Омар се изправи и се разсмя. Беше облечен в безбожно скъп копринен костюм.
— Много добре знаеш за какво говоря. А сега си вдигни задника от леглото и се приготви за вечеря. — Омар посочи към банята. — И по-живо. Много съм гладен. Освен това гледах „Ал Джазира“ и знам всичко. Тази вечер ще хапнем и ще го отпразнуваме. Искам да ми разкажеш с подробности. Ще те чакам долу. — Омар, развълнуван като ученичка, излезе от стаята, Чън го следваше плътно.
Дейвид застана под душа.
Гладен беше като вълк. Може би угощение с принца нямаше да му се отрази зле. Ала бръсненето се оказа малко по-трудно, отколкото очакваше. Омар обаче много държеше на безупречния външен вид.
Дейвид облече новите си дрехи: бяла риза, двуредно черно сако и синя вратовръзка. Вратовръзката му причиняваше болка, но ако не въртеше много глава, се понасяше. Едно голямо парче лейкопласт върху шевовете нямаше да позволи на яката на ризата да се изцапа с кръв.
Омар го чакаше долу в бара. Седеше в едно ъглово сепаре, притиснат от четири жени — по две от всяка страна. Имаше и двама мъже, разположили се в ъгъла на U-образното сепаре. И двамата бяха араби и най- вероятно принадлежаха към над трите хиляди братовчеди на принца. Що се отнася до жените, те без съмнение бяха скъпи проститутки, ангажирани за времето на престоя му в Кан, колкото и дълго да беше то.
Или докато не му омръзнеха.
Чън някак беше съумял да се скрие зад една голяма саксия с папрат. Дейвид му намигна, но лицето на китаеца остана безизразно. Когато Дейвид се приближи до масата, Омар свали винаги жадните си за плът ръце от двете момичета и ги протегна в израз на топло посрещане.
— Дейвид, толкова се радвам, че ще ни правиш компания. — Принцът се обърна към гостите си и заговорнически намигна: — Дейвид е човек с много способности и скоро ще стане доста известен. — Двамата араби кимнаха, сякаш вече знаеха за какво иде реч.
Момичетата го стрелнаха с очи и се закискаха. Дейвид не им обърна внимание.
— Сядай! — нареди Омар. — Ела, ела при нас. Тази вечер ще празнуваме! — А на чакащия сервитьор заповяда: — Шампанско… още шампанско!
Дейвид обаче вдигна ръка и спря сервитьора. После, усмихнат, се обърна към Омар:
— Мой принце, мога ли да ви видя насаме за малко? — Волевите му черни очи подсказваха, че искането е съвсем сериозно.
— Разбира се. — Омар плесна два пъти с ръце и даде знак да преместят масата. Нямаше никакво желание да помръдне пълното си тяло.
Сервитьорът щракна с пръсти и две момчета се втурнаха да изпълнят заповедта. Принцът сграбчи Дейвид за лакътя и го придърпа към себе си:
— Какво има?
Палестинецът се помъчи да запази спокойствие, поне външно. Готов бе да заложи десетте милиона долара, които Омар му беше дал преди по-малко от седмица, че принцът е споделил тайните им с другите членове на саудитската кралска фамилия.
— Кои са тези мъже?
— Мои братовчеди, разбира се.
— Аха… точно както си мислех. И какво им каза?
— Нищо.
Дейвид се вгледа със съмнение в Омар.
— Нищо важно! — заоправдава се принцът. — Просто споделих, че си велик човек, който ще промени света. Истински воин на арабските народи.
Дейвид въздъхна. Предстоеше сериозен разговор.
— Много съм гладен и трябва да говоря с теб.
Омар махна към масата.
— Добре, да сядаме…
— Не, не и с тях. Само двамата.
Принцът гледаше ту към масата, ту към Дейвид. Не му се искаше да изоставя жените.
Палестинецът отгатна мисълта му.
— Могат да почакат. Цяла нощ ще им се радваш. Искам само един час, без никой да ни прекъсва.
Омар кимна неохотно. Махна на единия си братовчед да дойде и му обясни каква е ситуацията. После поведе Дейвид към една усамотена маса в края на ресторанта.
Дейвид се колебаеше как да продължи. Колко пъти досега непрекъснато беше подчертавал изрично, че никой не трябва да узнава плановете им. Като брат на коронования принц и високопоставен член на кралското семейство Омар беше своенравен и правеше каквото си поиска. Затова Дейвид трябваше да подхожда деликатно с него, като с малко дете.
Но въпреки всичко понякога му беше невъзможно да се сдържа. Както показаха последните двайсет и четири часа, играта, която играеха, беше много опасна. И макар че Дейвид беше този, който в момента се намираше на фронта и поемаше рискове, обстановката можеше да се промени много бързо. Ако принцът воайор не внимаваше какво приказва, щеше да се окаже въвлечен в истинския екшън. И да застраши живота си.
Дейвид поде внимателно:
— Думите ти по мой адрес ме ласкаят, но искам да подчертая, че трябва да престанеш да говориш с когото и да било за нашите планове.
— Но, Дейвид, има хора, които поддържат каузата ни. Хора, на които може да се вярва!
— Като твоите братовчеди ли?
— Разбира се. На тях бих им доверил и живота си!
— Какво си им казал?
— Малко се пофуках — отговори глуповато Омар.
— Спомена ли им, че съм участвал в събитията от снощи?
— Може би. — Омар се усмихна.
Дейвид стисна облегалките на стола толкова силно, че замалко да ги счупи. Умът му запрепуска трескаво. Представи си как тия двамата пикльовци вадят мобилните си телефони и се обаждат на приятелите и родителите си в Саудитска Арабия, хвалят се с братовчед си и с тайната операция, която той организира, за да ги отърве веднъж завинаги от Израел.
Дейвид никога не беше искал да унищожава Израел. Той искаше Палестина да съществува съвместно с ционистката държава, но това не беше достатъчно за арабската върхушка.
— Принце, предупредих ви вече. Не се безпокоя само за себе си. За ваше собствено добро е. Не бива да казвате на хората с какво се занимаваме. Знам, че се доверявате на семейството си, но тук става въпрос за съвсем друго нещо и вие явно не можете да го разберете. Не че ме е страх братовчедите ви да не изтичат при американците и да не им разкажат какво сме намислили! Опасявам се обаче, че американците подслушват техните телефони.
Омар се намръщи.
— Невъзможно. Американците не шпионират страната ми.
Подобна наивност беше вече прекалена!
— Мислите, че американците не ви подслушват?
— Не! — отвърна принцът уверено. — Имаме договореност с тях.
Дейвид не вярваше на ушите си. Не, не можеше толкова известен човек като Омар да бъде толкова наивен.
— Не ми е приятно да ви разочаровам, принц Омар, но в интерес на истината Съединените щати шпионират Саудитска Арабия.
— Не, напротив, Дейвид. Говорил съм с брат ми за споразумението, а освен това нашата разузнавателна служба контролира всичко. Уверявам те.
— Може и да нямат агенти на място, но това не означава, че не могат да ви следят по друг начин.
— Какво имаш предвид?
— Със спътници. Те улавят всичко. Тяхната Агенция за национална сигурност подслушва всичко.
Омар се замисли за секунда, сетне смръщи вежди:
