— Уонтъби — каза той, а тя кимна.
— Уонтъби — повтори тя и посочи към него. След това посочи себе си. — Пени — каза тя.
Той изсумтя и се засмя, посочи я и изрече нещо, което изобщо не приличаше на името й. Той го повтори и Пени се заслуша по-внимателно.
— Пенуу — каза той, като я посочи с пръст.
Тя сви рамене, кимна с глава, повтори името си така, както той го бе казал, и посочи с ръка отново към себе си. След това индианецът се изправи, хвана я за рамото и я побутна към коня. Повдигна я и я качи на седлото, а когато дългата й пола покри главата му, от гърдите му се изтръгна весел смях. След това се метна на коня зад нея и обгърна тялото й с двете си ръце. Сложи длани на гърдите й и изръмжа, доволен от това, което усети. Само за миг ги притисна леко, след което хвана юздите и пришпори коня.
Не след дълго индианците отново подкараха животните, като продължиха да държат посока северозапад. Пени не знаеше почти нищо за северозападните земи, към които се бяха отправили, освен че в тази посока се намираха Стейкид Плейнс, където не вирееше почти никаква растителност и никога не валеше. Беше чувала, че в продължение на стотици мили не можеше да се намери и капка вода. Сигурно индианците нямаха намерение да се отправят точно натам.
След като яздиха около час от мястото, където бяха спрели да напоят конете, изведнъж чуха пред себе си дълъг протяжен вой и скоро попаднаха сред голяма група индианци и още по-голямо стадо коне и мулета.
Въпреки че беше тъмно, Пени забеляза, че имаше много коне, може би около двеста. Със сигурност този набег на команчите се бе увенчал с успех.
Групата, с която дойде Пени, се присъедини към другите индианци, а конете, които бяха откраднати от ранчото, се смесиха с останалите животни. След това воините се пръснаха и се настаниха около неголеми огньове, където ги чакаше топла храна.
Без да се церемони много, Уонтъби зашлеви на Пени звучна плесница, изръмжа и я побутна напред. Нарече я Пенуу, а тя тръгна в посоката, която й бе посочена.
Това не беше обикновено индианско селище, а боен лагер — нямаше ги типичните индиански шатри, а в целия лагер имаше само няколко жени, чиято задача беше да приготвят храната. Всичко необходимо беше опаковано и натоварено на конете, в случай че се наложеше да потеглят веднага. Приближиха се до един слаб огън, на който се печеше месо. Уонтъби блъсна Пени и тя падна на земята, а той приклекна до огъня.
Дотук местността беше равнинна, но сега започваше да се чувства лек полегат наклон. Пени се чудеше на какво разстояние от ранчото се бяха отдалечили и как биха могли да я открият. Една от жените вареше някаква яхния на огъня, а Пени се помъчи да не мисли какво месо би могло да има в тази отвратителна каша.
Междувременно се бе смрачило напълно и местността се изпълни с характерните нощни шумове и звуци. Самотна птица нададе жален писък някъде далеч в прерията. Съвсем близо изкрещя сова. Щурците подхванаха романтичната си песен.
Пени хвърли поглед към Уонгъби и се опита да привлече вниманието му в тъмнината.
— Къде е тоалетната? Трябва да отида до тоалетната — каза тя, осъзнавайки, че звучи глупаво, но не знаеше как да се обърне към него, така че той да я разбере.
Индианецът се втренчи в нея, очите му я фиксираха, без да мигат, лицето му бе абсолютно безизразно, изобщо не даваше никакъв признак, че я е разбрал…
— Върви по дяволите — каза тя, заплювайки го в лицето.
Уонтъби се ухили. Тя се изправи на крака, седна, отново се изправи и посочи към тъмното пространство извън обсега на огъня. Този път Уонтъби кимна в знак на съгласие. Той стана, хвана я за ръка и я изведе от лагера.
— Почакай малко. Ако си мислиш, че ще ти позволя да ме гледаш…
Тя знаеше, че той не може да я разбере, но чувстваше, че не може да издържа повече. Мехурът й щеше да се пръсне. Тя клекна, смъкна дългите си до коленете дамски гащички, вдигна полите си и се облекчи. Уонтъби се засмя.
