посочи с палец зад гърба си и поклати глава. — Освен това нямам намерение да оставам вътре, когато започнат да се замерят с лайна.
Кенеди надникна в залата.
— Какво става?
— Нямам време да ти обяснявам. Скип ще ти каже. Ще присъстваш ли на срещата този следобед?
— Да.
— Добре… Значи тогава ще поговорим. Имам въпроси. — И Еврейския ужас се обърна и пое по коридора.
Кенеди не сваляше поглед от жълтите букви на гърбовете им. Те щяха да са на предната линия. Те щяха да атакуват Белия дом и да се опитат да освободят заложниците. Кенеди потръпна.
Влезе в командната зала. Звъняха телефони, жужаха принтери. Преди няколко минути беше излязла от конферентната зала, където вицепрезидентът Бакстър, някои членове на правителството и шефове на разузнаването бяха обсъждали създалата се ситуация. Оттам тази група щеше да чуе разговора между ФБР и Азис и щяха да дадат заповеди, ако е необходимо. По молба на Макмахън Кенеди щеше да остане в командната зала на ФБР по време на преговорите с терористите.
Край прозореца Скип Макмахън говореше с Тътуайлър. Кенеди прекоси залата и спря на метър от тях, за да не ги прекъсва. Заслуша се в това, което казваше Скип, и се притесни. Огледа се. Наближаваше девет, а никъде не се виждаха хората, които щяха да водят преговорите.
Като приключи с обясненията за телефоните, Скип се обърна към Кенеди:
— Добро утро, Айрини. Къде е сътрудникът, който трябва да води преговорите?
— Аз ще водя преговорите — намеси се Тътуайлър.
— Без да ви обиждам, госпожо главен прокурор — заговори Кенеди с най-вежливия глас, на който беше способна, — не мисля, че това е най-добрият ход.
— Защо?
— Защото Рафик Азис ще се обиди, че сме избрали жена да преговаря с него.
— Аз съм тук, госпожо Кенеди, защото съм най-висшият служител на закона. Тук съм, за да дам на терористите да разберат, че се отнасяме отговорно към проблема.
— А аз съм тук — започна твърдо Кенеди, — за да дам на вас да разберете, че правите ужасна грешка. Аз уважавам постиженията ви, госпожо Тътуайлър, но Рафик Азис — не. Той ще ви накара да си платите за действията си, защото ще ги приеме като обида на мъжествеността си.
— Цял живот се сблъсквам с шовинисти и знам, че има един-единствен начин да се справиш с тях. С главата напред!
— Отново ще ви кажа, че уважавам постиженията ви, но в момента правите грешка. Не знаете с кого си имате работа!
Кенеди се обърна рязко и излезе от залата. Не беше направила и пет крачки, когато чу Макмахън да я вика. Агентът я настигна и постави ръка на рамото й.
— Сега разбирам защо Мич се вбеси така вчера — каза тя направо.
— Виж, Айрини, Тътуайлър си е заложила задника за тази операция. Щом оплеска работите, веднага ще я разкарат от пътя ни. — Напрегнатото изражение на Кенеди го озадачи. Не беше свикнал да я вижда такава. — Успокой се, Айрини.
— Обикновено аз ти давам подобни съвети — въздъхна тя.
— Само че аз схващам бързо. — Макмахън се усмихна и поведе Кенеди обратно към командната зала. — Трябваш ми по време на обаждането. Нали разбираш?
Кенеди кимна.
Дългите му пръсти барабаняха по блестящата повърхност на конферентната маса, очите му бяха вперени в компютъра. Рафик Азис седеше в коженото кресло на президента и се люлееше. Погледна часовника си. От половин час балансът в швейцарската сметка не се беше променил. Оставаха още две минути и щяха да започнат представлението си. Азис премести поглед към телевизорите в другия край на стаята.
