— Длъжна съм да повторя, че бях против тази авантюра още от самото начало. Ще си имаме големи неприятности. Медиите са се настървили. В Пресслужбата се получиха три обаждания сутринта! Филипинското правителство настоява за обяснения, а във Външно направо са побеснели.
— Айрини, спомням си, че по въпроса имаше разгорещен спор — пренебрегна истерията на Джоунс президентът.
Без да вдига глава, генерал Флъд изръмжа:
— И вие ясно се изразихте, сър, че посолството ни не трябва да бъде уведомявано.
Старият воин беше в необичайно лошо настроение.
— Сър — продължи Кенеди, като отвори папката и подаде на президента един лист. — Това е прехванато писмо от електронната поща, изпратено от помощник-държавния секретар Аманда Петри до посланик Кокс. В него ясно се казва, че датата на операцията наближава.
Президентът прегледа документа; лицето му помръкна.
Тъй като търпението не фигурираше в списъка на добродетелите й, Джоунс скочи от стола и се надвеси над рамото на Хейс.
Той свали очилата си и се обърна към директора на ЦРУ:
— Това е сериозна работа.
— От Държавния департамент ще откачат! — изписка Джоунс. — Беатрис Бърг е жива легенда… да не сте се побъркали? — Джоунс имаше предвид наскоро назначения държавен секретар, може би най- уважаваната личност във Вашингтон. В момента водеше делегация в Гърция, която се опитваше да постигне пробив в близкоизточните мирни преговори.
Кенеди кимна.
— Валъри, никой от нас не сияе от щастие за случилото се.
— Не — реагира Джоунс с леден тон, — не говоря за операцията. Говоря за това, че сте шпионирали външния министър! Не можете да прехващате съобщенията на Държавния департамент! — Лицето на Джоунс се изкриви от възмущение.
— Госпожо Джоунс, за АНС е рутинна работа да прехваща обмена на посолствата — сопна се генерал Флъд. — Да не говорим, че в тази ситуация според мен Държавният департамент изобщо няма право да се оплаква от каквото и да било.
— Генерале, на мен също не ми харесва развитието на събитията — опита да се защити началникът на кабинета на президента. — Но Държавният департамент няма да приеме добре вестта, че е шпиониран от ЦРУ, АНС или от който и да е друг.
— Абсолютни глупости! — намеси се Рап, преди Флъд и Кенеди да кажат каквото и да било.
Всички погледи се обърнаха към него.
— Не ви разбрах — процеди Джоунс.
Тъмните проницателни очи на Мич бяха приковани в началника на президентския кабинет.
— Двама моряци са мъртви, за още двама кариерата е приключила заради получените рани. Беше унищожен човешки живот, Валъри. Децата никога вече няма да видят бащите си, две жени овдовяха, а цяло американско семейство остават заложници във Филипините само защото някакви дипломатчета не могат да си държат езика зад зъбите.
Джоунс грабна един от листовете от бюрото на президента.
— Това не доказва нищо!
Рап погледна към Кенеди в очакване на доказателството, което окончателно ще затвори устата на дясната ръка на президента.
Кенеди заговори:
— Сър, има и още. След като е получил уведомление от помощник-държавния секретар Петри, посланик Кокс се е обадил по телефона на филипинския президент Кирино. — Кенеди подаде на президента копие от записа на разговора. — Час след това посланик Кокс е пристигнал в президентския дворец, където е останал около трийсет минути. Не знаем какво са си казали там посланикът и президентът Кирино, но скоро след като Кокс си е тръгнал, президентът Кирино е провел телефонен разговор с генерал Моро от филипинската армия. Както знаете, генерал Моро беше натоварен със задачата да издири и унищожи терористите от „Абу Саяф“ през изминалата година. Той неколкократно обещаваше, че ще освободи семейство Андерсън и ще се разправи сурово с терористите. При два отделни случая генералът беше притиснал „Абу Саяф“ до стената, но и двата пъти терористите избягаха по абсолютно непонятен начин. Нашите военни съветници в района вече подушват измяна и Министерството на отбраната ни помоли да поставим генерала под наблюдение. Това беше преди пет месеца.
Кенеди отвори втората папка и подаде на президента нов комплект документи.
— Оказва се, че генерал Моро не е такъв добър съюзник, за какъвто минава. Тогава не знаехме, но той е бил един от най-активните поддръжници на идеята американският флот да бъде изгонен от базата си в Субик Бей. Той има голямо влияние в страната, в която подкупите са начин на живот. Открихме няколко банкови сметки, една в Хонконг и една в Джакарта. Изглежда, генералът е бил човек на китайците в продължение на почти десет години. А в последно време мислим, че е започнал да получава подкупи и от „Абу Саяф“.
Джоунс реагира с насмешка:
— Искате да ми кажете, че шайка селяни, блуждаещи из джунглата, могат да съберат пари за подкуп на генерал от филипинската армия?
— Същото имах предвид — отвърна хладнокръвно Кенеди.
— Това е едно от най-смешните неща, които съм чувала.
Кенеди се сдържа да не направи забележка на Джоунс, че ако бе следила внимателно разузнавателните брифинги, нямаше да е на същото мнение. Но Томас я беше учил да избягва да печели лични врагове.
— „Абу Саяф“ не са шайка селяни. Те получават милиони долари помощи от най-различни мюсюлмански групи от Близкия изток. Голяма част от парите идват от Саудитска Арабия.
— Генерал Моро беше ли информиран от нас за спасителната операция, преди тя да бъде стартирана? — обърна се към генерал Флъд президентът.
— Не — отвърна Флъд. — Поради очевидни причини планът трябваше да се пази в тайна от филипинската армия. — Генералът сви рамене. — Нямахме им доверие, за да им кажем, а ако им бяхме искали разрешение, можеха да откажат.
Началничката на кабинета театрално изви очи.
— Не ми се мисли какво би сторила американската армия, ако чужда страна проведе военна операция на американска територия без нейно разрешение!
Рап се изправи заплашително:
— Няма да им се наложи. Ние не бихме позволили на банда терористи да отвлекат чужди граждани в Съединените щати. На тяхно място щяхме да действаме твърдо и да решим проблема още преди вие да сте имали възможност да изчислите как това би се отразило на рейтинга. Джоунс стана и предизвикателно скръсти ръце.
— Господин Рап, на всички ни е ясно, че сте склонен да използвате насилие за решаването на проблемите, но аз бих искала да ви попитам — докъде ни доведе подобен подход? — И без да му даде възможност да отговори, продължи: — Списъкът на съюзниците ни непрекъснато се свива. Тези малки операции, на които толкова държите, отчуждиха от нас и някои от най-ревностните ни поддръжници. Филипинците ще вдигнат сериозна врява за случилото се. Нашият Държавен департамент ще побеснее, задето сме го шпионирали и не сме ги оставили да си гледат работата спокойно, а преди всичко това да свърши — тя ядосано посочи към Рап, — помнете ми думите, ще има разследване на Конгреса чия е била дървената идея за цялата авантюра!
Кръвта на Рап кипна, очите му блеснаха диво.
— Валъри — заговори бавно, — ти имаш много добра политическа интуиция, но си пълен профан, що се отнася до въпросите на националната сигурност. Идеите ти са опасни, логиката ти е неуместна и нищо от чутото досега не се базира на разумна морална преценка.
— Морална преценка ли? Ти ще ми четеш лекции по морал?
Мич пренебрегна намека и продължи:
— Ето ги фактите, Валъри. Семейство американски граждани, отишло на почивка, е било отвлечено от