Когато се върнаха при огъня, той отново я бутна на земята, а индианката й подаде кратуна, пълна с рядка яхния. Отначало Пени изобщо не искаше и да опита. После извади с два пръста парче месо, вдигна купата към устните си и изпи редкия сос, след което доизяде всичко, което беше останало. Усети вкуса на див лук, който индианците сигурно бяха намерили някъде край потока. Да се оцелее в пустинните земи на западен Тексас не беше никак лесно, освен ако човек не привикне да яде гущери и гърмящи змии.
До временния им бивак нямаше нито поток, нито река. Пени жадуваше да измие лицето и ръцете си, да се съблече и да се изкъпе хубаво, но това бе невъзможно. Изведнъж усети настойчивия поглед на Уонтъби.
Пени не мислеше, че индианците ще продължат пътя си през нощта, по всяка вероятност щяха да останат да нощуват на това място. Дали Уонтъби ще я нападне? Дали ще я изнасили тук, на открито?
Пени потръпна. Беше само на осемнайсет години на някакъв църковен пикник едно момче я бе целувало и галило и с това се изчерпваше целият й сексуален опит. Започна да следи с поглед Уонтъби, но той не направи и най-малкото движение към нея.
Миг по-късно тя се протегна, легна по корем и се опита да заспи. Уонтъби веднага застана до нея.
— Не! — изкрещя тя.
Уонтъби се засмя тихо. В ръката си държеше късо усукано въже от сурова кожа. Върза единия край около китката й, а другия беше увил около своята. Ако тя мръднеше дори на сантиметър, той веднага щеше да усети.
Сега Пени осъзна, че не може да легне по гръб. Трябваше да лежи по корем цяла нощ. Тя въздъхна. Може би така бе по-безопасно. Опита се да заспи, но не можа.
Изведнъж почувства ръката на команча да гали косите й; Пени започна да диша дълбоко, преструвайки се, че спи. Ръката му продължи да се движи надолу по гърба й, опипа задника и се задържа между бедрата. В един миг бе готова да изкрещи. После той отдръпна ръката си, изпусна дълбока въздишка и миг по-късно тя долови слабото му хъркане.
Пени се събуди призори от шума и суматохата в лагера. Когато отвори очи, видя, че индианците прибираха всичко, товареха багажа на конете и се готвеха да потеглят. Този път не ядоха нищо. След като станаха от сън, просто се качиха на конете и потеглиха. Уонтъби й даде да яхне малък петнист кон, който, бе сигурна в това, бе виждала преди в ранчото. Нямаше нито седло, нито одеяло. Тялото й беше изтръпнало и все още я болеше от вчерашната езда без седло. Нежната кожа от вътрешната страна на бедрата й беше протъркана и зачервена, а когато Уонтъби я вдигна и я качи на коня, тя щеше да изкрещи от болка, но писъкът замря в гърлото й, когато очите й срещнаха намръщения му поглед. Подвря под себе си дългата пола, за да й служи като възглавница, а с тази част, която бе останала отпред, се опита да прикрие и защити бедрата си от грубата кожа на животното.
След като напуснаха мястото, където бяха пренощували, Пени се огледа и се изненада колко много индианци се бяха събрали тук. Имаше не по-малко от четирийсет воини и шест или осем жени — всички те водеха поне двеста коня. Когато се върнат при племето си, тези хора ще бъдат смятани за изключително богати.
Къде беше цялото племе? Беше чувала за Стейкид Плейнс, която се намираше далеч на северозапад от ранчото, но никога не беше стигала дотам. Скотовъдците не виждаха никаква причина да ходят нататък, тъй като там нямаше вода и земята беше напукана от сушата, а растителността бе толкова оскъдна, че дори двеста акра земя не биха могли да изхранят и една крава.
Малко преди обяд тя забеляза някакво вълнение сред команчите. Сигурно бяха близо до летния си бивак. Те се спуснаха в неголяма долина, пресичана от извивките на малка река, и продължиха да яздят бързо в тази посока около пет мили. Тогава Пени видя лагера.
Бреговете на реката бяха осеяни с палатки. Уонтъби пое юздите на петнистия й кон и поведе животното право към една от най-големите палатки.
Наоколо се изпълни с жени и деца, които крещяха през цялото време. Разлаяха се кучета. Тя долови апетитната миризма на прясно изпечено месо и предположи, че беше или от елен, или от антилопа.
Уонтъби я смъкна от коня и я побутна напред. Две индианки внимателно я наблюдаваха. Едната беше
