вдигнем платното от Крудий, вземете си нежно сбогом със сестричката, напишете писма до баща си и брат си и оставете всичките си завещания в добър ред.
Без да променя изражението си, Арута отвърна:
— Писмата и завещанията съм ги приготвил, а с Карлайн ще вечеряме тази вечер сами.
Амос кимна.
— Тръгваме призори. Това корабче е хлабаво, дънцето му е като плетена кошница, гнило и става само за каботаж, ваше височество, но ще минем, та ако ще да се наложи сам да го надигна и да го пренеса.
Арута си тръгна и след като се скри, Амос вдигна очи към небесата.
— Асталон — призова той бога на правдата. — Че съм грешник, грешник съм. Но ако трябва да ми въздадеш правосъдие, точно това ли трябваше да е? — После, примирен със съдбата си, се захвана с работата си — всичко на борда да е наред.
Карлайн се разхождаше в градината, тъжна като повехналите цветя в лехите. Роланд я гледаше мълчаливо и се мъчеше да измисли думите, с които да я утеши. Накрая отрони:
— Нали ще стана барон на Тулан един ден. Вече девет години не съм бил у дома. Трябва да тръгна с Арута.
— Знам — отвърна тя тихо.
Той забеляза примирението, изписано на лицето й, преодоля няколкото крачки, които ги деляха, и я хвана за раменете.
— И ти също един ден ще станеш баронеса.
Тя се притисна плътно в него, после се отдръпна и се помъчи да заговори безгрижно.
— Все пак човек би си помислил, че за толкова време баща ти е свикнал вече да се оправя и без теб.
Той се усмихна.
— Той трябваше да презимува в Джонрил с барон Белами и да ръководи разширението на гарнизона. Аз ще ида вместо него. Братята ми са твърде млади. Докато цураните са се окопали през зимата, това е единственият ни шанс да разширим укрепленията.
Тя му отвърна с насилена лековатост:
— Поне няма да се притеснявам, че разбиваш сърцата на чаровните дами в двора на баща ти.
Роланд се засмя.
— Едва ли ще имам такава възможност. Хората и продоволствието вече се събират и баржите са готови да потеглят срещу течението на Виндермеер. След като Амос ме остави на брега в Тулан, ще прекарам един-два дни вкъщи, не повече, а после тръгвам. Дълга ще е зимата в Джонрил, без никого за компания, освен войници и неколцина селяци в този забравен от боговете форт.
Карлайн покри ръката си с шепа и прихна.
— Надявам се баща ти да не разбере напролет, че си проиграл баронството му на комар с войниците.
Роланд я изгледа усмихнато.
— Ще ми липсваш.
Карлайн хвана ръцете му.
— Ти също.
Постояха неподвижно един срещу друг, а после фасадата на храброст на Карлайн изведнъж рухна и тя прошепна в прегръдката му.
— Пази се. Няма да понеса, ако те загубя.
— Знам — отвърна той с нежност. — Но не бива да сваляш маската на смелост пред другите. Фанън ще има нужда от помощта ти в ръководството на двора, а ти ще отговаряш за цялото домакинство. Сега ти си господарката на Крудий и много хора ще зависят от напътствията ти.
Двамата се загледаха в знамената, плющящи под напора на вятъра в късния есенен следобед. Въздухът бе прохладен и той я загърна с наметалото си. Тя промълви разтреперана:
— Върни се при мен, Роланд.
— Ще се върна, Карлайн — отвърна тихо той. И се опита да се отърси от студеното, вледеняващо чувство, което го облада, но не можа.
Стояха на кея в предутринния мрак, малко преди да се зазори. Арута и Роланд чакаха до стълбата.
— Погрижи се за всичко, мечемайсторе — каза Арута.
Фанън стоеше пред него, с десница на дръжката на меча, все така гордо изправен въпреки годините си.
— Бъдете спокоен, ваше височество.
Арута добави с усмивка:
— А когато Гардан и Алгон се върнат от патрула, нареди им да се погрижат за теб.
Очите на Фанън блеснаха и той изръмжа:
— Що за нахалство! Мога да надвия всеки мъж в замъка, с изключение на баща ви. Извадете меча и ще ви покажа защо все още нося знака на мечемайстор.
Арута вдигна ръце насмешливо.
— Фанън, хубаво, че виждам още искрата в теб. Крудий е добре защитен от своя мечемайстор.
Фанън пристъпи и сложи ръка на рамото му.
— А ти се пази, Арута. Никога не съм имал по-добър ученик от теб. Много ще ме е яд да те загубя.
Арута се усмихна на стария си учител с обич.
— Благодаря ти, Фанън. — После насмешката отново се върна на лицето му. — И мен ще ме е яд, ако се загубя. Ще се върна. И ще доведа войниците на Ерланд.
Двамата с Роланд се качиха на палубата, а хората на кея започнаха да им махат за довиждане. Мартин Дълголъкия чакаше, облегнат на перилото, и гледаше как стълбата се вдига и мъжете на кея отвързват въжетата. Амос Траск крещеше команди. Корабът бавно се отдели от кея и пое през залива. Арута, Роланд и Мартин гледаха мълчаливо как кеят с изпращачите се стапя пред очите им.
— Добре че принцесата предпочете да не дойде — промълви Роланд. — Още едно сбогуване щеше да ми дойде много.
— Разбирам — отвърна Арута. — Тя много те обича, скуайър, макар че не разбирам защо. — Роланд го погледна да разбере дали принцът се шегува и забеляза леката усмивка на устните му. — Не съм ти споменавал за това — продължи принцът. — Но тъй като може и да не се видим за известно време, след като ни оставиш в Тулан, трябва да знаеш, че когато ти се удаде възможност да говориш с баща ми, ще имаш подкрепата ми.
— Благодаря.
Градът потъна в мрака. След малко откъм десния борд изникнаха канарите на Стражеви скали.
Амос заповяда да завъртят руля и завиха на юг, още платна се опнаха да ги понесат с вятъра. Корабът набра скорост и Арута чу крясъка на чайките отгоре. Изведнъж го порази мисълта, че наистина са извън Крудий. Усети хладна тръпка и се загърна в наметалото си.
Арута стоеше на мостика, стиснал меча в готовност, Мартин бе от дясната му страна, заредил стрела на лъка си. Амос Траск и първият му помощник Васку също бяха извадили оръжията си. На палубата долу се бяха струпали шестима разгневени мъже. Останалата част от екипажа следеше свадата отстрани.
Един от моряците викна от палубата:
— Ти ни излъга, капитане! Не ни поведе назад към Крудий, както ни каза в Тулан. Освен ако не си решил да отплаваме за кешийски Елариал, на юг няма нищо. Да не си решил да преминем Тъмните проливи?
— По дяволите, човече — изрева Амос. — Смееш да оспорваш заповедите ми?
— Ами да, капитане. Според традицията капитанът не може да задължи екипажа да мине проливите зиме, освен ако не се споразумеят. Ти ни излъга и не сме длъжни да плаваме с теб.
— Проклет моряшки правозащитник — промърмори Амос и после подвикна: — Добре тогава. — Подаде късата си сабя на Васку, слезе по стълбата и приближи моряка с приятелска усмивка. — Вижте какво, момчета — заговори той, като стигна до шестимата настръхнали мъже, всички стиснали в ръцете си остри
