— Подай ми две от черните — обърна се Рап към Адамс.
Адамс приготви първото устройство и му го подаде. Рап излезе в коридора, където имаше малка масичка. Постави устройството за наблюдение зад нея. После се върна, взе второто устройство и го сложи така, че да гледа в другата посока.
50.
Мустафа Ясин се гордееше с работата си. Той провери за втори път докъде е стигнал и се усмихна. Доволен, изключи и трите бормашини и изтегли бургиите от вратата. Беше успял да пробие необходимата дълбочина по-рано. Досега не беше работил за хора като Азис, но беше достатъчно умен, за да знае, че трябва да изпълнява нарежданията на шефовете.
Най-голямата от трите бормашини стоеше на статив. Ясин я дръпна назад. Другите две бяха закрепени с магнити. След като ги отдели от металната врата, той седна на кутията с инструменти и запали цигара. Изпусна облак дим, взе радиостанцията и натисна бутона.
Азис ядеше сандвич в преддверието на стаята за отдих на журналисти, когато радиостанцията му изпращя.
— Рафик слуша. Какво искаш? — каза той.
— Вече съм готов, Азис.
Водачът на терористите остави сандвича.
— Повтори!
— Вече съм готов. Когато дойдеш, ще продължа с последните работи.
— Идвам. — Азис взе автомата, влезе в стаята, където бяха заложниците, и започна да ги оглежда. Търсеше един определен човек. Някой, който щеше да накара президента да се чувства по точно определен начин. Азис търсеше Сали Бърк — секретарката на президента и майка на пет деца. Ако бодигардовете на президента се бяха приготвили да окажат съпротива, госпожа Бърк щеше да се превърне в щит. Азис я забеляза и й махна да стане.
— Аз ли? — попита тя.
— Да, госпожо Бърк — засмя се Азис и й подаде ръка.
Тя хвана ръката му й се изправи.
— Какво искате от мен?
— Не се притеснявайте, госпожо Бърк. Всичко ще бъде наред. Просто искаме да поговорите с някого.
— С кого?
— Не се притеснявайте. Всичко ще бъде наред. — Азис стисна рамото й и отново й повтори да не се притеснява. После внимателно я обърна към вратата и я изведе от стаята. После доближи радиостанцията към устата си: — Муамар, ела в залата за пресконференции.
Вляво от Рап беше вратата, която водеше към главния вход на първия етаж. Вдясно оставаше вратата на залата за пресконференции. Рап искаше да провери всички врати наоколо за взривни устройства.
Когато се запъти към залата за пресконференции, чу оживен спор от контролната зала в Ленгли. В същото време чу пред себе си гласове.
— Мич — заговори генерал Кембъл, — спряха да пробиват.
Рап не отговори. Не искаше да се издаде, като предизвика повече шум от необходимо. Върна се в гостната към кабинета и се наведе до Адамс.
— Сигурни ли сте? — прошепна в микрофона.
— Да.
— С колко време разполагаме? — попита, докато влизаха в тунела.
— Не знаем.
Рап затвори вратата след себе си.
— Какви са предположенията?
Двамата с Адамс подминаха контролната зала за наблюдение на президента и минаха покрай втората метална врата. Рап я затвори, за да може спокойно да говори с Ленгли.
— Контролна зала, има твърде много бомби, а сме проверили едва една трета от помещенията. Единствената възможност е взводът тюлени да проникнат през покрива, за да обезвредят бомбите. Тогава Екипът за борба с тероризма ще може да влезе, иначе няма да стане.
— Имаме и друг проблем. Току-що забелязахме, че на един от мониторите в контролната зала за наблюдение в Белия дом се вижда картина от покрива.
Рап се замисли.
— Оставам тук. Когато момчетата се приближат към покрива, ще вляза и ще убия терориста, който седи вътре. — И зачака отговора на Кембъл. Ядоса се, че не чува спор. След десетина секунди не издържа и извика в микрофона: — Айрини, там ли си?
— Да.
— Дръж ме в течение, ако обичаш.
— Мич, изникнаха и други проблеми. Преместихме нападението с половин час напред — заговори генерал Кембъл. — Но сега вече нямаме време, а животът на президента е в опасност.
— Тогава дайте заповед на отряд „Делта“ да влезе в сградата, но преди това Харис и хората му трябва да обезвредят бомбите, защото заложниците ще умрат.
— Това е много вероятно — отвърна генералът. — Шансът да вкараме в сградата Екипа за борба с тероризма е нищожен.
Рап започваше да се ядосва. Минутите минаваха, а хората, които ръководеха операцията, губеха самообладание.
— Трябва да ми помогнете. Мога да убия терориста, който седи в контролната зала за наблюдение. Мога да убия и онзи, който е в Кабинета на Рузвелт, но няма начин да се оправя с всичките тези бомби. Трябва да поемем риска!
— Не искаме да губим заложници, но няма да изпратим хората си на сигурна смърт — каза генерал Флъд.
— Ние сме тренирани да поемаме рискове, генерале! — викна Рап. — Ако бяхте по-млад, и вие щяхте да искате да сте вътре, в сградата, без значение колко опасно е. Попитайте Харис и хората му. Гарантирам ви, че искат да влязат.
Настъпи тишина.
— Съгласен съм, че трябва да опитаме — намеси се Кембъл.
Единствено Флъд трябваше да даде съгласието си. Операцията беше рискована, но трябваше да опитат. Флъд го знаеше. След кратък размисъл командващият Обединеното командване даде съгласието си. На секундата генерал Кембъл се обърна и започна да дава заповеди на хората, насядали пред него.
Самолетът се намираше на три минути от мястото, където трябваше да скочат, когато получиха заповед да действат. Пилотът информира командир Харис за началото на операцията и четиримата тюлени се приближиха към рампата в задната част.
Наредиха се в колона. Пръв щеше да е Ривърс. Той провери парашутите на другите трима за последен път и зае мястото си на водач.
Харис се приближи към него и погледна към хоризонта. На запад слънцето вече не се виждаше. На изток всичко изглеждаше така, сякаш настъпва краят на света. Погледна надолу и видя магистралата, която пресичаше града от изток на запад, и университета на Мериленд. Командирът беше убеден, че им предстои много труден скок.
— Времето е страхотно за скокове — извика Ривърс. — Кой идиот измисли този план?
— Било е и по-зле — ухили се Харис. — Само не забравяй да си хванеш полата, преди да скочиш. — Ривърс показа среден пръст на командира си. Харис се засмя и го потупа по рамото. Сетне се върна на мястото си най-отзад в колоната и зачака сигнала.
В кабината замига зелена светлина, което означаваше, че трябва да скачат. Ривърс вдигна ръка и скочи.
