ръководи от вътрешен човек. Трябва ни някой, който да почисти къщата. Някой, който стриктно да спазва контрола на Конгреса. А и в края на краищата, тя дори не притежава необходимата квалификация.
— Тя свърши много добра работа с Центъра за борба с тероризма — опонира му Кларк.
— Глупости, не вярвам и на един неин доклад, който изнася пред комисията. Тази жена е лъжец и мълчалив съучастник и проклет да съм, ако позволя тя да стане директор.
— От това, което току-що каза, излиза, че тя е идеалният човек за ръководител на разузнавателна служба. — Кларк не можа да не се усмихне. Всичко вървеше прекалено добре.
— Не е забавно, Ханк. Едно нещо е да лъжеш и заговорничиш, когато се бориш с враговете, но когато се изправят пред моята комисия, искам истината. А цялата работа е, че няма начин тази жена да ми я даде.
Кларк посочи към Ръдин.
— Ти някога замислял ли си се, че тя не иска да ти каже истината, защото знае, че ще съкратиш наполовина финансирането на нейното управление?
— Това не е нейна работа. Тя е длъжна по закон да докладва фактите пред моята комисия, но не го прави и това ме вбесява.
— Тогава трябва да възбудиш разследване срещу нея — пусна мухата Кларк. Знаеше, че Ръдин е лоялен член на партията. Да разследва Кенеди, означаваше да ядоса президента Хейс, който беше съпартиец- демократ. Ръдин би отбой и скръсти ръце. Беше разкъсван от лоялността си към партията, от една страна, и омразата си към ЦРУ, от друга.
— Нека успокоим малко топката — намеси се Мидълтън. В сегашното му нещастно състояние след случая с президента последното нещо, с което искаше Ръдин да се заеме, беше лов на вещици. Републиканците щяха да получат сериозна преднина, след като конгресмен демократ започнеше да преследва президента демократ. Като член на кабинета на същия този президент, последното нещо, което Мидълтън искаше, беше слушане в Конгреса. Тези слушания имаха навика да се проточват и веднъж започнеха ли, никой не знаеше кой може да пострада при кръстосания огън.
— Аз съм спокоен. — Кларк взе салфетката си и я сложи на масата.
— Добре. — Мидълтън погледна към Ръдин, сякаш за да го помоли да помълчи малко. После се обърна към Кларк: — Кого би искал да видиш като шеф в Ленгли?
Твърде лесно беше. Кларк си напомни да не прекалява. Можеше да разчита на себе си и на още двама като подкрепа, но беше още прекалено рано, за да се посочват имена.
— Както вече казах, не е моя работа да номинирам кандидати. Аз само ги одобрявам.
— Но ако избереш някого?
Кларк сви рамене.
— Нямам представа. Не съм мислил по този въпрос. — После добави през смях: — Не че има някакво значение.
— Може и да има — заяде се Мидълтън.
— Той се опитва да ти каже — включи се Ръдин, — че не харесваме идеята Кенеди да поеме Управлението. А от казаното от теб разбираме, че тя е изборът на президента. Готов съм да отида при него и да му заявя, че съм против номинацията на Кенеди. Като се има предвид колко шум вдигнах напоследък по въпроса, няма да се изненада много. С него постоянно се разминаваме и не можем да се видим на четири очи и да обсъдим проблема.
— Защо не го заплашиш да съкратиш финансирането? — Това беше много деликатен ход. Кларк разбираше, че Ръдин не разполага с достатъчно гласове в собствената си комисия, за да прокара подобна политика.
— Аз съм партиен човек и ти го знаеш, Ханк — каза Ръдин гордо. — Не мога да се опълча срещу президента.
— Не знам какво да кажа, господа. Ако не харесвате Кенеди като кандидат, тогава намерете начин да промените решението на Хейс. — Така Кларк прехвърляше топката в тяхното поле.
Мидълтън се повъртя в стола си, преди да заговори.
— Ако ти посочиш кандидат, който е по-приемлив от Кенеди, ние бихме могли да се отнесем с въпроса към президента.
Кларк се престори на изненадан.
— Значи искате да играя лошия?
Сравнението не хареса на Мидълтън, но той кимна.
— Ако обичаш, кажи ми защо ще искам да го правя?
— Защото — започна Ръдин — в града има хиляда души, които биха се справили по-добре, като ръководят това проклето място.
Кларк кимна.
— Ще помисля по въпроса. — После погледна часовника си и добави: — Трябва да вървя. Има ли нещо друго?
Двамата отговориха отрицателно и Мидълтън добави:
— Просто разсъждавай по-открито. Можем да си бъдем от взаимна полза.
Кларк отвърна, че ще опита и си тръгна. Ръдин се обърна към Мидълтън:
— Той ще изиграе ролята си. Знам как да се оправя с Ханк.
— Надявам се да си прав. Не мисля, че външната ни политика може да понася още от каубойския манталитет.
— Не се тревожи, ще успеем.
На Мидълтън му се щеше да е по-голям оптимист в този момент, но все още си ближеше раните от срещата предната сутрин. Президентът се беше превърнал в хищна птица. Трябваше някой да му подреже крилата. Кенеди трябваше да бъде отстранена. Мидълтън се обърна към колегата си демократ:
— Може би е добре да се обадим на доктор Кенеди, преди да свикаш твоята комисия.
Ръдин изсумтя.
— Защо трябва да давам на републиканците възможност да извлекат политически дивиденти от това?
— За да ги изпревариш, преди да могат да повдигнат случая сами.
На Ръдин идеята му хареса. Обичаше да я поставя на място и да й напомня пред кого отговаря за действията си.
— Ще го направя, но не искам да засегна президента.
— Не се притеснявай, няма да го засегнеш. Не мисля, че ще се изложи на подобен скандал.
Докато чакаше лимузината си, сенатор Кларк едва сдържаше радостта си от това, как беше протекла срещата. Нещата в Германия не бяха минали, както планираше, но сега, с тези двама смешници, които му предложиха помощта си, крайният резултат щеше да бъде успешен. Неговите поддръжници за Овалния кабинет щяха да са доволни. Наистина много доволни.
20.
Складът се намираше близо до Националната ботаническа градина, край Бланденсбърг. Когато сивият „Додж Дюранго“ се появи зад ъгъла, един от хората на Дюзър чакаше пред отворената врата на гаража. Ванът се скри в старата тухлена постройка. Мъжът отвън се огледа в едната и другата посока на улицата, след което затвори вратата на гаража.
Дюзър спря колата, но остави двигателя да работи. Когато излезе, до него застана човек с торба за смет. Дюзър хвърли картечния пистолет в торбата и отиде при задната част на дюрангото. Там лежеше Сандра Хикок. Куршумът беше раздробил красивото й лице. Той поклати глава. Отчасти беше доволен, че е мъртва. Беше почнала много да се налага. В края на краищата може би така беше най-добре, но в момента тя представляваше проблем. Той отстъпи от задната врата на колата и изкрещя заповедите си.
Хората му се хванаха за работа веднага. На дюрангото бяха сложени нови номера, а безжизненото тяло на Хикок беше вкарано в празен варел. Отгоре посипаха пясък, после запечатаха варела и го натовариха на една платформа с други осем варела. За по-малко от пет минути се бяха отървали от трупа и оръжието. Както и от дюрангото, което щеше да бъде разпродадено на части.
