щети на болницата.
Последва невероятно дълго мълчание. Най-накрая Голдберг изрече:
— Господин президент, народът на Израел ви е длъжник.
Хейс се усмихна на Кенеди, която слушаше разговора на другия телефон.
— Много любезно от ваша страна. Извинявам се, че не мога да говоря дълго, но ще чакам да се срещнем другата седмица.
Израелският министър-председател планираше да посети Вашингтон скоро заради насрочените мирни преговори с палестинците.
— Убеден ли сте, че арабският ми съсед ще дойде след това, което се случи тази вечер?
— О, сигурен съм, че Ясер ще дойде. Няма да пазя тайната дълго. Имам намерение да кажа на целия свят какво е искал да направи Саддам.
— Надявам се ролята на моята страна да не бъде спомената — вметна тревожно Голдберг.
— От само себе си се разбира.
— Вие сте голям съюзник на израелския народ, господин президент.
— А Израел е бил винаги голям съюзник на Съединените щати — отвърна Хейс; не звучеше много убеден. Кенеди му подаде листче с едно име. Хейс кимна и продължи: — Господин Голдберг, ще ми направите ли услуга? Предайте моята благодарност и извинение на полковник Фридман.
— С удоволствие, но за какво трябва да се извинявате?
— Посрещнах го малко хладно, когато дойде във Вашингтон миналата седмица.
— А, не се притеснявайте за това — засмя се Голдберг. — Новините, които ви е донесъл, със сигурност не са ви развеселили.
— Е, това не променя факта, че не бях гостоприемен. Грешно беше от моя страна да се държа така и поради тази причина бих искал да му се извиня. Всъщност… мисля, че трябва да го вземете с вас следващата седмица. Америка му дължи благодарност и аз бих искал да му я изкажа лично.
— След като толкова настоявате, господин президент, мисля, че полковник Фридман ще бъде поласкан от подобна чест.
— Добре тогава… кажете на полковника, че ще очаквам лично да му благодаря следващата седмица. Сега трябва да вървя. — Президентът още веднъж изслуша благодарностите на Голдберг и затвори.
Кенеди се усмихна широко. Рядко показваше чувствата си.
— Перфектно беше, сър.
ГЛАВА 46
Президентът беше прекарал последните четири часа в опити да успокои шефката на кабинета си, че постъпва разумно, като прави обръщение към нацията от залата за пресконференции в Белия дом. Джоунс искаше да го снимат зад бюрото му в Овалния кабинет. Искаше да чете внимателно написана реч по аутокюто, за да няма място за грешки.
Хейс бе против. Епохалните речи, тези, които печелят хората, се произнасят без предварителна подготовка, идват отвътре, от сърцето. Всеки специалист по връзки с обществеността щеше да го посъветва да прочете речта си, но Хейс знаеше, че хората искат да видят у управляващия човека, не робота. Довечера щеше да се държи пред камерите като обикновен човек. Нямаше да крие емоциите си.
Президентът беше сам в Овалния кабинет. Използваше времето да събере мислите си, преди да застане пред обективите. Надраска набързо основните изречения. Като в примерен сценарий очерта първо, второ и последно действие. Фактът, че победата беше пълна, му помогна невероятно много. Рап и „Делта“ се бяха върнали живи и здрави в Саудитска Арабия с ядрените заряди. Всички екипажи на самолети и членове на Специалните части също бяха невредими. Критиците у дома и по света го хулеха за бомбардировките. С намеци или с преки нападки те казваха едно и също нещо — че е бомбардирал Саддам за политическо прикритие. След няколко минути щяха да му правят мили физиономии.
Почукване на вратата прекъсна мислите му.
— Влез!
Влязоха Кенеди и Анна Райли, видимо притеснена. Хейс си представи как са се изненадали в Ен Би Си и са се зачудили защо ли президентът е поискал лична среща с тяхната кореспондентка от Белия дом само минути преди обръщението си към нацията.
— Заповядайте. — Хейс посочи канапетата пред камината. — Анна, Айрини ми каза, че си имала много трудна седмица.
Анна само кимна. В интерес на истината не беше трудна, а направо адска. Сякаш Милано не беше достатъчно, трябваше да се оправя с многобройните обаждания на роднини, приятели и колеги, след като конгресменът Ръдин показа по националната телевизия фотография на Мич. Сега целият свят го смяташе за убиец.
— Е — продължи президентът, — след всичко, което преживя, си мислех, че заслужаваш да ти кажа някои неща, преди да направя изявление пред колегите ти. — Хейс замълча за кратко и после започна да описва събитията от последната седмица на шокираната Райли.
Президентът Хейс скочи на трибуната в средата на брифинг-залата с младежка пъргавина. Айрини Кенеди, генерал Флъд, министърът на отбраната Кълбъртсън и съветникът по националната сигурност Хейк застанаха зад него, пред сините завеси. Шефката на кабинета му и прессекретарката останаха отстрани. Хейс изглеждаше внушителен и уверен.
Президентът огледа претъпканата с репортери малка зала.
— Днес дадох заповед на нашите сили в Персийския залив да нападнат Ирак — поде бавно. — Не информирах съюзниците ни преди започването на военната операция. Уведомих само няколко членове на моя кабинет и шепа сенатори и конгресмени. Направих го нарочно и ако имате малко свободно време, ще ви обясня какво целях със запазването на атаката в такава строга тайна.
Президентът направи пауза, за да отпие глътка вода. Искаше напрежението да се нагнети.
— За никой от нас не би трябвало да е изненада, че Саддам Хюсеин отдавна се опитва да се сдобие или да си направи оръжия за масово поразяване. Е, миналата седмица се сблъсках с ужасяващата действителност. Информираха ме, че на Саддам му остава по-малко от месец до сглобяването на готови за използване ядрени оръжия. — Президентът замълча и огледа притихналата зала. — Изглежда, през последните няколко години е изграждал тези ядрени оръжия с помощта на Пак Чоу Ли, севернокорейски ядрен физик.
Хейс кимна на Кенеди. Тя доближи до разпънатата стойка и окачи на нея табло, на което беше залепена фотографията на учения.
— Доктор Ли е бил „взет под наем“ от правителството на Северна Корея. Заедно с още половин дузина учени. В замяна севернокорейците са получили от Саддам около четирийсет милиона долара в суров петрол. Доктор Кенеди ще ви даде документация в доказателство на това, след като свърша.
Президентът отново извърна очи към Кенеди:
— Следващата фотография, моля.
Кенеди свали снимката на Ли и я смени със снимка на град, направена от въздуха. Една от сградите в центъра беше оградена с червено.
— Саддам положи големи усилия да скрие придобивката си. До такава степен, че построи производственото съоръжение за тези оръжия под болницата „Ал Хюсеин“ в Багдад. — Президентът отново замълча. — Не е необходимо да ви обяснявам мотивите му за това. Нека само да кажем, че замисълът беше низък и долен. Но Саддам вече не може да ни шокира с нищо. — Президентът поклати глава. — Изправен пред тази неприемлива ситуация, на мен не ми остана алтернатива, освен да ликвидирам тези оръжия. На човек като Саддам Хюсеин, човек, който използва отровни газове срещу собствения си народ, не бива изобщо да се позволява да разполага с разрушителната сила на атомна бомба. В девет часа вечерта
