— Съгласна съм — отвърна Кенеди, — че може да жертва всеки един от заложниците. Президентът беше билетът му за връщане, но той не успя да го вземе.
— Той се опитва да даде възможност на политиците да излязат от тази каша, без да се изстреля дори един куршум — добави генерал Кембъл.
— Това няма да се случи, докато аз съм в сградата.
— Мич — заговори Кембъл, — не искам да правиш каквото и да било без наше разрешение! Сега двамата с Айрини трябва да отидем на среща в Пентагона. Междувременно искаме да останеш на мястото си. Когато се върнем, ще имаме по-ясна представа как да действаме. Разбрано ли е?
Рап опита да запази самообладание. Вече беше взел решение за себе си.
— Да, сър — отвърна кратко и остави слушалката на радиостанцията.
— Какво беше всичко това? — попита Райли след малко.
Той я погледна изпод вежди и затършува из една от раниците си.
— Нищо.
— Звучеше като нещо важно — продължаваше Анна.
— Виж, Анна, ти си репортерка. Не мога да споделям с тебе подробности.
— На кого ще кажа? — засмя се Райли. — Да не мислиш, че ще ти взема радиостанцията и ще се обадя в телевизията с ексклузивен репортаж?
Рап извади една вафла от раницата си и я подаде на Анна.
— Ето, вземи — каза той. — И престани да задаваш въпроси.
Райли взе вафлата и скъса опаковката.
— За кого работиш, Мич? За ФБР?
— Не… Не съвсем.
— Тогава какъв си? Военен ли си?
Рап не отговори.
Райли се усмихна.
— Ти ми спаси живота. Не ме интересува какво работиш.
— Анна — отвърна след малко Рап, — ако ти кажа нещо неофициално, ще обещаеш ли да не го огласяваш? Като имаш предвид, че ти спасих живота и всичко останало.
— Ще запазя в тайна всичко, което пожелаеш.
— Баща ми казваше — засмя се Рап: — „Никога не се бъзикай с умен човек!“ — Сетне извади малко фенерче от раницата си. — Да видим как се чувстваш тази сутрин — продължи. — Искам да проверя очите ти. — Рап хвана Райли за брадичката и погледна очите й. Зениците й реагираха нормално. Тя беше добре.
Той изключи светлината и докосна синината на лицето й.
— Боли ли?
— Не знам — намръщи се тя. — Как изглежда?
— Като се вземе под внимание това, през което премина, ще кажа, че изглеждаш доста добре — отвърна Рап.
— В такъв случай се чувствам добре — усмихна се Анна.
Мич се обърна към Адамс, който ядеше втора вафла:
— Мисля, че момичето е доста жилаво.
— Съгласен съм — отвърна по-възрастният човек.
— Жените са в състояние да понасят по-силна болка от мъжете — каза Райли.
— Чувал съм. — Рап извади кърпичка с дезинфектант и внимателно започна да отстранява засъхналата кръв от лицето й.
Кожата й беше гладка и мека. Завладяха го забравени чувства. Засъхнала кръв имаше и отзад на врата й. Рап я избърса и постави двете си ръце на темето й. Тя потръпна.
— Боли ли? — попита той.
Райли кимна.
— Какво стана със способността на жените да понасят повече болка от мъжете? — усмихна се командосът.
— Не знам, но мястото, което докосна току-що, адски ме боли.
— Опитай се да не мърдаш. Искам да разбера дали раната е опасна. — Повдигна гъстата й коса. Имаше голямо разкъсване на кожата на главата. Докато вадеше нова кърпичка, заговори, без да се обръща: — Милт, отвори картите, ако обичаш.
Избърса наранения участък внимателно. Болката изкриви лицето на Райли.
— Как се чувстваш?
— Ако не се движа, всичко е наред.
— Можеш ли да се изправиш?
— Мисля, че мога.
— Усещаш ли болка в гърба, гърдите или отстрани?
— Боли ме гърбът. И ръката.
— Трябва да те прегледам… — рече Мич.
— Мога да се оставя в ръцете ти — промълви Райли.
— Добре — изчерви се той. — Обърни се, ако обичаш. — Райли се обърна, а Рап вдигна тениската й.
Кожата й беше златистомургава. В горната част на гърба, вляво към рамото, имаше огромна синина. Рап внимателно докосна нараненото място, после натисна малко по-силно и тя рязко се дръпна.
— Можеш ли да си поемеш дълбоко дъх? — Райли си пое дъх и Рап пусна тениската й. — Вероятно е само натъртване и може би ще те боли известно време, но е сто пъти по-добре, отколкото да имаш пукнато ребро. Ти си едно силно момиче.
— Имам няколко братя — отвърна с усмивка Райли.
— Мисля, че си добре, но все пак не съм лекар — кимна той.
— А какъв сте, господин Круз?
— Имам работа — отвърна Рап и внимателно стисна рамото й. После се обърна към Адамс: — Милт, искам да ми покажеш на картата всяко стълбище и асансьор, които водят от този етаж към третия и надолу към първия.
Далас Кинг беше сменил батерията на мобилния си телефон с втората резервна. През последния час и половина телефонът му бе залепнал за ухото. Вървяха към крило Е на Пентагона. Няколко агенти на Тайните служби ги придружаваха.
Сега най-често задаваният въпрос беше: Какво ще направи правителството на САЩ? Отговорът зависеше от един-единствен човек. Това беше Реджиналд Боули, който в момента говореше по телефона с Далас Кинг и му представяше резултатите от предварителните социологически проучвания. Боули, един от най-добрите социолози в страната, предлагаше услугите си само на най-платежоспособните. Неговите статистически проучвания никога не се излъчваха по телевизията и не излизаха във вестниците. Кинг беше разговарял с двама от неговите сътрудници и не беше успял да им обясни много добре точно какво иска, но все пак мислеше, че сега е идеалният момент да похарчи малко пари за услугите им.
Кинг кимаше, докато слушаше последните резултати. Въпреки че очакваше подобно развитие на нещата, беше малко изненадан. Това, което чуваше, му харесваше. Според представителните извадки повече от шейсет процента от интервюираните мислеха, че трябва да се подкрепи мирното решаване на кризата. На въпроса — дали се вдигнат икономическите санкции, наложени на Ирак, осемдесет процента бяха отговорили утвърдително. Последната информация Боули беше обяснил по следния начин: „Има двайсетина процента, които биха предпочели да сринат Белия дом, вместо да дадат каквото и да било на терористите.“
Кинг очакваше и това. Хората, които биха заложили на крайните мерки, винаги излизаха на преден план при кризи. Те не го плашеха. Той трябваше да наблюдава останалата част от населението — шейсетте до осемдесетте процента от хората, които бяха гласували за мирно решаване на проблема. Когато Боули приключи, Кинг му каза да изпрати резултатите по факса, после затвори телефона, сграбчи Бакстър за
