— Какво искаше да сторя, Албърт?
— Да я разкъсаш на парчета!
— Не мисля, че подобно нещо би направило добро впечатление по телевизията.
Ръдин спря пред бюрото на Кларк.
— Не ми пука какво впечатление ще направи, Ханк. Проклетата кучка призна, че е посъветвала президента да нападнат къщата ми. Моята къща!
— Според мен Джетланд се представи добре.
— Да не си си изгубил ума! Той приличаше на един помпозен задник!
Кларк се изкушаваше да попита Ръдин дали скоро е гледал записи от слушането, но вместо това каза:
— Така щях да изглеждам и аз, ако я бях нападнал.
— Не трябваше изобщо да я оставяш да се измъкне по този начин! Не го разбирам! — Ръдин фучеше. — Вчера си свърших своята работа, а днес ти просто седя и бездейства.
— По-полека, Албърт. — Кларк посочи стол. — Седни. Преуморил си се. С Кенеди е свършено. — Не знаеше защо, но почувства нужда да успокои по някакъв начин Ръдин.
— За това няма спор. Президентът по-добре да си търси друга кандидатура. — Ръдин седна. — Знаеш ли, преди да започне всичко, щях да съм напълно доволен и ако само бях сложил край на кариерата й, но не и сега. — Отпуснатата кожа на гушата му се разтресе, когато поклати глава. — Сега искам да влезе в затвора.
— Не те виня — излъга Кларк. — Ако беше посъветвала президента да нахлуят в моя кабинет и дом, и аз щях да побеснея.
— Това означава ли, че ще ме оставиш да организирам собствени слушания?
Кларк се усмихна лукаво.
— Мисля, че ще има повече от достатъчно работа и за двете комисии.
Двамата си позволиха да се размечтаят как ще унищожат Кенеди.
Това блаженство беше прекъснато ненадейно от гласа на личната секретарка на Кларк по телефона.
— Сенаторе, президентът Хейс е на линията.
Кларк опули очи в престорен израз на изненада.
— Благодаря ти, Деби. Сега ще вдигна. — Стрелна Ръдин с поглед: — За какво ли е това?
Ръдин плесна с ръце и ухилено обяви:
— Обажда се да оттегли кандидатурата. За какво друго ще да е?
Кларк си помисли, че конгресменът е прав. След като беше отстранил Кенеди, сега можеше малко да си отдъхне и да помогне Браун да бъде следващата кандидатура. Освен това той още можеше да свика слушанията. Ще обясни на президента, че за да се успокоят духовете, е необходимо едно сурово разследване на Кенеди от Ръдин и Конгресната комисия по разузнаването.
Накрая той вдигна слушалката.
— Господин президент.
— Ханк, нямам много време, затова ще бъда кратък. До десет минути ще започнем да бомбардираме Ирак. Вече информирах шефовете на двете камари. Също така подписах президентски указ, разрешаващ употребата на смъртоносна сила от членове на американските специални части, които са в района. Не мога да бъда по-конкретен в момента, но ще организираме брифинг по-късно вечерта. Моля те, направи ми услуга и задръж новината за себе си, докато тя не бъде огласена.
— Задължително, господин президент.
— Благодаря, Ханк. Ще поддържаме връзка.
Линията прекъсна и Кларк бавно остави слушалката. Ръдин още се намираше в блаженото си състояние и злорадстваше.
— Какво каза? Оттегли ли номинацията?
Кларк не отговори веднага.
— Не. Обади се да ме информира, че след десет минути ще бомбардираме Багдад.
— Какво? — подскочи Ръдин. — Няма начин! Той не може… не мога да повярвам, че…
— Може и го прави. — Мислите трескаво запрепускаха в главата на Кларк.
— Като в „Да разлаем кучетата“! Всичко цели да отклони вниманието на медиите, за да оставят на мира Кенеди.
