Амос наведе глава, помълча малко, след което попита:
— Има ли в палата някой, на когото можеш да се довериш?
— Преди можех да изброя поне дузина, но тази история ме кара да се съмнявам във всеки. Кой е на страната на вицекраля и кой поддържа принца — изобщо не мога да предположа.
— Тогава ще трябва да подушим още малко. И да подразберем за кораби, подходящи за транспорт. Като наемем няколко, трябва да ги измъкваме от Крондор по един — по два, през няколко дни. Поне десетина ще ни трябват, за да превозим хората от три гарнизона. И то ако получиш подкрепата на Дуланик, което ни връща отново на въпроса как да се набутаме в палата. — Амос изруга тихо. — А бе, ти сигурен ли си, че не искаш да зарежеш тая работа и да станеш един приватер? — Изражението на Арута ясно показа, че не му е до смях, и Амос въздъхна. — Знаех си, че няма да искаш.
— Изглежда, че добре познаваш потайностите на града, Амос — каза Арута. — Използвай опита си, за да ни вкараш в двореца, дори през някой канал, ако трябва. Аз ще си отварям очите за всеки от хората на Ерланд, който може да мине през главния площад. Мартин, за теб остава само да слухтиш.
Амос въздъхна примирено и отвърна:
— Да се влезе в палата е доста рисковано, а да ти кажа, никак не обичам рисковете. — Той посочи близкия храм. — Може би ще трябва дори да отскоча до храма на Рутия и да помоля Господарката на късмета да ни се усмихне.
Арута извади една жълтица от кесията си му я подхвърли.
— Кажи една молитва на Господарката и от мен. Ще се видим в кръчмата по-късно.
Арута се отдалечи в мрака, а Амос кимна към храма на Богинята на късмета.
— Мартин, държиш ли много на жертвените дарове?
Нощната тишина се раздра от ека на бойни тръби, призоваващи на оръжие. Арута пръв се озова до прозореца, блъсна дървените кепенци и надникна навън. Тъй като по-голямата част от града бе потънала в сън, имаше малко светлини, които да скрият сиянието от изток. Амос се озова до Арута, а Мартин — на една крачка зад тях.
— Лагерни огньове. Стотици — каза Мартин, вдигна очи към небето да види положението на звездите и добави: — Два часа до изгрев.
— Ги подготвя армията си за похода — промълви Арута.
Амос се надвеси през прозореца, изви врат и успя да зърне малко от пристанището. Видя в далечината мъже, подвикващи по палубите.
— Изглежда, че гласят за път и кораби.
Арута се наведе с две ръце, опрени на дървения перваз на прозореца.
— Ги ще изпрати пехотинците с кораби покрай брега до Морето на сънищата, до Шамата, докато конницата му язди на юг. Пехотата му ще стигне до града достатъчно свежа, за да помогне в укрепването на отбраната. А когато пристигнат и конете му, няма да са се поболели от пътуването по море. И ще пристигнат само с няколко дни разлика.
Сякаш за да потвърди думите му, откъм изток се чу тропот на мъже в марш. След няколко минути се появи първият от пешите батальони на Батира. Бледата светлина на фенерите придаваше на войниците странен, неземен вид, докато биеха крак в колони по улицата. Стъпваха в ритъм и знамената със златния орел плющяха над главите им.
— Добре обучени бойци са — каза Мартин.
— Ги може да е всякакъв и ще ти трябват часове, за да изброиш лошите му страни — промълви Арута. — Но едно нещо не може да му се отрече. Той е най-добрият пълководец на Кралството. Дори баща ми е принуден да го признае, въпреки че друго добро не би казал за него. Ако аз бях кралят, щях да пратя армиите на Изтока под негова команда, за да сразят цураните. На три пъти Ги е тръгвал на поход срещу Кеш и и трите пъти ги е съкрушавал. Ако кешийците още не знаят, че е тръгнал на запад, само като видят знамето му на бойното поле, ще седнат на масата за преговори, защото се боят от него и го уважават като противник. — В гласа на Арута се долови нотка на размисъл. — Има една подробност. Когато Ги станал херцог на Батира, уронил по някакъв начин честта си — татко така и не ми каза какъв е бил позорът му, — след което започнал да носи само черно, един вид като белег, с което си спечелил прозвището Черния Ги. Такова самодамгосване говори за голям кураж. Каквото и друго да може да се каже за Ги дьо Батира, никой не може да го нарече страхливец.
