мандата. Хейс беше в Комисията по разузнаването, когато избраха Кларк за неин председател. Хейс предпочиташе той да се обръща към него по име, когато са насаме.
— Сигурен ли си? Не се притеснявай от нищо.
— Не, благодаря. И така ми е добре. Може да ми се прииска да пийна нещо, когато свършим, но дотогава ще потърпя.
— Добре. — Президентът посочи с жест към стола от другата страна на масата, срещу Стансфийлд.
Кларк бавно заобиколи масата и разкопча сакото си, преди да седне. После се обърна към директора на ЦРУ:
— Как си, Томас?
— Умирам.
Кларк се усмихна широко.
— Всички умираме рано или късно, Томас. — Погледна към президента. — Нали, Робърт?
— Вярно е, но не всички могат да се гордеят с живот като на Томас.
— Не. Всъщност бих казал, малцина от нас могат да се гордеят с такъв живот. Страната ти дължи много.
Стансфийлд премисли думите няколко секунди, след което отвърна:
— Благодаря ви, сенатор Кларк.
Кларк се засмя.
— Ще те чуя ли изобщо някога да ме наречеш Ханк?
Ъгълчетата на устата на Стансфийлд се повдигнаха леко.
— Не.
— Не съм убеден. — Кларк плесна с ръце и настроението му сякаш внезапно помрачня.
Президентът забеляза това.
— Какъв е проблемът, Ханк? — попита.
Кларк отначало не отговори. После, хвърляйки коси погледи към Хейс, каза:
— Робърт, винаги досега сме успявали да загърбваме увъртанията и да минаваме направо към същността. — Президентът кимна. — Работили сме заедно в Комисията по разузнаването години наред и аз винаги съм те уважавал, задето поставяш националната сигурност над партийната политика.
— Аз също.
— Благодаря ти. Искам да ми дадеш дума, че ще запазиш в тайна всичко, което ще ти кажа сега. Особено що се отнася до факта, че си го чул от мен.
От тази молба любопитството на президента се усили още повече.
— Имаш думата ми.
— Много съм загрижен какво ще стане в ЦРУ, когато Томас ни напусне. — Кларк погледна към Стансфийлд. — Мисля, че знам кого си избрал за свой наследник и одобрявам избора ти. Мисля, че доктор Кенеди е един от най-добрите кандидати за тази работа. Но по-важното е, че ако Томас я смята за най- подходящата, аз ще дам пълната си подкрепа по време на дебата за одобряването й.
На Стансфийлд му олекна. Подкрепата на Кларк за Кенеди беше жизненоважна. Като председател на Сенатската работна комисия по разузнаването той беше ключът към одобрението й.
— Радвам се да го чуя — каза президентът. И тъй като далеч не беше аматьор в политиката, Хейс чакаше да чуе и какво ще му поиска в замяна сенаторът. — Какви са моите ангажименти?
Кларк се престори на обиден.
— Робърт, заех председателското място в Комисията по разузнаването, защото не исках някой да политизира тази област за собствена облага. Предлагам съдействието си, защото смятам, че доктор Кенеди ще свърши добра работа. Но по-важното е, че искам да наследи Томас, защото според мен тя е безкористна и не е корумпирана.
— Вярно е. Извинявай, ако съм те засегнал.
Кларк махна с ръка, сякаш за да прогони муха.
— Знаеш, че е доста трудно човек да ме засегне.
— Да. — Президентът се усмихна. — Така е.
— Истинската ми загриженост е продиктувана от друго. Когато бяхме заедно в Сената, Робърт, бяхме се обединили в група, която смяташе, че правителството не прави достатъчно за борбата с тероризма. Предприехме една много необичайна и рискована стъпка, като се обърнахме към заместник-директора по операциите в ЦРУ. — Кларк погледна към Стансфийлд. По това време той отговаряше за операциите в ЦРУ. — Мислехме, че е дошло време да пренесем битката в полето на терористите. Дипломацията не водеше доникъде, военната интервенция завършваше с пагубни последици и беше време да използваме трети вариант. Доверихме се на Томас и му дадохме зелена светлина да подеме тайни операции срещу терористичните групи из целия Близък изток. Ти беше сред онези сенатори, Робърт. За разлика от другите, които участваха във взимането на това решение, ти и аз бяхме единствените, които знаехме колко ефективна и успешна е групата на Томас. Но макар и успешна, много е важно тази група да остане в тайна. — Кларк изчака реакцията на събеседниците си. Те кимнаха. — Е, не знам дали се касае за сляп късмет, интуиция или изтичане информация, но имаме проблем. Или май трябва да кажа, ти имаш проблем, Робърт.
На Хейс чутото не му хареса. Кларк намекваше за Екип „Орион“, разбира се, а при мисълта неговото съществуване да бъде публично огласено на него му се повдигаше.
— И какъв е той?
— Срещнах се с двама души от твоята партия оня ден. Информирах Томас за срещата. — Кларк погледна към директора на ЦРУ. — Поради неизвестни на мен причини те полагат трескави усилия, за да не стане доктор Кенеди следващият директор на Централното разузнавателно управление.
Лицето на Хейс почервеня.
— И кои са тези двама души?
— Държавният секретар Мидълтън и председателят Ръдин.
Президентът с усилие запази самообладание. Прехапа долната си устна и извърна очи към Стансфийлд.
— Но това, което ме тревожи още повече, е, че според тях доктор Кенеди има пръст в убийството на граф Хагенмилер. Не искам да изпадам в подробности как са разбрали това, но мисля, че е изключително важно да откриеш откъде са почерпили информацията и да ги спреш, преди да са се разприказвали.
Наближаваше полунощ в четвъртък. Денят им се беше сторил невероятно дълъг. Никой от тях не спеше. Рап, Коулман, Дюмонд и Кенеди седяха около кухненската маса в дома на Стансфийлд. Клепачите им лепнеха от умора и безсъние. Директорът спеше. След като се върна от Белия дом, той говори с Кенеди насаме. Каза й какво е научил от сенатор Кларк, тя на свой ред му предаде какво Рап, Коулман и Дюмонд са открили за Питър Камерън. Стансфийлд даде разпореждания и се оттегли. На сутринта му предстояха няколко много важни срещи в Белия дом.
Дюмонд говореше най-много. Беше открил купища информация в компютъра в апартамента на Камерън и в лаптопа, който намериха в кабинета му в университета. Що се отнасяше до трупа на Професора, той в момента пътуваше към един крематориум близо до Балтимор. Беше изнесен от кабинета с количка в голям сандък от шперплат. Изнесе го човек в кафява униформа на куриерската фирма „Ю Пи Ес“. Никой не се усъмни. Като допълнителна мярка един мъж, грубо отговарящ на описанието на Камерън, щеше да се качи на сутринта на самолет за Богота с паспорта на Професора.
— Голяма част от цялата тази информация не ми говори нищо — каза Дюмонд. — Ако на тези компютри е съхранявал засекретени данни, по нищо не се разбира.
— Някъде споменати ли са Мидълтън или Ръдин? — попита Кенеди.
— Да, но базата му с данни прилича на справочника „Кой кой е във Вашингтон“. Съветвал е двете комисии по разузнаването и още неизвестен брой други политици по въпросите на националната сигурност. Ако искаш да прегледаш цялата информация, Айрини, трябва да отделиш най-малко седмица. Или ще се наложи да прибягна до известна помощ от страна на ЦБТ. Информацията наистина е огромна!
Кенеди вече беше помислила дали да не доведе някой от Центъра за борба с тероризма, но не беше склонна да го стори. Първо трябваше да открият дали няма изтичане.
