Арута отново зарея поглед към Безкрайното море.
— Ако изобщо има някой в Крудий, който да е в състояние да прехвърли планините, да проникне до цуранския лагер в долината и да се върне, то това е Мартин. Но въпреки това се безпокоя.
За Роланд това признание прозвуча изненадващо. Също като Мартин, Арута нямаше навика да разкрива чувствата си. Доловил дълбоката тревога на принца, Роланд побърза да смени темата.
— Имам вест от баща си, Арута.
— Казаха ми, че имало и лично послание в пратките от Тулан.
— Тогава знаеш, че баща ми иска да се върна у дома.
— Да. Съжалявам за счупения му крак.
— Баща ми никога не е бил добър ездач. За втори път пада от коня и си счупва нещо. Последния път, когато бях малък, беше ръката.
— Отдавна не си бил вкъщи.
Роланд сви рамене.
— При тази война не изпитвам голямо желание да се връщам. По-сериозните битки са тук. А и — отвърна той и се ухили — имам и други причини да се задържам.
Арута също се усмихна и го попита:
— Казал ли си вече на Карлайн?
Лицето на Роланд помръкна.
— Още не. Реших да изчакам, докато не си уредя кораб за юг.
След като Братството бе изоставило Зеленото лоно, пътуването по суша на юг беше станало почти невъзможно, защото цураните бяха отрязали пътищата към Карс и Тулан. Вик от кулата ги накара да се обърнат.
— Идат съгледвачи!
Арута примижа от блясъка на далечното море и се взря в трите фигури, тичащи леко по пътя. Когато се приближиха достатъчно, за да може да ги познае, той промълви облекчено:
— Дълголъкия.
Слязоха от стената и се спуснаха по стълбището в двора, за да дочакат майстор-ловеца и хората му. Когато тримата прашни мъже влязоха през портите на замъка, Мартин каза:
— Поздрави, ваше височество.
— Поздрави, Мартин. Какви са новините?
Мартин започна да изрежда фактите, които бяха разкрили в стана на цураните, но Арута го прекъсна:
— По-добре си запази дъха за съвета, Мартин. Роланд, иди да намериш отец Тъли, мечемайстор Фанън и Амос Траск и ги доведи в заседателната зала.
Роланд се забърза, Арута добави:
— Чарлз и Гарет също да дойдат, Мартин.
Гарет погледна бившия цурански роб, а той сви рамене. И двамата разбираха, че отдавна очакваната топла храна ще трябва да изчака още малко благоволението на принца.
Мартин седна до Амос Траск, а Чарлз и Гарет останаха прави. Бившият морски капитан кимна за поздрав на Мартин, а Арута издърпа стола си назад, какъвто навик имаше, пренебрегвайки всякакви официалности, когато се събереше с личните си съветници. Амос беше станал неофициален член на дворцовия състав на принца след обсадата на замъка. Оказа се енергичен човек с много неподозирани дарби.
Фанън седна от дясната страна на Арута. След раната, която бе получил, той на драго сърце бе оставил Арута да командва гарнизона на Крудий и беше изпратил лично писмо до лорд Боррик, в което го посъветва да стори същото. Херцогът прати отговор, в който потвърждаваше прехвърлянето на командването, и Фанън се върна в предишната си роля на адютант. Изглеждаше доволен от положението.
— Мартин току-що се върна от особено важна задача. Мартин, разкажи ни какво видяхте.
— Прехвърлихме Сивите кули и слязохме в долината, където е главният щаб на цураните — докладва Мартин.
Фанън и Тъли погледнаха майстор-ловеца изненадано, а Амос Траск се изсмя.
— Цяла сага в едно изречение!
Мартин не обърна внимание на бележката му и продължи:
— Мисля, че ще е най-добре Чарлз да ви каже какво видяхме.
В гласа на бившия цурански роб се съдържаше нотка загриженост.
— Според всички признаци Властелинът на войната ще предприеме голяма офанзива следващата пролет.
— Как можеш да си сигурен? — попита Фанън. — Нови войски ли има в лагера?
Чарлз поклати глава.
— Не, новите войници ще пристигнат преди пролетното топене. Моите бивши земляци не обичат много студения ви климат. Ще се задържат през зимните месеци на родната ми планета. Ще се прехвърлят през разлома малко преди настъплението.
Въпреки изминалите пет години, Фанън все още хранеше подозрения към верността на Чарлз.
— Как тогава — каза мечемайсторът — можеш да си толкова уверен, че ще има офанзива? Не е имало такава след щурма на Елвандар преди три години.
— Има нови знамена в лагера на Властелина на войната, мечемайсторе, знамената на домове, които са към партията на Синьото колело. През последните шест години ги нямаше. Това може да означава само поредна сериозна промяна във Върховния съвет. Отново е организиран Военният съюз.
От всички в залата единствен Тъли като че ли схвана думите на Чарлз. Беше проучил цураните, като се беше постарал да измъкне всичко от пленените роби.
— Обясни ми по-подробно, Чарлз — каза той.
Чарлз помълча малко, после започна:
— Трябва да разберете едно нещо за родния ми свят. Над всичко, освен честта и подчинението на императора, стои Върховният съвет. Цената да спечелиш във Върховния съвет е голяма, понякога може да ти струва дори живота. Не една фамилия е била унищожена от заговори и интриги в Съвета. Ние от Империята наричаме това „Играта на Съвета“. Моята фамилия имаше добро положение в рамките на клана Хунзан, нито достатъчно високо, за да си спечели вниманието на клановите ни съперници, нито толкова ниско, че да й се възлага незначителна роля. Имахме привилегията да знаем за повечето неща, които се решават във Великия съвет, без да се тревожим особено какви решения ще се вземат. Нашият клан влизаше в Партията на прогреса, тъй като имахме много учени, учители, лечители, жреци и хора на изкуството. После по някое време кланът Хунзан напусна Партията на прогреса по причини, които останаха неизвестни освен за най-влиятелните водачи в клана, причини, за които имам само предположения. Кланът ми се присъедини към Партията на Синьото колело, една от най-старите във Върховния съвет. Макар и не толкова влиятелна като Военната партия на Властелина на войната или традиционалистите от Имперската партия, тя все пак разполага с голямо достойнство и влияние. Преди шест години, когато дойдох тук, Партията на Синьото колело се беше присъединила към Военната партия, за да се създаде Военният съюз. На тези от нас, които сме от по-малките фамилии, не ни се обясни защо е станала тази съществена промяна в коалициите, но нямаше никакво съмнение, че е плод на Играта на Съвета.
— Личното ми изпадане в немилост и поробването ми явно е било необходимо, за да останат хората от клана ми извън подозрение до подходящия момент за извършване на замисления ход — продължи Чарлз. — Сега е ясно какъв е бил ходът. От обсадата на този замък не бях забелязал нито един войник, който да е член на някоя от фамилиите на Партията на Синьото колело. Смятах това за признак, че Военният съюз се разпаднал.
Фанън го прекъсна.
— Да не би да искаш да кажеш, че цялата тази война е само един аспект от политическите игри във Върховния ви съвет?
— Мечемайсторе, знам, че е трудно за човек така верен на своята държава като вас да разбере подобно нещо — отвърна Чарлз. — Но точно това искам да кажа. Има причини, цурански причини за тази
