— Дори малка част от крондорския гарнизон тук би ни дала силата да устоим на един щурм — каза Фанън. — Все пак е късно и съобщението трябва да се изпрати веднага.
— Това е в Божиите ръце — отвърна Амос. — Ако човек тръгне още този следобед, едва ще може да премине през Тъмните проходи преди зимата да ги е затворила. След две седмици пътят ще е затворен.
— Помислил съм по този въпрос — каза Арута. — Смятам, че се налага да рискувам да замина за Крондор.
— Но вие сте командващият армията на херцога, принце! — възрази Фанън. — Не можете да изоставите задълженията си.
Арута се усмихна.
— Мога и ще го направя. Знам, че не искаш повече да приемаш командването тук, но ще го приемеш. Необходима ни е подкрепа от Ерланд и затова трябва да го убедя лично. Когато с баща ми отнесохме вестта за цураните на Ерланд и на краля, разбрах предимството да се говори лично. Ерланд е предпазлив човек. Ще се наложи да приведа всички възможни доводи, за да го убедя.
— И как смятате да стигнете до Крондор, ако ми позволите да попитам, ваше височество? — изсумтя Амос. — По суша между нас и Свободните градове се намират фронтовете на три цурански армии. А пък в залива има само три окаяни крайбрежни гемии, докато на вас ще ви е необходим кораб за морско пътуване.
— Има един такъв, Амос. „Вятърът на зората“ все още е на пристанището.
Амос зяпна.
— „Вятърът на зората“? — възкликна той невярващо. — Освен че не е нещо много повече от крайбрежна гемия, той е оставен на док за зимуване. Чух капитанът му да реве, че предницата на кила е пострадала, когато глупакът му с глупак се дотътри до залива преди месец. Без ремонт килът му е твърде слаб, за да издържи напора на зимните бури. По-добре да си навреш главата в каца дъждовна вода, да ме прости негово височество. Пак ще се удавиш, но поне ще спестиш неприятностите на много други хора.
Фанън се ядоса от бележките на моряка, но Тъли, Мартин, Роланд и Арута само го изгледаха развеселено.
— Когато изпратих Мартин — каза Арута, — си помислих, че може да ми потрябва кораб за Крондор. Заповядах да го ремонтират преди две седмици. Сега на борда му гъмжи от дърводелци. — Той прикова Амос с поглед. — Разбира се, казаха ми, че ще е по-добре да го оставя на дока, но ще свърши работа.
— Тъй де. Да подскача нагоре-надолу по крайбрежието с леките пролетни ветрове — може би. Но говорим за зимни щормове, и при това говорим за Тъмните проливи.
— Е, ще трябва да свърши работа — каза Арута. — Някой трябва да убеди Ерланд, че имаме нужда от помощ, и този някой съм аз.
Амос не позволи да се отклонят от темата.
— А Оскар Дантийн съгласи ли се да преведе кораба през проливите?
— Още не съм му казал накъде ще пътуваме — отвърна Арута.
Амос поклати глава.
— Така си и мислех. На този човек сърцето му е като на акула, което ще рече, че няма такова, а куражът му — колкото на медуза, което ще рече същото. Ако някой му заповяда да мина през Тъмните проливи, ще му пререже гърлото, ще го изхвърли през борда, ще презимува при пиратите на Островите на залеза и като дойде пролетта, ще отплава право за Свободните градове. После ще накара някой наталийски писар да му измайстори някое много тъжно и цветисто писмо до баща ви, в което ще опише колко доблестно сте се били с пиратите в открито море преди да паднете през борда. И ще пие цяла година със златото, което сте му платили.
— Но аз му купих кораба. Сега аз съм собственикът.
— Собственик или не, принц или не, на борда на кораба има само един господар — капитанът. Той е кралят и той е върховният жрец, и никой не може да му каже какво да прави, освен лоцманът на залива, и при това много почтително. Не, ваше височество, няма да оцелеете в това пътуване, ако на квартердека е Оскар Дантийн.
В ъгълчетата на очите на Арута се появиха тънки насмешливи бръчици.
— Имаш ли друго предложение, капитане?
