— Добър ден, Майкъл.
Без да си губи времето с празни приказки, О’Рурк премина направо към същността:
— Съжалявам за тази сутрин. Председателят Ръдин е голям задник.
— Надявам се, ще ме разбереш, ако не се разпростирам по тази тема.
— Да… разбирам те. — Той кръстоса крака. — Името, което ти споменах тази сутрин…
Кенеди нямаше да се даде лесно. Погледна спокойно О’Рурк с кафявите си очи и зачака той да продължи.
— Помниш името, нали?
— Да.
— Е, какво можеш да ми кажеш за него?
— Абсолютно нищо.
О’Рурк се наведе напред.
— Виж, Айрини. Заслужавам отговор. — Тя продължи да седи спокойно зад бюрото. — Поне ми кажи дали го познаваш!
Кенеди беше обмислила всичко.
— Майкъл, нека те попитам нещо. Ако някой, да кажем, от колегите ти, дойде при мен и ме попита дали познавам дядо ти, как би искал да му отговоря?
О’Рурк започна да си играе с брачната си халка. Знаеше, че Кенеди ще направи този ход, и по тази причина се страхуваше да идва тук. Беше се надявал да получи отговор, докато са на нейна територия, но очевидно се бе заблуждавал. Историята беше дълга и мътна. Когато О’Рурк напусна Морската пехота, той отиде да работи при сенатор Ерик Олсън. Негов най-добър приятел, съквартирант и колега през тези години беше Марк Коулман, по-малкият брат на Скот Коулман. Една вечер Марк беше трагично убит само на две пресечки от Капитолия, докато се връщаше у дома. Нападателят му беше закоравял наркоман, пуснат на свобода, защото — видите ли! — местният затвор бил претъпкан. О’Рурк беше съсипан от загубата на приятеля си. По същото време научи за някакъв известен сенатор, замесен в провала на тайна операция, коствала живота на десетина тюлени. Командир на тези тюлени беше не кой да е, а Скот Коулман, по- големият брат на Марк. Майкъл разказа на Скот, че за провала на операцията в Северна Либия е виновен сенаторът Фицджералд. Дядо му Шеймъс го беше накарал да каже на Скот Коулман истината. Аргументът беше ясен: ако Майкъл все още служеше в Морската пехота и бяха загинали негови хора, той със сигурност щеше да иска да знае кой е виновен за смъртта им.
О’Рурк смяташе решението си да издаде на Коулман неговия предател като едно от най-пагубните в живота си. Около година след разкритието О’Рурк с изумление научи, че Фицджералд е бил убит заедно с други двама уважавани политици. В касапницата, продължила и през следващата седмица, бяха убити още хора, включително сенатор Олсън. Най-ужасната новина за него беше, че дядо му е пряко свързан с Коулман и неговия екип от недоволни и разочаровани бивши тюлени. Той беше финансирал тяхната миниреволюция и им беше помогнал да планират акциите.
Директор Стансфийлд увери конгресмен О’Рурк, че действията на Скот Коулман и Шеймъс О’Рурк никога няма да излязат наяве. Дори президентът Хейс и неговият предшественик Стивънс не знаеха цялата история.
О’Рурк реши, че най-добрият начин да реагира на въпроса на Кенеди е да го пренебрегне и да опита друг подход.
— Знаеш ли коя е Анна Райли?
— Разбира се.
— Знаеш ли, че ходи сериозно с Мич Рап?
— Щом казваш.
— Стига, Айрини. Не ме разигравай. Трябва ми отговор.
— Не те разигравам, Майкъл. Ти също не отговори на моя въпрос.
— Какъв въпрос? — навъси се О’Рурк.
Кенеди го зададе отново:
— Ако някой дойде при мен и ме попита дали познавам дядо ти, какво би искал да му отговоря?
— Не виждам какво общо има Мич Рап с дядо ми!
Тя го погледна право в очите.