И трите местни канала предаваха пряко от парка „Лафайет“. По Ен Би Си и Си Би Ес течаха интервюта с роднини на заложниците. По Ей Би Си говореха с психиатър, автор на книги за това, как да се водят преговори с терористи. Репортерите на Си Ен Ен разговаряха с пенсиониран агент от ФБР.
Усмивка изкриви лицето му, като си помисли колко предсказуеми са тези американци. Постави ръце зад врата си и продължи да се люлее напред-назад. На екрана на втория компютър се появи иконка, че е получено съобщение по електронната поща. Той щракна с мишката и писмото се отвори. Азис се взря в монитора. Препрочете текста. Не можеше да е вярно. Как бяха успели да се докопат до него? Защо точно сега?
Съобщението гласеше: „Фара Харут е бил отвлечен тази сутрин при нападение на командоси. Групата ни претърпя тежки загуби. Предполагаме, че Харут е жив. Не знаем кой е извършил операцията. Предполагаме, че са или американците, или англичаните, или евреите.“
От другата страна на улицата вицепрезидентът Бакстър се беше настанил в малка зала до командната зала на ФБР. Както обикновено, до него седеше Далас Кинг. От лявата му страна беше седнал генерал Флъд, а от другата страна на масата — директорът на ФБР Роуч, директорът на ЦРУ Стансфийлд и директорът на Тайните служби Трейси. Държавният секретар и министърът на отбраната също присъстваха, както и няколко специални агенти от Тайните служби. Вратата беше затворена и всички гледаха към черния високоговорител, поставен по средата на масата. След двайсетина секунди от командната зала обявиха, че са позвънили по телефона.
Азис седеше безмълвен и гледаше съобщението, когато телефонът до него иззвъня. Беше бесен. Опитваше да не намесва чувствата в работата, но фара Харут беше неговият учител! Беше го взел от класната стая и го беше завел на бойното поле. Той му беше показал истината. Сега него го нямаше.
Телефонът продължаваше да звъни. Азис си наложи да не го вдига. Не и докато не е в състояние да говори. Имаше план и трябваше да се придържа към него. Той сложи длани на масата и опита да се успокои. После се пресегна и взе слушалката.
— Да — каза глухо.
— Господин Азис — чу от другата страна женски глас. — Обажда се главен прокурор Маргарет Тътуайлър. Не можем да осигурим всичките пари, които поискахте. — Тя замълча. — Досега успяхме да преведем в сметката ви…
— Един милиард и триста милиона — прекъсна я той и рязко се изправи. Това вече беше прекалено! Беше предположил, че когато Хейс бъде отстранен и Бакстър започне да изпълнява президентските функции, щеше да даде главна роля на прокурор Тътуайлър. Но да го обиждат по този начин, беше недопустимо.
— Да, един милиард и триста милиона — отвърна, леко изненадана, Тътуайлър. — Ще ни трябва малко повече време, за да съберем всичките пари… Бихме могли да задвижим по-бързо прехвърлянето на сумите, ако покажете добра воля.
Азис затвори очи и си повтори наум, че трябва да се придържа към плана.
— Какво предлагате? — попита спокойно.
— Ако освободите няколко заложници, това ще ни докаже, че сте искрен.
Невероятно!
— И за колко заложници става дума? — Вече едва се сдържаше да не избухне.
— Ами… Да речем, трийсет… и след като ги освободите, ще се заемем с прехвърлянето на парите.
Обзе го неистов гняв. Нещата бяха станали лични. Те се опитваха да го унизят, като бяха изпратили тази жена да говори с него. Може би го проверяваха колко далеч може да стигне. Щеше да им покаже.
— Какво казах вчера? — кресна в слушалката. — Казах: всички пари, а не: част от парите! Всички! Не ме обиждайте, като ми говорите, че Министерството на финансите не може да прехвърли тази сума веднага! Прехвърляли сте десет пъти по-големи суми за един час! Мисля, че е време да ви дам урок! Погледнете през прозорците и ще разберете какво се случва, когато започнете да си играете игрички с мен!
