Той предпазливо надзърна вътре. Прозрачните завеси бяха спуснати, плътните обаче — не. Стаята бе осветена от свещи и Дейвид различи човешки силует, надвесен над леглото. Силуетът направи рязко движение напред и на Дейвид му се стори, че чува приглушен вик. Бързо се дръпна назад, безшумно свали раницата от гърба си и опита бравата. Беше заключена.
Коленичи и извади от раницата тънка метална пластина с резка в единия край. Внимателно прокара пластината между рамката и тежката стъклена врата. Завъртя я обратно на часовниковата стрелка и я повдигна. Без да чака, за да установи дали генералът е чул изщракването, Дейвид мушна пластината в джоба на якето си и насочи деветмилиметровия пистолет. С поглед, прикован в сянката на другия край на огромния апартамент, той бутна вратата и се промъкна в стаята. От сцената, която се разиграваше вътре, му призля.
Надвесил се над момичето, гол, нотен, генерал Хамза вдигна камшик за езда и го стовари рязко. Момичето беше вързано за леглото с лицето надолу, с разпънати ръце и парцал в устата. Опитваше се да вика, но през парцала излизаха едва доловими стонове. Нежната кожа на гърба на детето беше нацепена на дузина места.
Дейвид се втренчи ужасено в кървавите резки. Хамза, с гръб към него, отново вдигна камшика. На Дейвид изведнъж му се прииска да причини на изверга неподозирано страдание и болка, не просто да го убие. Миг преди камшикът отново да се стовари върху момиченцето, палестинецът се втурна към генерала и му нанесе силен удар с пистолета в тила.
Хамза рязко изпусна камшика, преви се и падна на коляно. Дейвид светкавично му нанесе втори удар. Този път прикладът улучи темето на мъжа. Хамза се олюля, но преди да се строполи на пода, палестинецът го хвана за косата. За да не чуят бодигардовете в съседната стая, той внимателно пусна тялото на Хамза на килима. Грабна едно одеяло и покри момичето. Погледна генерала с отвращение и омраза. Професионалистът у него искаше да довърши престъпника и после бързо да се погрижи за охраната. Гласът на отмъщението обаче му диктуваше да накара генерала да страда. В крайна сметка той надделя.
Дейвид се отправи към вратата, която свързваше стаята на генерала с тази на бодигардовете му. Без да се поколебае и за миг, я дръпна рязко.
Мъжете гледаха телевизия и явно очакваха шефа си. Вместо това пред тях се изправи мъж с черна маска, стиснал пистолет с дълъг заглушител. Оръжието произведе два бързи изстрела. От разстояние пет метра и половина Дейвид не можеше да пропусне. Двата деветмилиметрови дозвукови куршума с кух връх се забиха между очите на бодигардовете. Иракчаните умряха моментално.
Дейвид затвори и заключи вратата. От гледната точка на убиец решението, което взе, не беше най- разумното, но не можеше да постъпи иначе. Щеше да се отклони от планирания до най-малката подробност сценарий, но въпреки това не възнамеряваше да остави бедното момиче в хотелската стая, за да търпи още унижения и болка, когато пристигне полицията. Не, ще я вземе със себе си. Но първо трябваше да измисли подходящ начин да убие голата иракска свиня, която лежеше на пода пред него.
Дейвид започна да реже въжетата, с които беше вързано момичето. С всяко движение на ножа идеята как да накаже Хамза се избистряше в съзнанието му.
ГЛАВА 11
Кенеди нямаше предвид точно такова изпълнение от страна на Рап, но то определено оказа силно въздействие върху президента. И като допълнителна премия — тя не беше виждала досега Валъри Джоунс толкова смутена. Енергичната началничка на кабинета на президента млъкна като онемяла, отчаяна, в очакване някой да й се притече на помощ и да я защити от Рап. Тя поглеждаше ту към президента, ту към Флъд, ту към Кенеди, но напразно. След като отникъде не дойде подкрепа, тя се вторачи през прозореца и нервно затропа с крак. Кенеди се запита дали Джоунс наистина сериозно е очаквала генерал Флъд или пък самата тя да я подкрепят.
