Върна се при кея в шест без двайсет. Чувстваше се по-бодър отвсякога. Веднага влезе под душа. След петнайсет минути беше облечен и стоеше на прага с чаша топло кафе в ръка. Допи кафето, седна зад волана на новото черно волво и го изкара от тесния гараж. Плъзна се бавно по алеята пред къщата. Трябваше да обнови настилката преди зимата. Когато излезе на по-хубав път, увеличи скоростта, за да се наслади на мощната кола.
След няколко минути излезе на Шосе 50 на път за Ленгли, където щеше да присъства на среща с доктор Хорниг. Тя щеше да прочете доклада си за разпита на фара Харут. Рап не се радваше особено, че ще закусва с доктор Франкенщайн, но като имаше предвид каква информация щеше да му предостави тя, се примиряваше.
Двайсет минути по-късно Рап се движеше по Околовръстното. Трафикът все още не беше натоварен. След четвърт час Рап премина през първия пропускателен пункт в Ленгли и паркира колата си. Сетне мина през главния пропуск, качи се в асансьора и слезе на седмия етаж.
Няколко секунди след него в кабинета на директор Стансфийлд влезе и Айрини Кенеди. Директорът седеше зад огромното си бюро и през поставените на върха на носа му очила преглеждаше отворена пред него папка.
Преди да се изправи, той прибра няколко документа в едно от чекмеджетата и затвори папката.
— Добро утро, Мич. Надявам се, че си поспал миналата нощ.
— Да, сър. А вие?
— На моята възраст сънят е лукс. — Стансфийлд поведе Мич през кабинета си. — Уредил съм една среща за теб тази сутрин, но за това ще говорим по-късно. Доктор Хорниг ни чака, а аз искам да разбера какво е научила при разпита.
Влязоха в тъмна зала. През цялото време Рап се чудеше с кого ще трябва да се срещне по-късно. В залата от едната страна на масата седеше доктор Хорниг. Изглеждаше така, сякаш не е мигнала цяла нощ. Стансфийлд, Кенеди и Рап се настаниха срещу нея.
Тя свали очилата си с черни рамки.
— Получихме много информация. Огромно количество. — Тя скръсти ръце. — Ще ни трябват месеци, за да я обработим. Но вие се интересувате от Азис… Работих с Харут до тази сутрин. Ще започна с това, че… — тя отвори записките си — знаем имената на десетимата терористи, които са заедно с Азис в Белия дом. Беше много трудно да се доберем до тази информация. — Хорниг подаде списък с имена на директор Стансфийлд.
Той задържа погледа си върху листа не повече от пет секунди. След това го подаде на Кенеди и Мич.
— Айрини? — попита след малко.
Кенеди вдигна поглед към началника си и прибра кичур коса зад ухото си.
— Това ще е от полза. Познати са ми поне половината от тези имена. Другите ще проверя в компютрите. Ако има такива, които не можем да намерим, ще използваме данните на МИ 6 и на МОСАД.
— Добре, искам пълни доклади за всеки — каза директорът. — Какво знаем за исканията?
Хорниг отново погледна записките си.
— Харут е запознат с условията на Азис до определен етап на операцията. Знае, че първото искане е връщането на замразените авоари в Иран.
— А после? — попита Рап.
— Ще обясня. Второто му искане е вдигане на всички санкции, наложени от ООН върху Ирак. — Хорниг замълча за момент. — Третото му искане е САЩ да признаят суверенната държава Палестина.
— Израелците ще скочат! — възкликна Мич.
— Не е сигурно — намеси се Стансфийлд. — Друго?
— Има и още едно искане, но Харут не знае какво е.
— Убедена ли сте? — измърмори Рап.
— Да — отвърна Хорниг. — Отделих повече от два часа на този проблем. Направих всичко възможно.
— Вероятно е можело да се направи още нещо — настоя Рап.
— Имам нещо предвид. Ще го направя веднага щом Харут си почине.
— Веднага след като и двамата си починете — намеси се Стансфийлд. — Вие също, доктор Хорниг. — Сетне се обърна към Кенеди: — Имаш ли идея какво може да е това последно искане?
— Сещам се за няколко неща, но искам първо да направя едно проучване.
Стансфийлд реши да й даде време.
— Какво още имате да ни кажете, доктор Хорниг? — обърна се към другата жена.
Тя сведе очи към записките си и зачете. Рап слушаше напрегнато. Искаше да узнае как Азис е осъществил плана си. Информацията съдържаше имената на мъжете, които Азис беше избрал, местата, където бяха обучени, начина, по който бяха влезли в страната… Половината от тях бяха пристигнали в Америка една или две години преди акцията и през цялото това време не бяха привлекли вниманието на Тайните служби или ФБР. Беше изкопчила дори името на пластичния хирург, оперирал Азис в Южна Америка. Рап реши да предложи на Стансфийлд и Кенеди да посетят този хирург, след като всичко свършеше. Ако, разбира се, Азис не го убиеше дотогава.
Доктор Хорниг изреждаше факти, които сами по себе си не представляваха интерес, но сглобени, щяха да хвърлят светлина върху намеренията на Азис. Рап и Кенеди си водеха записки, Стансфийлд слушаше внимателно. След половин час Хорниг заговори за това, което беше открила малко преди да дойде на срещата.
— Рано тази сутрин Харут продължаваше да повтаря едно име. Често губеше съзнание и не говореше ясно. Въпреки това успях да чуя ясно: „Навуходоносор“.
Стансфийлд, Рап и Кенеди се приведоха напред като по команда. Хорниг се изненада от реакцията им.
— Май нещо съм пропуснала. Кой или какво е Навуходоносор?
— Владетел на Вавилон от 605 до 562 година преди новата ера — каза Кенеди. — През 586 година унищожил Ерусалим и заробил израилтяните. Саддам Хюсеин се приема за втория Навуходоносор. Счита за свой дълг и съдба да обедини арабските народи и да унищожи Израел.
— Едва ли го вярва наистина, разбира се — добави Рап намръщен. — Само го използва, за да привлече вниманието на колкото се може повече религиозни фанатици за свещената война.
— В какъв контекст го спомена? — попита Кенеди.
— Питах го кой е финансирал тази операция. Той повтаряше само тази дума. Не съм предполагала, че става дума за Саддам Хюсеин.
— Къде беше по това време Мат Шипли? — Шипли беше специалист по арабски езици и Кенеди го беше изпратила при Хорниг, за да помага при разпита. Беше бясна, че е пропуснал нещо толкова важно.
— Към пет изпратих всички да си лягат. — Хорниг вдигна рамене. — Трябваше да оставим обекта да си почине, а аз трябваше да подредя записките си. Пропускът не е на агент Шипли.
— Но как сте получили информацията, щом Харут е спял? — настоя Кенеди.
— Бях в стаята при него, подреждах си записките. Някой трябваше да следи жизнените му параметри. Изведнъж той започна да вика: „Навуходоносор“. Не е необичайно за обектите да продължат да говорят и след като са заспали.
— Направихте ли запис на думите му? — продължи Кенеди.
— Разбира се. Записваме непрекъснато.
— Добре. — Кенеди си отбеляза да се обади на Шипли и да му каже веднага да се заеме с лентата.
— В какъв контекст — заговори Стансфийлд — казахте, че е споменал Навуходоносор?
— Пари… Говореше за Навуходоносор и за пари.
Кенеди си записа.
— От другите ни източници знаем, че Саддам финансира Хизбула и Хамас.
Директорът погледна часовника си.
— Доктор Хорниг, имате ли да добавите нещо?
— Сега не, но следобед ще имам.