Войниците продължиха да се нижат по улицата. Тримата ги гледаха мълчаливо. Малко по-късно, когато слънцето се вдигна от изток и последните войници се стопиха по улиците към пристанището.
На заранта след като армията на Ги тръгна в поход, бе обявено, че градът е затворен, портите му са залостени за всички пътници и заливът е под блокада. Арута прецени, че това е съвсем нормално, за да се попречи на кешийските агенти да напуснат града с бърза шхуна или на коне и да донесат новината за похода на Ги. Амос навести „Вятърът на зората“, за да огледа блокадата на залива, и установи, че е лека, тъй като Ги бе заповядал на по-голямата част от флотата да стои извън него, в открито море, и да пази срещу кешийски щурмови флотилии, ако са разбрали, че градският гарнизон е опразнен. Редът в града сега се поддържаше от градска стража в ливреите на Ги, след като и последните крондорски войници се бяха отправили на север. Според слуховете Ги щял също така да отпрати гарнизона в Шамата на фронта, след като се реши битката с Кеш, оставяйки по този начин всеки гарнизон във васалството в ръцете на войници, верни на Батира.
Повечето време на Арута минаваше по кръчми, по тържища и пазари — все места, където беше най- вероятно да срещне някои от хората от палата. Амос обикаляше по кейовете или из по-тъмните места на града, особено в радващия се на лоша слава Бедняшки квартал, и започна да разпитва под сурдинка за налични кораби. Мартин използваше добре външността си на прост горянин, за да се пъха навсякъде, където можеше да измъкне нещо.
Така мина близо седмица, без да научат нещо ново. След това, в края на шестия ден, откакто Ги бе напуснал града, Арута бе спрян сред гъмжащия площад пред двореца от гласа на Мартин.
— Артур! — извика ловецът, затичан към него. — Ела бързо. — И го поведе към „Моряшко безгрижие“.
В хана завариха Амос вече в стаята, изтегнат на сламеника си преди поредната нощна обиколка из Бедняшкия квартал. Щом вратата се затръшна, Мартин каза:
— Струва ми се, че знаят, че Арута е в Крондор.
Амос се надигна, а Арута промълви:
— Какво? Как?…
— Влязох в една кръчма до войнишките бараки малко преди обяд. Нямаше много хора — нали войската вече замина. Тъкмо когато се канех да си тръгна, влезе един Писар на градския пристав. Готов беше да се пръсне от клюката и трябваше непременно да я сподели с някого. И аз, с помощта на малко вино и с нужното уважение към толкова важна особа, му развързах езика. Каза ми три неща. Лорд Дуланик е изчезнал от Крондор в нощта, в която замина Ги. Има някаква история, че се бил оттеглил в едно от безименните имения някъде на север, след като Ги е станал вицекрал, но според писаря едва ли е така. Второто е вестта за смъртта на лорд Бари.
Арута се слиса.
— Лорд-адмиралът на принца е мъртъв?
— Бил загинал при загадъчни обстоятелства, въпреки че официално съобщение за смъртта му няма. Възложили командването на крондорската флота на някакъв източен владетел, Исуп.
— Исуп е човек на Ги — уточни Арута. — Командваше ескадрите на Батира в кралската флота.
— И последно, похвали се, че знаел някаква тайна, свързана с издирването на някого, когото той нарече само „роднина на вицекраля“.
Амос изруга.
— Не разбирам как, но някой те е разпознал. След като Ерланд и семейството му са фактически пленници в двореца, едва ли е възможно някой роднина на краля да се е разхождал през последните дни из Крондор, освен ако не са се навъдили и други, за които не си ни казвал.
Арута пренебрегна тъпия моряшки хумор. Докато Дълголъкия разказваше историята си, всичките му