Кларк се замисли върху думите на конгресмена. В това време Ръдин закрачи из кабинета, бълвайки ругатни. Кларк познаваше Робърт Хейс доста добре и не смяташе, че е от онези, които ще вдигнат на бойна нога войници и самолети само за да се отклони вниманието от една политическа криза. Но властта върши удивителни неща с морала на човек. Погледна към почервенелия от яд Ръдин.
— Мислиш ли, че ще го направи?
— И още как! Той би се отървал от цялата ми партия само за да си спаси задника! — Ръдин спря и забоде пръст в гърдите си. — И проклет да съм, ако му позволя да го стори. Ще отида и ще кажа на всеки журналист, че това е абсолютен фарс!
— Направи каквото трябва, Албърт. Но ще трябва да почакаш да завалят бомбите.
ГЛАВА 44
Рап беше дал на членовете на „Делта“ съвет. Те бяха истински професионалисти, мъже, които не гледаха с добро око, когато странични хора се опитваха да ги поучават и да им казват какво да правят. Затова внимателно подбра думите си, но беше ясен и категоричен. Каза им: „Дръжте се дръзко, арогантно. Ако някой ви се изпречи на пътя, заплашете, че ще го убиете.“ Така процедираше Удай Хюсеин. Беше го научил от баща си и дори го беше задминал. Саддам беше безсърдечен, но поне в действията му имаше някаква логика. Употребата на сила преследваше безпрекословно подчинение, страха на поданиците му. Ако хората се страхуваха, те нямаше да могат да надигнат глава и да се опълчат. Удай, от друга страна, изглежда, изпитваше перверзно удоволствие от осакатяването и убиването на невинни хора по най-ужасни начини.
Саддам толерираше бруталното поведение на Удай поради три причини. Първата, че самият Саддам не беше безгрешен, втората, че Удай му беше син, и третата, че садистичното държане на Удай обслужваше и неговите цели. То помагаше да се всява страх дори сред най-високопоставените помощници на Саддам. Посланието беше ясно — не оплесквайте нещата или ще дам на Удай да се позабавлява с вас.
Разказите за зверствата бяха широко разпространени из цял Ирак и сред западните разузнавателни служби. През 1995 г.? двамата зетьове на Саддам, Хюсеин Камел и Саддам Камел избягаха в Йордания заедно с дъщерите на иракския диктатор. Не след дълго обаче Саддам ги убедил да се върнат в Багдад. Обещал да им прости. След завръщането им в Багдад Удай настоял пред баща си, че трябва да послужат за назидание на другите. Саддам склонил. Удай ги измъчвал часове наред, после ги убил и като ясно послание към иракския народ изгорил къщите им до основи. И всичко това — пред очите на сестрите си.
Имаше и една история за приятел, който дръзнал да критикува сина на Саддам. Удай затегнал корда на пениса му и после налял една след друга три бутилки джин в гърлото му. Мъжът умрял в нечовешки болки. Само година по-рано баща му беше изпратил един от високопоставените си съветници да разговаря с Удай за състоянието на нещата в държавата. Удай открил снизходителност в отношението на човека. Отрязал тестисите му и ги хвърлил на кучетата си. Мъжът бил оставен да живее, за да напомня на всички, че към Удай трябва да се отнасят със страхопочитание. Рап разказа тези и много други истории на момчетата от „Делта“, за да разберат какъв ужас вселява Удай Хюсеин в душите на всички иракчани. Именно от този страх зависеше да стигнат безпрепятствено до бомбите.
Мерцедесите без проблеми продължиха по Шосе 144. Магистралата с шест ленти беше относително спокойна — наближаваше единайсет и половина вечерта. Малкото коли и камиони веднага им даваха път, щом колоната ги доближаваше със скорост сто и двайсет километра в час. Когато стигнаха покрайнините на града, те завиха по магистрала „Абу Гураиб“, също с шест ленти, която щеше да ги отведе в сърцето на
