— Не, ти направи всичко, което трябваше, че и повече. Ти се оказа прав. С тези хора не бива да сме излишно предпазливи. Трябва да ги бием във всеки удобен момент. — Той въздъхна. — Вече съм стар, Арута. Време е да се оттегля и да предам бойния занаят в ръцете на младите.
— Ти ли си стар? — презрително изсумтя Тъли. — Когато още те повиваха в пелени, аз вече бях жрец.
Фанън се разсмя с останалите на тази явна лъжа, а Арута каза:
— Трябва да знаеш, че ако съм се справил добре, то е защото си ме учил ти.
Тъли стисна Фанън за лакътя.
— Може да не си чак толкова стар, но си болен. Хайде да те връщаме в цитаделата. От утре ще можеш да вървиш по-добре. До някоя и друга седмица ще подтичваш и ще раздаваш заповеди наляво- надясно.
Фанън се усмихна вяло и се остави на Тъли да го поведе надолу по стълбите. Когато се скри, Гардан каза:
— Мечемайсторът е прав, ваше височество. Баща ви ще се гордее с вас.
Арута се взря мълчаливо в приближаващите се кораби и изпитото му лице потъмня. После принцът тихо промълви:
— Ако се справих добре, то е, защото разчитах на помощта на добри мъже, много от които вече не са между нас. — Въздъхна дълбоко и продължи: — Ти свърши много работа в удържането на тази обсада, Гардан. Както и ти, Мартин.
Двамата само кимнаха.
— И ти също, пирате — каза Арута. — И ти изигра голяма роля. Много ти дължим.
Амос Траск се опита да си придаде скромност, но не успя.
— Е, ваше височество, просто се постарах да си опазя кожата цяла-целеничка, както и на всички останали. — После се ухили. — Но битката си я биваше.
Арута отново погледна към морето.
— Да се надяваме, че скоро ще приключим за дълго с хубавите битки. — Отдръпна се от стената и се запъти към стълбите. — Разпоредете се всички да се подготвят за атака.
Карлайн стоеше на върха на южната кула, прегърнала Роланд през кръста. Скуайърът беше пребледнял от раната, но иначе веселият му дух се бе възвърнал.
— Сега, с идването на флотата, с обсадата ще се свърши — каза той, леко докосвайки с рамо принцесата.
— Беше кошмар.
Той се усмихна и се взря в сините й очи.
— Не съвсем. Имаше си и добри страни.
— Хитрец — промълви тя и го целуна. А когато се отделиха един от друг, каза: — Чудя се дали глупавата ти храброст не беше само коварство, за да спечелиш състраданието ми.
Той се присви престорено и отвърна:
— Лейди, аз съм ранен.
Тя се притисна до него.
— Толкова се уплаших за теб, не знаех дали не си загинал в тунела. Аз… — Карлайн млъкна и погледът й се спря на северната кула на цитаделата, срещу тази, на която стояха двамата. Виждаше прозореца на втория етаж, прозореца на стаичката на Пъг. Смешният малък метален комин, от който непрестанно бълваше пушек, докато той се занимаваше вътре с науките си, сега бе само ням спомен за това колко празна бе останала кулата.
Роланд проследи погледа й.
— Знам — каза той. — И на мен ми липсва. И Томас също.
Тя въздъхна.
— Сякаш беше толкова отдавна, Роланд. Тогава бях все още момиченце, момиче с момичешки представи за живота и любовта. — После тихо добави: — Любовта понякога идва като морския вятър, а друг път покълва от семената на приятелството и добротата. Някой някога ми го беше казал.
— Отец Тъли. Прав е бил. — Той я прегърна през кръста. — Така или иначе, докато чувстваш, си жив.
Тя се загледа към войниците на гарнизона долу — подготвяха се да излязат за предстоящия щурм.
— Ще свърши ли това някога?
— Не. Те ще дойдат отново. Тази война е обречена да продължи дълго.
Двамата останаха прегърнати, безмълвни и с утехата, че все пак ги има.
Касуми от Шинцаваи, боен водач на армиите на клана Канацаваи, от Партията на Синьото колело, се взираше към враговете, изправени по стените на замъка.
Едва можеше да различи човешките фигури, крачещи зад зъберите, но вече ги познаваше добре. Не можеше да им постави имена, но му бяха станали почти толкова близки, колкото собствените му хора. Стройният младеж, който командваше и се сражаваше като демон, който внасяше ред в суматохата на битката при нужда, беше там. Черният гигант трябваше да е недалече от него — онзи, който заставаше като непоклатима преграда при всеки щурм срещу стената. И другият, в зеленото облекло, дето можеше да тича през лесовете като призрак, дразнейки хората на Касуми с лекотата, с която преминаваше през редовете им — и той трябваше да е там. Несъмнено и онзи с широките рамене бе наблизо — вечно смеещият се мъж с кривия меч и налудничавата усмивка. Касуми мълчаливо им отдаде чест като на достойни противници, макар и да бяха само варвари.
Шингари от Омешкел, старши щурмови водач, пристъпи и застана до Касуми.
— Бойни водачо, варварската флота се приближава. След час хората им ще слязат на брега.
Касуми погледна свитъка, който стискаше в ръката си. Бе го препречел поне десет пъти, откакто пристигна призори. Погледна го още веднъж, огледа отново печата отдолу, знака на своя баща Камацу, повелителя на Шинцаваи. Касуми мълчаливо прие отреденото му и каза:
— Заповядай всички да се подготвят за поход. Лагерът да се вдигне веднага и воините да се строят. Заповядано ни е да се върнем в Келеуан. Авангардът да тръгне.
Гласът на Шингари издаде горчивината му.
— След като рухна тунелът, нима ще прекратим така кротко?
— Не е срамно, Шингари. Нашият клан се е оттеглил от Военния съюз, както и другите от Синьото колело. Военната партия отново е останала сама да продължи това нашествие.
— Отново политиката се меси в завоеванията — с въздишка отвърна Шингари. — А щеше да е славна победа да завладеем този замък.
Касуми се засмя.
— Вярно. — Загледа се към раздвижилите се по стените на замъка бранители. — Те са най-добрите от всички, срещу които съм се изправял. Вече научихме много неща от тях. Стените на замъка например, как са наклонени, та сапьорите да не могат да ги подровят и да ги сринат — виж, това е нещо ново и умно. А и ония зверове, дето ги яздят. Хм, как тичат само — като туни, препускащи из родните тундри. Бих искал някога да имам такива животни. Да, тези хора не са обикновени варвари.
И след миг на размисъл добави:
— И нареди съгледвачите и предните отряди да си отварят очите за горските дяволи.
— Нечистите отново са тръгнали на големи пълчища на север — изсъска Шингари. — Те са не по-малко опасен кинжал в гърба ни от варварите.
— Когато този свят бъде завладян, ще трябва да се погрижим за тези същества — отвърна Касуми. — От варварите се получават издръжливи роби. Някои от тях дори може да се окажат толкова ценни, че да ги направим свободни васали, които ще положат клетва пред домовете ни, но виж, нечистите ще трябва да се заличат от лицето на света. — Касуми замълча, въздъхна и продължи: — Нека варварите да си мислят, че бягаме изплашени от флотата им. Това място засега ще остане в ръцете на клановете, останали в Партията на войната. Нека Тасио от Минванаби да се тревожи от гарнизона в тила си, ако тръгне на изток. Докато Канацаваи отново не се присъедини към Върховния съвет, ние с тази война сме приключили. Заповядай
