста на директор на Централното разузнавателно управление?
— Не означава.
— Значи още искате поста?
— Да.
Джетланд разпери ръце в театрален жест.
— Амиии… доктор Кенеди, неприятно ми е да ви го съобщя, но не може и вълкът да е сит, и агнето — цяло. Ако искате да сте следващият директор на ЦРУ, трябва да отговорите на въпросите. Нека да караме по същество. — Джетланд отвори някаква папка. — Конгресменът Ръдин твърди, че разполага с информация, дадена му от един от вашите служители. Познавам конгресмена добре и съм склонен да му повярвам. — Смятам, че когато водим подобни дискусии, е много лесно да се объркаме. Затова възнамерявам да изразя позицията си ясно и просто. — Сенаторът показа на Кенеди фотография. — Ето ви едно лице. Винаги е хубаво, когато един проблем може да се персонифицира. Що се отнася до този проблем, той си има име — Мич Рап. Според конгресмена Ръдин и неговия източник този човек е работил за ЦРУ поне десет години, и то далеч не като чиновник. Предполага се, че е отговорен за смъртта на над двайсет души. Двайсет души! — Джетланд направи пауза, за да могат присъстващите да асимилират цифрата. — Можете ли да потвърдите или отречете, че този човек е бил на работа в ЦРУ?
Кенеди си каза, че е за добро, дето в пустинята няма телевизори.
— Сенаторе, поради съображения за националната сигурност не мога да ви отговоря — изрече загрижено.
Джетланд объркано поклати глава.
— Това е абсолютно неприемливо!
Кенеди кимна, сякаш да демонстрира, че е съгласна. Погледна часовника си и стана.
— Господин председател, имам спешна работа. Извинявам се, че не можах да отговоря на въпросите на вашата комисия днес. Имам обаче уважителни причини. Неотстъпчивостта ми в никакъв случай не трябва да се разглежда като обида за Сената или комисията. Президентът ще ви се обади до един ден във връзка с моята кандидатура. Благодаря за отделеното от вас време и внимание. — С тези думи Кенеди се обърна и излезе. В залата избухна глъч.
ГЛАВА 42
„Оазис 1“ кипеше от трескава дейност. Приготвяха хеликоптерите и проверяваха екипировката и оръжието. Инструктажът вече беше свършил и екипът беше готов. Рап излезе от командната барака, облечен в униформа на Специалната републиканска гвардия. В пещерата беше задушно от цигарения дим. Полковник Грей и щабът му внимателно слушаха докладите от разузнаването. Хеликоптер „MH–53J Пейв