— Напротив, знаеш. Способен си да се придържаш към принципите. В нашата работа това е много важно. Всъщност е основата на успеха. Нарича се секретност.
— Да… да… знам. Чувал съм го и преди. Но този път е различно. Можеш да ми се довериш.
— Мога ли? — вдигна вежди Кенеди.
— Знаеш, че можеш. Държиш пистолет, опрян в челото ми. Ако решиш, още утре можеш да сложиш край на кариерата ми.
— Нещо ми подсказва, че не би имал нищо против, Майкъл.
— Е, да, може и да си права, но все пак пистолетът е у теб. Може би трябва да ме отървеш от нещастието ми. Ще ми даде добро оправдание да се махна от този град.
— Не говори така. Нямам желание да ти причинявам никаква вреда. Трябват ни повече хора като теб на Капитолия.
О’Рурк пренебрегна комплимента. Не беше сигурен дали е искрен.
— Моят проблем е следният, Айрини. Най-добрата приятелка на жена ми е Анна Райли. Заедно са следвали в Мичиганския университет. Анна е лудо влюбена в този Мич Рап. Жена ми казва, че ще се женят. Харесвам го. Доста често сме заедно с тях, вечеряме, ходим на бейзболни мачове… Дори сме гостували в къщата му на залива. Забелязах някои неща у него. — О’Рурк млъкна, за да види дали Кенеди реагира по някакъв начин на думите му. Не долови реакция. — Бих се заклел, че този човек е преминал военна подготовка. Усеща се по начина, по който се държи. Освен дето е някак по-изтънчен и действията му не са… — Той потърси подходяща дума. — Не са толкова механични. Мога да ти направя дълъг списък на странностите в поведението му, които забелязах. В събота жена ми получава по електронната поща писмо от него. Иска да му направим услуга. Да отидем до къщата му и да приберем Анна. В писмото ни уверява, че е добре, но че иска да се погрижим за Анна, докато не ни съобщи, че нещата са се оправили. — Отново замълча, смутен от това, което щеше да каже. — Накрая на писмото той пише: „Знам всичко за Шеймъс, Майкъл и Скот К.“ В такъв случай, що се отнася до мен, това ми дава право да знам кой, по дяволите, е този Мич Рап! — О’Рурк се облегна назад и скръсти ръце в очакване на отговор.
Кенеди беше изненадана, но с нищо не го показа. Рап не беше споменал, че е пратил мейл на Лиз О’Рурк, но по тона на конгресмена беше очевидно, че не лъже. Но дори и при новата информация тя не беше склонна да му каже нищо за Рап. За нея Рап, самоличността му и задачите, които беше изпълнявал за ЦРУ, си оставаха Светая светих на тайните.
— Майкъл, всичко, което мога да ти кажа, е, че ще запазя тайната ти.
— Не се и съмнявам — отвърна О’Рурк раздразнено. — Поне ми обясни как е разбрал Мич Рап за дядо ми.
— Мога да проуча въпроса, ако искаш.
— Айрини! — О’Рурк беше бесен. — Можеш да направиш и повече за мен. В противен случай ще премина към следващия си ход, който никак няма да ти хареса.
— И какъв ще е той?
— Ще се обърна към моите хора във ФБР, АНС и Пентагона и ще ги накарам да изровят истината. Ще повикам вашия заместник-директор по администрацията и ще го накарам да ви поизплаши малко. По дяволите, дори мога да прибягна до един човек в Израел и да го помоля да се поразрови.
На Кенеди това никак не й хареса. Последното нещо, което й трябваше в момента, беше да привлича внимание към Рап и към себе си. Внимателно обмисли каква част от тайната информация може да разкрие и започна:
— За въпросната личност мога да ти кажа само, че е изключително добър в занаята си и че е на наша страна.
— Това не е достатъчно.
— Боя се, че ще трябва да е.
— Не, не е. — О’Рурк се наведе напред. — Искам да науча откъде знае за Шеймъс, Скот и мен.
