първична експлозия, за която не успяхме да установим откъде е била предизвикана. Взривът е разрушил къщата, в която според нас се е провеждала срещата. Последвала е серия от други експлозии.
— Те от какво са били причинени?
— Изглежда, от изстреляни от хеликоптери ракети.
— Изглежда?
— Хората от Отдела за разчитане на снимки твърдят, че хеликоптери „Апачи“ са изстреляли ракети „Хелфайър“.
— Я чакай малко! Фридман ти каза, че хората му са разбрали за срещата и тогава е изпратил хеликоптери, които са изстреляли две ракети. Ракетите са предизвикали вторична експлозия, която е вдигнала във въздуха половината улица. Така ли е?
— Така ми каза, сър.
— А сега ти твърдиш, че е имало първична експлозия, която не сме могли да засечем, и че са последвали няколко експлозии, причинени от ракети „Хелфайър“.
— Да.
— Колко ракети?
— Шестнайсет.
— Шестнайсет?
— Боя се, че да.
— Защо толкова много?
— Нямам представа.
— Попита ли го?
— Не, не съм, сър. Исках да го обсъдя първо с вас.
— Подай ми телефона — посочи Хейс защитения срещу подслушване телефон на бюрото си.
— Сър, бих искала да направя малко повече проучвания, преди да се опълча срещу него.
Хейс не беше склонен да прояви търпение.
— Палестинският представител в ООН ще се обърне към Асамблеята днес и ще поиска от световната организация да проведе разследване. Тази сутрин ми се обади саудитският посланик, за да протестира против клането на стотици невинни граждани. — Хейс стисна юмруци. — Тази работа няма да им се размине просто така. Мога да накарам нашия представител да забави гласуването в Съвета за сигурност до края на седмицата, но няма да можем вечно да отлагаме. Трябват ми истински отговори и трябва да знам какво са намислили израелците. Трябва да съм наясно и какво знаят съюзниците ни. Ако от Тел Авив ни лъжат, много вероятно е да го разберем не само ние.
— Още сега ще се заема, сър.
— А Фридман — процеди президентът — или да играе по правилата, или ще прекратим споразумението и ще му помахаме за сбогом.
Кенеди кимна и си напомни, че сега не е време да проявява несъгласие с президента.
Изобщо взаимоотношенията с Фридман криеха потенциална заплаха. Хейс можеше да се обади на израелския министър-председател и да поиска от него Фридман да бъде свален от поста главен директор на МОСАД, но дори и да представеше конкретни доказателства, искането му вероятно щеше да се отхвърли. Бен Фридман имаше досиета с компромати за всеки един политик в Израел. Тя подозираше, че ако го притиснат до стената, Фридман ще прибегне до тези досиета. Нямаше нещо, което той не беше готов да използва, ако то щеше да предпази или него, или страната му.
— Ще разберем какво се е случило действително там, сър — отвърна Кенеди твърдо.
— Хубаво. — Президентът се обърна към Рап: — А от теб, Мич, искам лично да се поинтересуваш. Ти познаваш Фридман както никой друг в Ленгли. Искам да разбера защо ни лъже и искам да знам как предлагаш да постъпим с него.
— Да, сър. — Рап имаше някои идеи, но за да ги избистри, трябваше първо да направи известно проучване. Но и сега беше уверен в едно. Бен Фридман бе фанатично предан на страната си и без значение дали е притиснат, или не, никога нямаше да се предаде.
ГЛАВА 47
Съветът за национална сигурност е орган, съставен от хора, които контролират разузнавателния обмен между различните служби и отдели на изпълнителната власт и Белия дом. В рамките на този орган е и Групата за поддръжка на борбата с тероризма. Членовете на тази група отговаряха за всички проблеми на тероризма, като отвличането на семейство Андерсън от „Абу Саяф“ например.
Поради изтичането на информация от Държавния департамент по време на първата фаза на спасителната операция Групата за поддръжка на борбата с тероризма беше държана в неведение за втората, успешната акция. Нарушението на стандартните процедури не убягна на никого. В град, в който да разполагаш с информация, е белег на власт, обидените не бяха малко. Нарочно бяха пуснати слухове, че в основата на тези властови маневри стои не друг, а самият Мич Рап.
Споменатите слухове и мрачната му репутация бяха причината да го посрещнат хладно, когато влезе на заседанието на Съвета за национална сигурност в конферентната зала на четвъртия етаж на Старата сграда. Участниците, близо петнайсетима, като един се вторачиха в неканения посетител. Министерството на отбраната, ФБР, ЦРУ, Министерството на външните работи и Министерството на вътрешната сигурност — всички тези ведомства бяха представени в Съвета. Хората, които ги оглавяваха, носеха огромна отговорност, работеха неуморно, а общественото мнение рядко беше благосклонно към тях. От всички присъстващи обаче само Джейк Търбс познаваше Рап лично.
Разбира се, всички бяха чували за него. Някои го уважаваха, някои го мразеха — най-вече защото заради него трябваше да търпят унижения. Но всички без изключение се бояха от него. И ето сега пред тях застана хладнокръвен убиец, който решаваше проблемите на националната сигурност по един твърде категоричен начин.
Този мъж обикновено идваше на срещите без предупреждение. Президентът винаги се вслушваше в мнението му, изпитваше уважение към него и го възхваляваше. Всички се страхуваха от него, защото не се съмняваха, че за един миг може да сложи край на кариерата на който и да е от тях, стига само да поиска.
Рап остана прав. Искаше да вижда помощник-държавния секретар Аманда Петри. Само двама души освен него знаеха какво ще се случи — Джейк Търбс от ЦРУ и Дон Кийн от ФБР. Рап избягваше зрителни контакти с тях, но погледна към Пати Хейдли, съветник по националната сигурност. Кимна й да продължат.
Тя се усмихна сконфузено:
— Е, вие сте точно този, който ни трябваше. — Думите й предизвикаха стеснителен смях сред присъстващите.
Рап също се усмихна. Нямаше нищо против Хейдли.
— Давай нататък.
— Всички тук се питахме защо ни държаха на тъмно за последната операция.
— Беше взето решение за нея да знаят колкото се може по-малко хора.
— Защо? — попита Хейдли.
— Нека кажем, че е, защото първият ни опит не беше блестящ.
След дълго мълчание се намеси Стив Гордън, координаторът по борбата с тероризма в Държавния департамент. Гордостта му беше доста засегната и той реши, че ще говори от името на цялата група:
— Изобщо не съм съгласен, че хората в тази зала носят вина за провала на първата спасителна акция.
— Сериозно ли? — изви вежди Рап.
Гордън се стресна.
— Дааа — измънка.
— Аз на ваше място не бих бил толкова сигурен. — Рап се облегна на стената и скръсти ръце пред гърдите си. Под лявата мишница държеше червена папка. — Други въпроси? — Този път той погледна право в очите Аманда Петри. Познаваше хората от нейната порода. Чувството й за собствена правота никога
