Рап огледа залата и забеляза празно помещение в другия край. В остъклената стая имаше няколко души в бели лабораторни престилки и шапки на главите. Рап тръгна натам с майор Бърг и четирима бойци. Влетя в стаята и изгледа петимата корейци, облечени от главата до петите в хирургически облекла.
— Доктор Ли!
Един от мъжете излезе и размаха ръце. Рап предположи, че това е доктор Ли. На английски със силен акцент кореецът каза:
— Не… не… не може да идвате тук, облечен така.
Рап извади един от никелираните пистолети 45-и калибър, издърпа ударника и насочи дулото към главата на доктора.
— Никой не ми казва какво да правя! — кресна.
Ученият сведе глава.
— Извинявайте.
— Къде са оръжията? — Рап не знаеше дали доктор Ли вече се е срещал с Удай, но дегизировката до този момент действаше.
— Оръжията ли? — попита кореецът.
— Бомбите, идиот такъв! Американците знаят за тях. Бомбардират ни от въздуха и един от шпионите ни каза, че планират да хвърлят една от специалните си бомби по болницата.
— Но те не са готови!
— Не ме интересува дали са готови! — Рап посочи към една количка в другата част на стаята. — Сложете най-важните части на количката веднага! Трябва бързо да ги изкараме оттук!
Доктор Ли се обърна и започна да дава нареждания на сътрудниците си на корейски. Рап погледна към двамата бойци от „Делта“, които бяха специалисти по експлозивите и бяха инструктирани какво да търсят. Кимна им да държат под око учените. Сетне хвана майор Бърг за ръката и го изведе отвън, в голямото хале.
— Накарай хората си да заложат експлозиви в тази стерилна стая. — Всеки член на щурмовия екип носеше на кръста си достатъчно пластичен експлозив С 4 да срути сградата.
Майорът кимна.
— Става. Ще сложа допълнително при онези цистерни с течен азот.
— Гледай да оставиш едно парче за асансьора.
Пазачът, на когото Рап беше казал да се обади в щаба, се върна изнервен.
— Генерал Хюсеин. — Мъжът спря по-далеч. — Съжалявам, но от щаба докладваха, че брат ви Кусай е издал заповед да се обезопаси районът с тези части. Искат да затворим противовзривните врати.
Това бе проблем.
Кусай беше по-големият брат на Удай, наследникът.
— Ти, некадърник такъв! — изрева Рап и го зашлеви по лицето. Пазачът падна на колене. Рап погледна Бърг и му направи знак да побърза. После се обърна към уплашения до смърт пазач: — Ставай! Идваш с мен.
Заведе мъжа в асансьора. Качиха се горе, като през цялото време мълчаха. Когато вратите се отвориха, Рап извади един от пистолетите си и го насочи към главата на иракчанина.
— Връщай се долу и помогни на моите хора. Изобщо не си мисли да затваряш вратите, че ще ти отрежа топките!
Когато излезе на улицата, на ъгъла завиваха два големи бронетранспортьора. Първото, което чу, беше един от „Делта“ да казва:
— Мамка му, идват два руски БТР–80. Пригответе установките LAW.
Рап закуца в посока към стоманените чудовища. По радиостанцията каза:
— Задръжте топката за секунда, момчета. Почакайте да видя какво ще мога да направя.
Спря бронетранспортьорите на половината път до входа на подземието, като вдигна ръка пред тях. Един от люковете се отвори. Оттам се появи иракски полковник, облечен в униформа на СРГ. Рап веднага разбра, че ще има неприятности. Този офицер почти сигурно се беше срещал отблизо с Удай.
Рап обаче остана така, препречил пътя на машините.
— Полковник, разкарай хората си оттук веднага! Баща ми ме изпрати със специална задача. Ако разбере, че си бил тук, ще се лишиш от главата си.
Офицерът спря на два метра и половина от Рап и го погледна странно.
— Удай? — присви очи той.
По изражението на полковника Рап осъзна, че е злоупотребил с късмета си. Със светкавична бързина извади пистолета си и стреля право в челото на иракчанина. Тежкият 45-калибров куршум събори мъжа. Рап пристъпи напред и изкрещя:
— Как смееш да говориш така за баща ми! — Изстреля още три куршума във вече мъртвото тяло и се изплю отгоре му. После погледна към бронетранспортьора, размаха пистолета и извика: — Махайте се оттук веднага или ще си загубите главите!
Обърна се и закуца към белите коли. По радиостанцията каза:
— Надявам се, момчета, че сте приготвили ракетите за стрелба.
— Прието — отвърна някой.
— Тогава ги използвайте още сега, преди да са успели да се обадят и да съобщят за току-що извършеното от мен.
Един боец извади от колата ракетна установка LAW 80, вдигна я за стрелба, отстъпи встрани от колата и извика:
— Залегнете!
Рап автоматично падна на асфалта. Чу силното свиетене на изстреляната от тръбата 94-милиметрова ракета. Миг по-късно проехтя експлозия и бронетранспортьорът избухна в пламъци. Докато във въздуха още хвърчаха останките на машината, Рап видя как един от командосите изтичва до отсрещната страна на улицата с друга установка LAW. Той застана в един вход на коляно, прицели се във втория бронетранспортьор и стреля.
Рап запуши ушите си. След миг се изправи. Започна автоматична стрелба.
Рап затича към сградата и извика:
— Майор Бърг, прикритието ни свърши, излизайте незабавно!
Втурна се в сградата.
— Докладвайте, майоре.
— Докопахме бомбите или поне частите, които са най-важни.
— Оправете пазачите и се качвайте.
— Ами учените?
— Мамка му! — Беше забравил за тях. — Вземете ги с вас. И побързайте!
— Прието.
Рап се върна на улицата. Стрелбата поне засега беше спряла. Изнервен, той погледна часовника си. Изруга. Де да беше сега екипът горе. Момчетата от „Делта“ се бяха разпръснали и оглеждаха всяка посока, готови да стрелят по всичко, което се движи. Рап тръгна към асансьора. Най-накрая вратата се отвори. Двама командоси бутаха количка. След тях излезе доктор Ли, като на висок глас протестираше, че компонентите на бомбата са твърде крехки и не трябва да се местят така грубо.
Рап стовари добре премерено ляво кроше в челюстта на корееца и го хвана навреме, когато той се засвлича в безсъзнание на земята. Преметна Ли на рамо и махна на другите учени да слязат от асансьора. Те се скупчиха разтреперани в ъгъла. Един от хората на майор Бърг хвърли пластичен експлозив в асансьора и натисна бутона, за да го прати долу. Вратите се затвориха и кабината заслиза отново под земята. Рап заотстъпва с лице към корейците и им извика:
— Не излизайте оттук, или ще бъдете застреляни!
След това затвори вратата и излезе на улицата. Сложи тялото на Ли в багажника на най-задната кола и закопча на китките му пластмасови белезници. До него се появи Бърг.
— Какво правиш?
— Доктор Ли ще прекара следващите няколко години, като ни разказва всичко, което знае за ядрената програма на Саддам.
