— Вярно е — съгласи се Амос. — Макар че можем да тръгнем полека край брега към Сарт и да изчакаме там по-добро време, за да се проврем през проливите.
— Не — възрази Арута. — Сарт все още е васален. Щом Ги държи под контрол Крондор, със сигурност има свои агенти и войници там. Няма да сме в безопасност, докато не излезем от Горчивото море. В Крондор ще привлечем по-малко внимание, отколкото в Сарт. Тук чужденците не са рядкост.
Амос го изгледа продължително.
— Хм. Не твърдя, че те познавам добре, но не мисля, че се тревожиш толкова за собствената си кожа, колкото за нещо друго.
Арута огледа разсеяно помещението.
— Май трябва да намерим по-усамотено място за разговор.
Амос изпръхтя недоволно и се надигна от стола си.
— „Моряшко безгрижие“ не е мястото, където предпочитам да отсядам, но за целта ни ще свърши работа. — Провря се по тясната пътека до тезгяха и заговори дебелия ханджия. Собственикът скоро му посочи стълбите и Амос кимна, махна с ръка на спътниците си и ги поведе през претъпканата зала към стълбището, а после — по дълъг коридор до последната врата. Отвори я и им даде знак да влязат.
Стаята, в която се озоваха, не се отличаваше с особени удобства. На пода лежаха четири сламеника. Голям олющен сандък в ъгъла служеше за обща ракла. Примитивна лампа — само един фитил, натопен в глинена паница — бе поставена върху грубата маса.
Амос затвори вратата и Арута каза:
— Сега разбирам какво имаше предвид с предпочитанията.
— Спал съм и на много по-лоши места — отвърна Амос, докато сядаше на една от постелите. — Ако държим да си опазим свободата, ще трябва да си съчиним правдоподобни самоличности. Теб засега ще те наричаме Артур. Достатъчно близко е и може да се обясни, ако някой сбърка да те нарече с истинското ти име и ти се обърнеш или му отговориш. Освен това ще го запомниш лесно.
Арута и Мартин също седнаха и Амос продължи:
— Артур — привиквай вече с това име, — за пътувания по градове знаеш колкото един напръстник, което е два пъти повече от знанията на Мартин. Най-добре ще е да играеш син на някой дребен благородник от някое по-затънтено място. Мартин, ти си ловец от хълмовете на Натал.
— Говоря речта им прилично.
Арута се усмихна криво.
— Дай му само един сив плащ и ще мине за щурмовак. Аз не говоря речта на Натал, нито кешийски, така че ще бъда синът на дребен източен благородник, дошъл за забавления. Малцина в Крондор знаят и половината барони на Изтока.
— Стига да стоиш по-далече от Батира. При всички тия черни табарди наоколо остава само да се сблъскаш с някой братовчед сред офицерите на Ги.
Лицето на Арута помръкна.
— Прав беше за тревогите ми, Амос. Няма да напуна Крондор, докато не разбера какво точно прави Ги тук и какво възнамерява да предприеме във връзка с войната.
— Дори утре да намеря кораб — отвърна Амос, — което едва ли ще стане, имаш предостатъчно време да подушиш наоколо. Може би ще разбереш повече, отколкото би искал да знаеш. Големият град е лошо място за пазене на тайни. Клюкарите ще си предлагат стоката по пазарите и всеки простак в града ще знае достатъчно, за да си съставиш ясна картинка какво става. Само не забравяй да си държиш устата затворена и ушите — отпушени. Клюкарите ще ти пробутат стоката си за всичко, което искаш да научиш, и веднага след това ще докладват на първия срещнат страж, че разпитваш, така че преди да си се озърнал, вече ще се знае. — Той се протегна и добави: — Още е рано, но мисля да слезем да похапнем нещо и да лягаме. Много неща имаме да обсъдим.
Арута с мъка дъвчеше изстиналия месеник и насила поглъщаше мазната стока на баничаря. Не искаше и да погледне какво се крие под жилавата кора в добавка към телешкото и свинското, с което продавачът го бе уверил, че е пълна.