След още няколко минути напрегната тишина Джоунс не издържа.
Обърна се към президента и пророни:
— Предупреждавах ви, че да го назначавате на подобен пост, не е добра идея.
— Невинаги съм съгласен с мнението на Мич, Валъри, но го ценя високо.
— Робърт, той не си дава сметка за глобалните проблеми. Не разбира отрицателните последици от скандала, който ще се разрази!
Хейс наклони глава и отвърна:
— Имам чувството, че Мич би обвинил теб, че не си даваш сметка за глобалните проблеми.
Джоунс въздъхна на пресекулки:
— Няма да споря за глобалните проблеми с наемен убиец. — После се обърна към Кенеди: — Не се обиждай, Айрини, но на мен ми се плаща да намалявам рисковете за президента. Не е необходимо да си доктор по политология, за да се досетиш какво ще стане, когато тази история се разчуе. Журналистите ще ни изядат живи, след което комисиите на Конгреса и Сената ще свикат слушания. — Тя вдигна показалец към Хейс: — И тогава, бъдете напълно сигурен, няма да бъдете преизбран!
— Съгласна съм с Валъри — каза за всеобща изненада Кенеди.
— Ето дори неговата шефка е съгласна с мен — самодоволно отбеляза Джоунс.
— Но с едно изключение — добави Кенеди. — Никога няма да можем да запазим в тайна подобно нещо. Медиите вече знаят, че нещо се е случило. До края на деня ще разполагат с доста подробна информация и на сутринта сигурно вече ще пишат за свиканите слушания.
— Но с това можем да се справим — намеси се Джоунс. — Вече накарах хората ни да изготвят съобщение за пресата. Военнослужещите са загинали в съвместно учение с филипинската армия. — Джоунс погледна към генерал Флъд. — Подобни неща се случват непрекъснато, нали?
Преди генералът да е имал възможност да отговори, се обади президентът:
— Филипинският посланик вече се обади два пъти тази сутрин и уверявам те, беседата не беше никак приятелска.
Джоунс махна с ръка.
— Те се нуждаят от помощта ни, за да диша икономиката им. Необходимо е само да им подхвърлим малко пари, и ще ни играят по свирката.
Кенеди поклати глава.
— Прекалено много хора знаят за това, сър. Няма как да се скрие.
Президентът се облегна назад и потупа замислено с пръст по горната си устна. Преди да каже каквото и да било, Джоунс отново се вклини в разговора:
— Дайте ми само една седмица. Една седмица — и ще направя така, че медиите ще се занимаят с нещо друго, обещавам.
Хейс погледна председателя на Обединеното командване.
— Генерале, доста сте тих тази сутрин. Нямате ли какво да добавите?
Генерал Флъд беше мъж с внушителна фигура, а униформата правеше външността му още по- страховита. Над метър и осемдесет висок и към сто и петдесет килограма тежък, той приличаше повече на бивш състезател по американски футбол, отколкото на военен, който все още скача с парашут един-два пъти в годината. По изражението на лицето му беше видно, че в момента предпазливо търси подходящите думи.
Най-накрая каза:
— Сър, абсолютно не съм съгласен с госпожа Джоунс.
— Уточнете се, ако обичате.
— Ние обявихме, че водим война срещу тероризма. Имаме доказателства, че поне един филипински генерал приема подкупи от известна терористична организация, взела за заложници американско семейство. Имаме доказателства, че служителка от Държавния департамент, на който изрично е било наредено да не разгласява за спасителната операция, на своя глава е решила да наруши федерален закон и да обсъди информацията с колега от едно от посолствата ни. Имаме налице американски посланик, който своеволно е уведомил държавния глава на чужда държава, че американските специални сили ще проведат тайна операция на територията на тази държава. Всеки логично мислещ човек би стигнал до извода, че тези действия са довели до гибелта на двамата тюлени. Вие сам казахте, господин президент, че сме във война.
