Репортерката прехапа долната си устна и се замисли.
— Не знам… — отвърна. — Осемдесет… или сто… или сто и двайсет… Не знам.
— Трябва да си спомните. Много е важно. Не е необходимо да отговаряте веднага.
— Ще се опитам — кимна Райли.
— Видяхте ли агенти от Тайните служби? При вас ли ги държаха? — Рап бе предположил, че най- малкото, което ще направи Азис, беше да отдели агентите.
— Не знам. Когато започна тази история, аз бях на работа само от петнайсет минути. Не знам как изглеждат!
— Не е необходимо да ги познавате лично, за да разберете, че са агенти. Всички са късо подстригани, с атлетични фигури… Изпъкват в тълпата. — Рап я погледна изпитателно. — Хайде, нали сте репортерка. — После добави с усмивка: — Би трябвало такива неща да ви правят впечатление.
— Не си спомням да съм виждала такъв човек сред нас.
— А военни? — попита Милт Адамс.
Райли веднага поклати глава.
— Не, нямаше униформени.
Рап кимна одобрително. Азис или беше преместил военните в друго помещение, или ги беше избил. Доколкото познаваше Азис, последното беше много вероятно.
— Колко терористи видяхте?
Райли затвори очи за момент.
— Мисля, че видях шестима. Сигурна съм, че видях водача им. Някакъв принц или нещо подобно. Всъщност го срещнах тази сутрин, преди да започне всичко. Слезе от една лимузина заедно с Ръс Пайпър. Ръс е стар приятел на семейството ми. — Райли замълча. — Не съм го виждала, откакто ни задържаха. Надявам се, че е добре.
— Водачът им не е принц — рече Рап. — Казва се Рафик Азис.
— Който и да е, знам, че е лош човек. Зъл! Застреля един мъж, защото поиска одеяла и храна. Просто вдигна пистолета без предупреждение и го застреля.
— Такъв е… — промълви Рап. После погледна часовника си. — Е, госпожице Райли, ще продължим разговора си по-късно. Трябва да се погрижа за нещо.
— Можете да ме наричате Анна.
— Добре, Анна. Не знам колко още ще трае това, но ще се върна след един час или дори по-скоро. Милт ще остане с теб, не се притеснявай.
Рап взе малката раница и я закачи на кръста си. Отново обърна бейзболната си шапка с козирката назад и сложи върху нея слушалките и микрофона си. Не се чуваше никакъв звук, така че той изключи малката радиостанция и тръгна към вратата.
— За кого работиш, Мич? — извика след него Райли.
— За пощите — намигна Рап. — Ще продължим интервюто по-късно. Наглеждай Милт!
27.
Претърсването на втория и третия етаж беше отнело почти двайсет и пет минути. Тримата мъже работеха съсредоточено, като винаги оставаше един, който да прикрива другите двама. Азис беше сигурен, че ще я намерят — свита и трепереща от страх — в някой килер. Явно се беше излъгал.
Слизаха от третия етаж. Азис вървеше най-отпред. Мислеше за това — какъв проблем е, че не може да отиде от едната част на сградата до другата, без да излезе на открито. Ако беше успял да сгащи президента още в кабинета му, нямаше да има проблем. Ако обаче искаше американците да изпълнят всичките му искания, трябваше да измъкне Хейс от бункера. А това зависеше от дребния касоразбивач, подаръка му от Саддам.
Азис внезапно спря и се обърна. Бенгази и Раджиб едва не се блъснаха в него. Бяха уморени, реакциите им бяха забавени.
— Реших, че има и още нещо, което трябва да проверим, докато сме на този етаж — каза Азис.
Двамата мъже се отдръпнаха и той тръгна обратно. Влезе в мазето на първо ниво и огледа тъмния коридор. Сетне продължи към мазето на второ ниво. Там също се огледа.
Когато стигнаха до трето ниво, Азис посочи вратата и се обърна към Раджиб.
— Изчакай тук! — нареди. После се обърна и заедно с Бенгази продължиха надолу.
В края на коридора завиха наляво и повървяха още десетина метра. Азис се изненада от тишината. Предишния път, когато беше дошъл да провери касоразбивача, беше доста шумно. Вдигна автомата за стрелба. Първата врата, през която Мустафа беше успял да проникне предната нощ, сега беше наполовина отворена, а крадецът не се виждаше. Азис направи крачка вляво, така че да може да огледа дясната страна на помещението. Все още не виждаше и не чуваше нищо.
Бутна открехнатата врата и пристъпи внимателно. Това, което видя, го вбеси. Облегнал се на стената, Мустафа спеше. Беше отпуснал ръце на корема си. Хъркаше. Азис се приближи и срита мъжа в краката.
Мустафа се стресна и отвори очи. Азис размаха цевта на автомата си под носа му.
— Какво, по дяволите, правиш? — кресна.
— Спя — измънка Мустафа.
— Виждам. Защо не работят бормашините?
— Защото се нуждаеха от почивка. — Касоразбивачът опита да се отдръпне от оръжието, но нямаше накъде да отстъпи. — Ако ги оставя да работят непрекъснато, ще се развалят.
Азис свали оръжието. Отговорът го задоволяваше за момента.
— По график ли се движиш?
— Да — отвърна Мустафа и се изправи тромаво. — Всъщност ще свърша с няколко часа по-рано.
— Кога по-точно?
Мустафа погледна часовника си.
— Ако бормашините работят без проблеми, ще отворя вратата към седем часа утре вечер.
— Това ще ме направи много щастлив — усмихна се злобно Азис. — Мустафа, справяш се добре.
— Благодаря — наведе глава касоразбивачът.
Азис погледна към лъскавата врата в нишата срещу себе си.
След по-малко от двайсет и четири часа президентът щеше да е в ръцете му!
Дрешникът имаше още една врата в другия си край, която водеше към спалнята на първата дама. Това щеше да затрудни Рап.
— Давай — прошепна той. Адамс отвори тайната врата. Рап провря глава и се ослуша. Когато се промъкна в дрешника, забеляза, че вратата към спалнята на първата дама е отворена. Отново се ослуша. Стаята беше празна.
Вратата в другия край беше затворена. Рап предположи, че е или тоалетна, или друг дрешник. Това, че едната вратата беше отворена, а другата — затворена, означаваше, че Азис и хората му не са си свършили добре работата.
Рап огледа дрехите и взе една риза, чифт чорапи и панталони. След това се върна в тайната стая.
— Дай това на Анна — подаде дрехите на Адамс. После донесе няколко одеяла и възглавници. — Опитай се да я накараш да поспи. И не заключвай вратата. Може да се наложи да бягам.
— Добре. Успех — кимна Адамс.
Рап затвори тайната врата и безшумно се вмъкна в спалнята на президента. Пресегна се край шкафа за тоалетни принадлежности и натисна скритото копче. Стената се отдели няколко сантиметра. Рап отвори тайната врата. След това натисна второ копче и вратите на асансьора се отвориха. Няколко секунди по- късно беше в мазето.
Спря и се ослуша. Зад вратата забеляза ивица светлина. Долови и някакво движение. Отдръпна се и вдигна пистолета. Приближи се до вратата и прокара тънкия кабел с камерата под нея. На дисплея се появи камуфлажна униформа и познатата извивка на пълнителя на „Калашников“.
Рап бързо изтегли камерата.
Защо имаха човек тук? Преди го нямаше. Рап се облегна на стената. Вероятно бе заради жената.
