— Не ми викай скъпа! И не ми казвай да се успокоя! Няколко сантиметра встрани и щяха да те улучат в някоя артерия или дори в оная ти работа… глупав мъжкар такъв!
— Но не ме улучиха. Добре съм… не се тревожи… няма повече да правя така.
— Да бе! Кажи ми нещо, господин Стрелец, господин Върхът на копието. — Така го наричаха медиите. — Доста високо си се издигнал. Всъщност последния път, когато проверих, разбрах, че си подчинен само на двама души — на президента и на Айрини, така ли е? — Анна отново го мушна с пръст. Рап не отговори. — Щом Айрини не ти е заповядала да участваш, тогава кой? Съмнявам се да е президентът.
— Ъъ…
— Ти по собствено желание си отишъл, нали?
— Да.
— Задник такъв. Излъга.
— Не, не съм.
— Недей да опитваш отново, Мичъл. Обеща ми, че приключваш с тези изпълнения.
— Не… никога не съм казвал такова нещо.
Анна си пое дълбоко дъх, опита се да запази спокойствие, но не успя. От гърдите й се откъсна вик. Разбра, че трябва да си отиде оттук, да обмисли нещата, да открие защо е била толкова наивна. Обърна се и тръгна към вратата.
— Анна, не се тревожи. Всичко ще е наред — протегна ръце Рап.
Чашата преля. Анна се извъртя и стовари юмрук върху нищо неподозиращия си съпруг.
Рап застина. Не знаеше как да я укроти, не знаеше как да я спре да не си отива. Пристъпи още една крачка напред, отвори уста.
Анна Рап излетя като хала от стаята.
ГЛАВА 45
— Повярвай ми, и на мен не ми е много приятно — говореше развълнувано Айрини Кенеди по телефона.
Мич Рап застана на вратата на кабинета.
Тялото му беше схванато от спането на дивана, раната го болеше. Лявото му око беше отекло, мъчеше го главоболие. Той стоеше на прага на слънчевия кабинет и се питаше какво е позволило създаването на този зловещ съюз срещу него. Колкото повече слушаше шефката си, толкова по-мрачно му се струваше положението.
— Не. — Кенеди поклати глава. — Не… Страхотно, няма що! — Погледна към Рап неодобрително над очилата си. — Не, той не си направи труда да ми каже, че е бил прострелян в задника. — И посочи стола пред бюрото й.
През всичките години, откакто познаваше Кенеди, той нито веднъж не я беше виждал толкова развълнувана. Влезе в кабинета и затвори тежката звукоизолираща врата. Секретарките нямаше защо да чуват разговора им. Бавно прекоси големия кабинет, докато шефката му продължи да обсъжда поведението му със съпругата му. Цялата работа беше много объркваща.
— Не — продължи Кенеди, — няма защо да ми се извиняваш. Сега разбирам защо си си мислела, че аз съм виновна… Е, много мило, че го казваш. И аз се чувствам по същия начин. Повярвай ми, можеш да разчиташ на мен. Мисля, че двете сме повече от достатъчни.
Рап затвори очи и тихо изстена. Сякаш отново беше петокласник и стоеше като изтукан в кабинета на директора, който заговорничеше по телефона с майка му.
— Да, аз ще реша кое е секретно и кое не е. — Кенеди се завъртя със стола си с гръб към него и поклати глава. — Не, не го слушай изобщо. Ако имаш някакви въпроси, направо вдигни телефона и ми се обади… Точно така! Напълно съм съгласна с теб. Дори може да препоръчам терапия с един от нашите психиатри.
— Само през трупа ми — обади се Рап.
Кенеди отново се завъртя към него и му хвърли кръвнишки поглед.
— Добре, Анна. Ще се видим. В четвъртък в шест ще пийнем по нещо. Благодаря ти… Добре. А, да, на твое място не бих се тревожила за онази му работа. Той е достатъчно корав и потентен. — Тя кимна няколко пъти. — Добре… чао.
Кенеди бавно затвори слушалката. Изпитателният й поглед беше прикован върху Рап.
— Е, разговорът беше доста интересен.
— Обзалагам се — тросна се той.
— Страхотно са те бушонирали. Кой го направи?
— Подхлъзнах се в банята.
— Така ли? Добре че не си паднал на задника си! — Кенеди му посочи стола отново. — Седни.
Рап поклати глава.
— Не, благодаря… Ще постоя прав.
— Седни! — повтори Кенеди строго.
Рап внимателно се преви и седна върху раната си.
— Доволна ли си?
— Да съм доволна ли? — Кенеди свали очилата си и се подпря с лакти на бюрото. — Имаш да ми обясняваш доста неща. — Тя помълча. — Кога възнамеряваше да ми кажеш, че са те простреляли в задника?
— Айрини, и без това имаш достатъчно други грижи. Не е необходимо да се притесняваш за всяка драскотина на някой от хората си.
Кафявите й очи го пронизаха като ножове.
— Да знаеш, че ме заболя!
— За какво говориш? — не я разбра Мич.
— Ти не си просто един от моите хора. След сина ми и майка ми ти си сигурно най-скъпият ми приятел в целия свят. Затова ще ти бъда признателна, ако не нараняваш повече чувствата ми, като ме изкарваш студен и безсърдечен шеф, който не го е грижа за служителите.
— Нямах предвид това — поклати глава Рап.
— Напротив, това каза и това имаше предвид. Не ме ядосвай повече, като се опитваш да увърташ.
— За Бога! Не мога да се боря с толкова феминизъм! — понечи да се изправи той.
— Сядай си на задника, господине! — повиши тон Айрини.
— Боли!
— Не се опитвай да хвърляш вината върху мен, Мичъл! — не го чу тя. — Когато ми се обади да ти издействам пълномощия за плана ти за спасяване на заложниците, прекрасно осъзнаваше какво правиш! Изчака да заспим и стартира операцията без нашето окончателно одобрение. И на всичкото отгоре рискува, като пряко участва в нея!
Рап въздъхна.
— Това е докладът, който написа след края на операцията лейтенант Джаксън — удари с длан по една папка на бюрото си Кенеди. — Да не би да мислиш, че нямаше да разбера? Пропълзява сам в проклетия лагер, там замалко не го убиват!
— Замалко не го убиват! — имитира я Рап. — Къде си била през последните петнайсет години? Всеки път когато отивам на мисия, замалко не ме убиват. Такава ми е работата.
— Вече не. Вече не си на двайсет и пет. Имаме други хора, по-млади. Ти не можеш да бъдеш някакъв вълк-единак, който винаги действа на своя глава. Ти си един от най-опитните и умели специалисти по борба с тероризма в света и ние не можем да си позволим да те загубим само защото обичаш да се правиш на мъжкар.
— Свърши ли? — Рап я стрелна предизвикателно с поглед. Разбира се, в думите й имаше известна истина, но му бе писнало от нейните тиради. — Можеш ли да оставиш малко настрани нараненото си его и да погледнеш обективно нещата? Би трябвало да си доволна, че изпълних задачата. Генерал Моро е мъртъв, цял отряд от над шейсет терористи от „Абу Саяф“ безшумно е елиминиран, имаме нов командир на филипинските Специални части, който е готов да започне война срещу ислямистите, семейство Андерсън е
