— Долината ли? — каза Арута. — Това може да означава само Долината на сънищата. Кеш трябва да е ударил гарнизона в Шамата с експедиционна част от войници-псета. Ги не е глупак. Съобразил е, че единственият правилен отговор е бърз, непоколебим удар от Крондор, за да покаже на императрицата на Велики Кеш, че все още можем да си пазим границите. След като войниците-псета бъдат изтласкани на юг от клисурата, чака ни нов кръг безплодни преговори кой има права над нея. Това означава, че дори Ги да има желание да помогне на Крудий, в което се съмнявам, не би могъл да го направи. Няма да остане време да се справи с Кеш, да се върне и да прехвърли войската в Крудий до пролетта, дори до ранно лято. — Арута изруга. — Горчиви новини са това, Амос.
— Има и още. Рано днес реших да прескоча до кораба, за да се уверя, че Васку държи всичко в ръце и че хората не прекаляват с ругатните, че ги държим на борда. Корабът ни е под наблюдение.
— Сигурен ли си?
— Абсолютно. Двама хлапаци се въртят на кея и се правят, че уж кърпят мрежа, но всъщност не вършат нищо. Изгледаха ме много внимателно, като се качвах и на връщане.
— Кои мислиш, че може да са?
— Знам ли? Може да са хора на Ги или от тези, които все още са верни на Ерланд. Може да са агенти на Велики Кеш, контрабандисти и дори Шегаджии.
— Шегаджии ли? — попита Мартин.
— Гилдията на крадците — поясни Арута. — Малко неща могат да се случат в Крондор, без да ги е разбрал водачът им, Върлината.
Амос добави:
— Тази тайнствена особа държи Шегаджиите по-здраво, отколкото един капитан екипажа си. Има места в града, където дори принцът не може да стъпи, но няма място в Крондор, което да е недостъпно за Върлината. Ако е проявил интерес към нас, все едно по какви причини, това е повод за безпокойство.
Разговорът им се прекъсна от появата на малкия слуга. Той постави пред тях запотена от студ гледжосана кана с вино и три чаши.
— Момче, я прескочи до най-близкия продавач на благовония — каза Амос. — Това място вони. Купи нещо да го хвърлиш в огъня.
Момчето ги изгледа малко нащрек, но Амос му подхвърли още една монета и хлапакът сви рамене и излезе.
— Скоро ще се върне, а друг повод да го разкарам не мога да измисля — каза Амос. — Все едно, тук скоро ще се напълни с търговци, дошли да ударят по една следобедна потилия. Когато момчето се върне, пийваме винцето, отпускаме се и гледаме да не бързаме да излизаме. Е, добре все пак, че в цялата тая мътилка има и един светъл лъч.
— И какъв е той? — попита Арута.
— Ги скоро ще се махне от града.
Арута присви очи.
— Все пак ще останат назначените му слуги. Но това, което казваш, наистина е донякъде утешително. Малцина в Крондор могат да ме разпознаят, защото минаха близо девет години, откакто за последен път бях тук, а и повечето от тях сигурно са изчезнали заедно с принца. Освен това обмислям един план. Щом Ги напусне Крондор, ще мога по-лесно да го осъществя.
— Какъв план? — попита Амос.
— Ще ви кажа, след като го обмисля внимателно. Къде можем да се видим без риск да ни подслушат?
Амос се замисли.
— Бардаците, дюкяните с опиум и залите за комар са също толкова неподходящи, колкото и хановете. Или Шегаджиите ги държат под контрол и отбелязват всеки, който влезе и излезе, или има други, които се мотаят наоколо и слухтят за сведения, които да продадат. Ако някой те подслуша да изречеш нещо, което не бива, Шегаджиите или градската стража ще те спипат за минута. — Смълча се за миг, после се усмихна. — Сетих се! Когато камбаната на Градската кула удари два часа след залез, ще се срещнем на Храмовия площад.
Момчето се върна и подхвърли вързоп уханни билки в огъня и разговорът им секна. Арута се облегна на стената и отпи от леденото вино. Притвори очи, но не можа да се отпусне, притеснен от създалото се подожение. След малко реши, че планът му може и да сполучи, ако успее да се добере до Дуланик. Изгарящ от нетърпение, той стана пръв и след като се изтри и облече, излезе навън.
Мартин и Амос дойдоха на Храмовия площад от различни страни. Наоколо се издигаха храмовете на главните и по-малки божества. Няколко от тях гъмжаха от поклонници и богомолци, влизащи и излизащи през разтворените им порти, други пустееха.
Амос стигна до принца и го попита:
— Как мина следобедът?
Арута му отвърна тихо:
— Постоях в една кръчма, сам. Подслушах няколко разговора за Ерланд, но колкото пъти се опитвах да се доближа, говорещите млъкваха или се отдръпваха. Иначе успях да обмисля плана си.
Мартин се огледа и промълви:
— Злокобно място си избрал за среща, Амос. В тоя край на площада са се струпали всички богове и богини на мрака и хаоса.
Амос сви рамене.
— Затова пък няма много минувачи привечер. И виждаш всеки, който те приближи. — Той се обърна към Арута. — Е, какъв ти е планът?
Арута заговори тихо и бързо:
— Тази сутрин забелязах две неща: личната гвардия на Ерланд все още охранява терена на двореца, което означава, че контролът на Ги си има граници. Второ: неколцина от придворните на Ерланд влязоха и излязоха съвсем свободно, така че голяма част от ежедневните задължения по управлението на Западните владения трябва да е останала без промяна.
Амос поглади замислено брадата си.
— Изглежда логично. Ги е довел със себе си своята войска, но не и управителите си. Останали са да се грижат за реда в Батира.
— Което означава, че лорд Дуланик и някои други, които не хранят голяма симпатия към Ги, би трябвало все още да могат да ни помогнат. Ако Дуланик реши да помогне, все още мога да успея.
— Как? — попита Амос.
— Като рицар-маршал на Ерланд, Дуланик държи под властта си васалните на Крондор гарнизони. Единствено с неговия подпис и печат гарнизоните могат да бъдат призовани на поход в Долината на сънищата или към Малаково средище. Ако им заповяда да тръгнат към Сарт, могат да се присъединят към тамошния гарнизон и да се отправят с кораби за Крудий. Маршът ще е труден, но все пак можем да ги доведем в Крудий до пролетта.
— А и няма да навреди на баща ти, също така. Тъкмо се канех да ти кажа: чух, че Ги е пратил войници от крондорските гарнизони при баща ти.
— Странно. Не мога да си представя Ги да иска да помогне на татко.
Амос поклати глава.
— Не е толкова странно. За твоя баща ще изглежда, че Ги е бил изпратен от краля само за да помогне на Ерланд, тъй като подозирам, че слуховете за задържането на Ерланд под стража все още не са плъзнали надалече. Същевременно това е чудесен повод да опразни града от офицери и бойци, верни на принца. Въпреки това за баща ти това ще е щедра услуга. Ако се пресметне, излиза, че близо четири хиляди души са заминали или тръгват на север. Това може да се окаже достатъчно, за да се справи с цураните, ако те тръгнат срешу херцога.
— Но ако тръгнат срещу Крудий? — намеси се Мартин.
— Точно затова трябва да проникнем в двореца и да намерим Дуланик.
— Как? — попита Амос.
— Надявах се ти да предложиш нещо.
