из двора и се ослушваха за тъпите удари на кирки някъде долу.
Карлайн седеше неспокойно до лейди Марна. Дебелата й бивша гувернантка се бе вторачила демонстративно в плетивото си въпреки нервното шумолене на изплашените жени в мазето. Шумът на битката от стените стигаше до тях като далечно ехо, приглушено от дебелите зидове на цитаделата. А сега бе настъпила не по-малко изнервяща тишина.
— О! Да седя тук като птица в клетка! — изпъшка Карлайн.
— Стените не са подходящо място за една дама — последва резкият отговор на лейди Марна.
Карлайн стана, закрачи нервно из мазето и каза:
— Превръзки поне мога да правя и да нося вода. Всички жени го могат.
Другите дворцови дами се спогледаха слисани, сякаш принцесата бе загубила ума си. Никоя не можеше да си представи, че ще я подложат на такова изтезание.
— Ваше височество, моля ви — сгълча я лейди Марна. — Трябва да стоите тук и да чакате търпеливо. Ще има достатъчно работа, щом битката свърши. Сега трябва да си отпочинете.
Карлайн понечи да възрази, но изведнъж се спря и вдигна ръка.
— Нещо да чувате?
Другите престанаха с шумоленето и също се заслушаха. Откъм пода се чуваше леко почукване. Карлайн коленичи на каменната плоча.
— Милейди, това е недопустимо… — заговори лейди Марна.
Карлайн я прекъсна с властно махване на ръка.
— Тихо! — Опря ухо на плочата. — Има нещо…
Лейди Глинис потръпна.
— Плъхове сигурно са плъзнали. Долу ги има стотици. — Изражението й показваше, че за нея това е точно толкова неприятно, коркото и боевете навън.
— Тишина! — заповяда Карлайн.
Откъм пода се чу пукот и Карлайн бързо се изправи. В следващия миг сред камъните на пода се появи цепнатина и принцесата бързо измъкна сабята си. Между плочите се показа връх на длето, после камъкът изведнъж се обърна и го избутаха навън.
Сред пода зейна дупка и дамите се разпищяха. На светлината изникна най-напред едно изумено лице, след това цуранският воин, с изцапана от прахта в тунела коса, се опита да се измъкне навън, но сабята на Карлайн го промуши в гърлото.
— Навън! Викнете стражите! — извика тя.
Повечето жени останаха замръзнали по местата си, без да могат да помръднат от ужас. Лейди Марна надигна едрото си туловище от скамейката, на която се бе разположила, и зашлеви едно запищяло момиче от града. Момичето изгледа дебелата дама с широко отворени от ужас очи и после се затича към стълбите. Като по сигнал, останалите хукнаха след него и запищяха за помощ.
Карлайн изгледа как цуранинът бавно залитна назад и падна, запушвайки дупката в пода. Около нея се появиха нови цепнатини и ръце, които издърпаха каменните плочи навътре във все по-разширяващия се отвор. Лейди Марна вече бе изминала половината разстояние до стълбите, когато видя, че Карлайн стои на място.
— Принцесо! — изпищя тя.
Втори мъж се опита да се изкатери горе и Карлайн му нанесе смьртоносен удар. И миг след това се наложи да отстъпи назад, защото камъните под краката й се срутваха. Цураните бяха завършили прохода си с голямо отверстие и сега измъкваха плочите надолу, за да могат да изскочат на рояк и да смажат защитниците.
Един успя да се измъкне напред, избута Карлайн на една страна и отвори място на друг да се изкатери. Лейди Марна се затича назад към бившата си повереничка, спря до една от разхлабените алочи, надигна камъка и го стовари върху незащитения с шлем череп на втория, който изрева нещо неразбрано и падна върху напиращите след него.
Карлайн прониза следващия и изрита още един в лицето.
— Принцесо! — извика лейди Марна. — Трябва да бягаме!