Амос въздъхна и се отпусна в стола си.
— Хванахте ме на въдицата. По-добре да ме бяха изкормили и изсушили. Известете Дантийн да разчисти капитанската каюта и да си разпусне екипажа. Ще трябва да събера друг екипаж вместо тази негова шайка главорези, макар че по това време на годината из пристанището са останали само пияници и хлапета. И в името на всички богове — не споменавайте на никого накъде ще тръгваме. Ако дори един от ония пияни мошеници разбере, че сте решили да рискувате през Тъмните проливи, ще трябва да изкарате целия гарнизон да претърси лесовете за дезертьори.
— Добре — отвърна Арута. — Ще оставя цялата подготовка на теб. Тръгваме веднага, щом прецениш, че корабът е готов. — Обърна се към Дълголъкия. — Искам и ти да дойдеш с нас, майстор-ловецо.
Дълголъкия малко се изненада.
— Аз ли, ваше височество?
— Ще ми трябва свидетел пред лорд Дуланик и принца.
Мартин се навъси, но след малко отвърна:
— Никога не съм ходил в Крондор, ваше височество. — Усмихна се с кривата си усмивка. — Може и да не получа повече такава възможност.
Гласът на Амос Траск проряза писъка на вятъра и стигна до ушите на объркания юнга на рея.
— По дяволите, малоумен сухоземен скапаняк, не дърпай толкова въжетата, проклетнико! Ще засвирят като струна на лютня. Не те теглят кораба, а мачтата. Въжетата се дърпат само когато вятърът се смени. — Загледа как момчето нагласява въжетата. — Не, така е много хлабаво. — Изруга гръмко. — Да, така вече е добре!
После изгледа недоволно качилия се на мостика Арута.
— Рибарчета вързани, които напират да стават моряци. И проклети пияници. И неколцина от главорезите на Дантийн, които трябваше да наема отново. Бива си го екипажа, ваше височество.
— Ще служат ли?
— Те да си отварят очите, че иначе пред мен ще отговарят. — Огледа с критично око накачилите се по рейте моряци, проверяващи всяко въже и всяко платно. — Трябват ни тридесет добри мъже. Мога да разчитам на осем. Другите ли? Мисля да подменям в Карс и Тулан по пътя. Дано да можем да заменим момчетата и по-малко благонадеждните с опитни моряци.
— Ами забавянето с проливите?
— Ако бяхме стигнали там днес, щяхме да се оправим. Докато стигнем дотам, благонадеждността на екипажа може да се окаже по-важна от едно забавяне със седмица. Зимата ще ни удари. — Изгледа Арута. — Знаете ли защо ги наричат Тъмните проливи?
Арута сви рамене.
— Не е просто моряшко суеверие — каза Амос. — Описва ти съвсем точно какво ще намериш там. — Погледът му се зарея и той продължи. — Е, мога да ви разправям колкото искате за различните течения от Безкрайното море и Горчиво море, как се събират там, или за менящите се, побъркани приливи през зимата, когато луните в небесата изглеждат най-ужасно, или как ветровете те подмитат откъм север и веят толкова дебел сняг, че не можеш да видиш палубата на един разтег пред себе си. Но… Няма думи, с които да се опишат проливите зиме. Един, два, че и три дни пътуваш слепешката. И ако вятърът не те изтласка назад в Безкрайното море, със сигурност ще те натресе в южните скали. А пък ако няма вятър, мъглите скриват всичко, а теченията те въртят на едно място.
— Много черна картина рисуваш, капитане — усмихна се мрачно Арута.
— Само чистата истина. Вие сте младеж с необичайно практичен ум и хладнокръвие, ваше височество. Видях ви да устоявате в мигове, когато мнозина мъже с по-голям опит биха се прекършили и побягнали. Не искам да ви плаша. Просто ми се ще да разберете какво предлагате. Ако изобщо някой може да мине проливите в този врящ котел, това е Амос Траск, и думите ми не са празно перчене. Цепел съм сезона и преди, все едно дали е между есента и зимата, или зимата и пролетта. Но ще ви кажа следното: преди да
