— Не искам да умреш — прошепна Райли. После го прегърна и бързо го целуна.
Сърцето на Рап подскочи.
— Не се страхувай за мен. Бил съм и в по-лоши ситуации. — Искаше му се да я целуне, но се дръпна. — Освен това ми дължиш вечеря.
Това я накара да се усмихне.
— Добре — отвърна тя. — Просто не прави глупости, за да имам възможност да ти се отблагодаря.
Преди да отговори, Рап чу командир Харис и хората му да си приказват. Вдигна микрофона пред устата си и посочи шперца.
Райли го хвана с треперещи ръце. Рап опря приклада на автомата о рамото си. Не отделяше поглед от монитора. Чу, че снайперистите са стреляли и че първият от екипа тюлени е на покрива. Минаха няколко секунди, но нищо не се случваше. После дойде новината, че и вторият командос се е приземил. Учудващо, засега всичко вървеше по план.
Вятърът го влачеше към ръба на покрива. Не можеше да стори нищо.
— Уиски Четири е в беда — викна Ривърс, докато тичаше към командира си. Настигна го миг преди вятърът да го отнесе, сграбчи го за крака и го спря. Това даде на Харис няколко секунди да откачи парашута от себе си. Той се строполи тежко на покрива.
Рап си мислеше, че ще успеят да проникнат в сградата без проблем. После чу, че Уиски Четири е в опасност. Не изпускаше от поглед малкия монитор пред себе си. Терористът в стаята седеше с гръб към вратата. Рап виждаше автомата в скута му.
След няколко секунди дойде новината, че Уиски Четири е на покрива. Рап се успокои. Терористът се приведе напред. Беше забелязал нещо, но Рап не можеше да види какво. После мъжът посегна към радиостанцията, оставена на масата.
— Давай! — прошепна Рап.
Райли завъртя шперца, натисна бравата и отвори вратата. Рап влетя вътре и застреля терориста в мига, в който вдигаше радиостанцията към устата си. Мъжът се стовари върху контролното табло.
Рап се приближи към убития.
— Имам нужда от помощ — каза той в микрофона. — Веднага доведете тук екип „Уиски“. — Сетне вдигна радиостанцията и я приближи към ухото си. Гласът, който чу от другата страна, го накара да настръхне. Говореше Рафик Азис. — Контролна зала, ще се наложи скоро да заглушим комуникациите — каза бързо. — Аз ще ви дам сигнал. — После доближи радиостанцията към устата си и каза на фарси: — Всичко е наред. Нищо не е станало.
— Кой се обажда? — попита Азис след малко.
— Веднага заглушете комуникациите — извика Рап в микрофона. — Веднага!
52.
Азис погледна вратата към бункера. Вдигна радиостанцията и каза нещо. Отговор нямаше. Без да го карат, Бенгази провери и своята радиостанция. Резултатът беше същият. Азис погледна пейджъра на кръста си. След това се обърна към Бенгази.
— Вземи Раджиб и идете да възстановите връзката. — После се обърна към Ясин: — Продължавай.
Последва хората си към стълбището и когато стигнаха там, ги изчака да се изкачат до горните етажи. Провери още веднъж радиостанцията си. Вече започваше да се изнервя. Все още нямаше сигнал. Американците заглушаваха комуникациите им. Ако заглушаваха само честотите на радиостанциите им, нямаше проблем, но ако заглушаваха и всички дигитални честоти, пейджърите щяха да активират бомбите. Ако беше така, му оставаха само няколко възможности. Освен това нямаше много време за мислене.
Рап стоеше на вратата на контролната зала за наблюдение и чакаше всеки момент по коридора да се появят още терористи. Райли беше вперила поглед в убития терорист. Рап й махна с ръка да се приближи.
Тя не видя жеста му.
— Анна, ела тук и стой зад мен — прошепна високо Рап. — Уиски Четири, къде сте, по дяволите?
— В тунела. На няколко секунди от вас.
— Побързайте.
Командир Харис, който тичаше след Адамс, го задмина. Влетя в контролната зала с насочено оръжие и се огледа.
Рап се обърна.
— Трябва да ги избием, преди да са разбрали какво става.
— Ами бомбите? — Останалите трима тюлени също влязоха в залата.
— Да се надяваме, че няма да избухнат, докато стреляме. С тях ще се заемем по-късно.
— По-кротко — намеси се генерал Кембъл. — Трябва да сме сигурни дали може да действаме по този начин.
— Тук има терорист, който пази дузина заложници — заговори бързо Рап. — Не знаем колко терористи има в стаята за отдих на журналистите, но не може да са повече от петима или шестима. Освен това сега няма време да спорим за това. Онези ще се вбесят, ако не им пуснем радиостанциите.
— Съгласен съм — каза Харис.
— Какво прави терористът в Кабинета на Рузвелт? — попита Рап.
— Седи си на стола, но Азис и още двама вървят към вас.
— Къде е отряд „Делта“?
— Идват.
Рап погледна Харис.
— Помещението, където са заложниците, е по-нататък по коридора. Вие отстранете терористите там. Аз ще се кача горе да ликвидирам онзи в Кабинета на Рузвелт.
— Искаш ли Мик да дойде с теб?
— Благодаря, но по-добре да остане с теб — отвърна Рап. — Аз виждам какво става на мониторите. Вие ще нападате, без да знаете срещу какво се изправяте. На теб ти трябват повече хора. — Рап тръгна към стълбището. — Ще се видим след около двайсет секунди — каза той на Райли. Вече на стълбите, Рап придърпа микрофона към устата си: — Контролна зала, най-добре помислете как ще ни измъкнете оттук с всичките тези бомби наоколо.
Кенеди вече работеше по този въпрос. Събитията се развиваха с невероятна скорост. Кембъл обясняваше на събралите се генерали само най-важните моменти от операцията.
Кенеди потупа генерала по ръката.
— Аз поемам Железния, ти следи действията на Уиски Четири.
Кембъл кимна и се обърна към мониторите. До него седеше полковник Грей. Неговият екип „Браво“ се беше отправил към Белия дом. Генерал Флъд и Стансфийлд седяха на последния ред и гледаха към мониторите. И двамата предпочитаха да мълчат и да не се бъркат.
— Контролна зала до Железния. Всичко е чисто — каза Кенеди. — В коридора няма никой. Терористът е оставил автомата в скута си. Има вероятност и да е заспал.
— Разбрано — отвърна Рап. Изкачваше се по стълбите, които водеха към Овалния кабинет. Когато стигна там, натисна бутона и отвори тайната врата. Огледа се и излезе навън. След това прекоси кабинета и гостната. Там спря и погледна към коридора.
— Уиски Четири, на позиция ли сте? — попита.
Харис и тримата му бойци бяха клекнали в коридора пред стаята за отдих. Първи беше Ривърс, след него бе Кларк, следваха Ростийн и Харис.
— Готови сме да атакуваме по твоя команда, Железен — каза Харис.
— Има ли промяна в стаята пред мен? — попита Рап.