Карлайн не отвърна. Отбягна удара, насочен към крака й от един цуранин, който след това скочи пъргаво обратно в дупката. Друг се изкатери от уширяващия се отвор и лейди Марна запищя. Мъжът инстинктивно се извърна към звука и Карлайн го прониза в хълбока. Трети цуранин излезе и надигна назъбен меч, за да посече лейди Марна, и Карлайн скочи към него и заби върха на сабята си във врата му. Мъжът потръпна и падна, а пръстите му пуснаха острието на оръжието, в което се бяха впили. Карлайн сграбчи лейди Марна под мишницата и с всичка сила я затегли към стълбището.
Десетина цурани изпълзяха от широката дупка и Карлайн спря до стълбището. Лейди Марна застана до обичната си принцеса. Цураните запристъпваха бдително — момичето бе убило достатъчно техни другари, за да събуди почитта им, както и предпазливостта им.
Изведнъж някой силно блъсна момичето настрана — Роланд се нахвърли срещу цураните, а след него — отряд от гвардията на цитаделата. Младият скуайър бе изпаднал в дива ярост заради момичето и събори трима цурани още с връхлитането си. Те се затъркаляха назад и пропаднаха в дупката, а с тях — и Роланд.
— Роланд! — изкрещя Карлайн.
Още стражи изтичаха покрай принцесата и влязоха в схватка с цураните, други наскачаха в дупката. От тунела се понесоха пъшкания и стонове, викове и ругатни.
Един гвардеец хвана Карлайн под мишницата и я повлече нагоре по стълбите. Тя го последва безсилна пред здравата мъжка хватка, без да спира да крещи:
— Роланд!
Войниците на Крудий копаеха яростно и тъмният тунел се изпълваше с пъшкания от усилието. Арута бе намерил цуранския тунел и бе заповядал да се прокопае шахта до него. Сега дълбаеха насрещен тунел, за да засекат цураните до стената. Амос се бе съгласил с преценката на Арута, че трябва да изтласкат цураните назад, отвъд стената, преди тунелът да се срути, и да затворят достъпа им към замъка.
Едно от сечивата проби и мъжете трескаво започнаха да разчистват пръстта, за да си отворят проход към тунела на цураните. Занабиваха припряно широки талпи и набързо сковани крепежи, за да не се срути земята и да ги затрупа.
В цуранския тунел се натъкнаха на ужасна суматоха. Цуранските воини и малкият отряд на Роланд се бяха вкопчили в схватка в тъмното. Мъже се сражаваха и гинеха в подземния сумрак. Невъзможно бе да се внесе какъвто и да било ред в стълкновението в толкова тясното пространство. Някъде встрани едва мигаше преобърнат фенер и мяташе смътна светлина.
Арута викна на войника зад себе си:
— Доведи още хора!
— Слушам, ваше височество! — отвърна войникът и се върна назад по шахтата.
Арута навлезе в тунела на цураните. Височината му беше едва пет стъпки, така че се налагаше да се приведе, за да се движи, но се оказа достатъчно широк, за да могат да преминат трима души едновременно, рамо до рамо. Арута стъпи на нещо меко, което изстена от болка. Принцът продължи напред към шума на битката.
И видя сцена от най-лошите си кошмари, бледо осветена от пръснатите нарядко факли. В това тясно пространство само първите трима можеха да влязат в схватка с врага. Арута извика:
— Ножовете!
И пусна рапирата си. Натъкна се на двама мъже, които се боричкаха в мрака, и сграбчи единия. Ръката му се плъзна по хитиновата броня и той заби ножа си в оголения врат на мъжа. Отхвърли настрани безжизненото вече тяло и видя напред мешавица от тела, на няколко стъпки от себе си — крудийци и цурани, вплетени един в друг в отчаяна схватка. Викове и проклятия изпълваха тунела, миризмата на влажна пръст се смесваше с вонята на засъхваща кръв и изпражнения.
Арута започна да се бие обезумял, слепешката, нахвърляйки се върху едва видимите противници. Собственият му страх заплашваше да го завладее и примитивният инстинкт му закрещя да избяга миг по-