Изгледа накриво гъмжащия от хора площад пред портите на двореца на принц Ерланд. След като приключи с баницата, прекоси до сергията с ейл и си поръча голяма халба, за да отмие мазния вкус. През последния час бе обикалял привидно без цел от сергия на сергия и купуваше това-онова, преструвайки се на синче на дребен благородник. И през този час бе научил доста.
Скоро се появиха Мартин и Амос — близо час преди уговореното за срещата време. Лицата и на двамата бяха помръкнали и те се оглеждаха нервно. Амос махна с ръка на Арута да ги последва. Запровираха се през гъстата навалица и бързо излязоха от района на площада. Стигнаха до един доста по- недружелюбен, но и не толкова оживен район на града и продължиха, докато Амос не им даде знак в коя точно сграда да влязат.
Щом пристъпиха през прага, ги лъхна гореща пара, сред която изникна фигурата на дошлия да ги посрещне слуга.
— Баня? — учуди се Арута.
Амос му отвърна без хумор:
— Време е да махнем мръсотията от пътя, Артур. — А на слугата каза: — Потилня за тримата.
Човекът ги отведе до съблекалнята и връчи на всеки по една кърпа от груба тъкан и платнена торба за вещите. Съблякоха се, увиха се в кърпите и понесоха дрехите и оръжията си в торбите до потилнята.
Помещението беше цялото облицовано с плочки, макар че стените и подът бяха зацапани и се виждаха зеленикави петна плесен. Въздухът беше задушлив и зловонен. Полуголо хлапе клечеше по средата на стаята, пъхаше дърва в пещта и заливаше с вода нагорещените камъни. Парата се вдигаше на гъсти облаци.
След като седнаха на пейката в другия край на помещението, Арута попита:
— Защо баня?
— Стените на нашия хан са прекалено тънки. Пък и много неща се уреждат по такива места, тъй че трима мъже, които си шепнат в ъгъла, няма да привлекат излишно внимание. — Той подвикна на момчето: — Ей, момко, я тичай да донесеш малко изстудено вино. — Амос подхвърли на хлапака един сребърник и той го улови във въздуха, но не помръдна. Капитанът му хвърли втори и малкият се изниза, а Амос въздъхна. — Цената на студеното вино се е удвоила от последното ми идване тук. За известно време ще сме сами, но не за дълго.
— Какво става? — попита Арута, без да прави усилие да скрие недоволството си. Кърпата го бодеше, в помещението вонеше, а и се съмняваше, че ще излезе оттук по-чист, отколкото ако си беше останал на площада.
— Двамата с Мартин имаме тревожни новини.
— Аз също. Вече разбрах, че Ги е вицекрал в Крондор. Какво друго сте научили?
— Подслушах един разговор, който ме кара да мисля, че Ги държи Ерланд и семейството му под стража в палата — каза Мартин.
Арута присви очи и заговори с гняв.
— Дори човек като Ги не би се осмелил да посегне на принца на Крондор.
— Би могъл, с позволението на краля. Знам нещо за тази неприятност между краля и принца, но е ясно, че сега в Крондор властва Ги и действа с разрешението на краля, ако не и е благословията му. Може би болестта на краля се е задълбочила.
— Лудост, ако трябва да сме точни — отряза Арута.
— И за капак на всичко — намеси се Амос, — изглежда, че сме във война с Велики Кеш.
— Какво! — скочи Арута.
— Слух, нищо повече. — Амос заговори тихо и бързо: — Преди да намеря Мартин, подуших малко около един дом за развлечения недалече от гарнизонните бараки. Подслушах няколко подпийнали войничета, че тръгват призори на поход. Когато обектът на моментната жар на едно от войничетата го попита кога ще се видят пак, той й отвърна: „Не преди да идем и да се върнем от Долината, стига да извадим късмет.“ При това спомена името на Рутия, Покровителката на късмета, та да не остане безразлична при споменаването на нейната област.
