видя дълбокото облекчение в очите им. Кълган изведнъж го прегърна и го притисна до гърдите си.
— Ти рискува живота си, за да се сложи край на това безумие. Тази победа е толкова твоя, колкото на всеки друг.
— Макрос сложи край на войната. Той върна ли се?
— Не. Само ти, и веднага след като се появи, и двете тояги изчезнаха. От него няма никаква следа.
— И сега какво?
— Май няма да е зле да идете при Луам — каза Мийчъм. — Там, изглежда, става някаква бъркотия.
Лаури и Кълган подкрепиха Пъг, защото все още беше изтощен, и се приближиха до Луам, Арута и Касуми и струпалите се около тях благородници. Отвъд поляната се виждаха приближаващите се елфи и джуджета, със северните сили на Кралството зад тях.
Пъг се изненада, като видя по-големия син на Шинцаваи, защото предполагаше, че се е завърнал в Келеуан. Изглеждаше съвсем отпаднал духом, отпуснал рамене, без оръжие и шлем и с наведена глава.
Пъг насочи вниманието си към елфите и джуджетата. В челото вървяха четирима. Двамата той позна бързо — Долган и Калин. С тях беше и още едно джудже, което не познаваше. Едва когато четвъртият се приближи съвсем и застана до принца, Пъг осъзна, че снажният войн в белия табард и златната броня е приятелят му от детинство. Загледа го онемял, смаян от промяната в Томас — приятелят му бе станал още по-висок и приличаше колкото на човек, толкова и на елф.
Луам беше твърде изтощен, за да се гневи, така че само погледна Бойния вожд на Елвандар и го попита кротко:
— Кое те накара да атакуваш, Томас?
— Цураните извадиха оръжия, Луам — отвърна принц-консортът на елфите. — Бяха готови да щурмуват павилиона. Вие не видяхте ли?
Въпреки умората си Луам повиши тон.
— Видях само как твоята чет нападна мирната среща. Нищо нередно не видях от страна на цураните.
Касуми вдигна глава.
— Ваше височество, честна дума, ние извадихме оръжия едва след като тези ни нападнаха. — Той посочи войската на Томас.
Луам отново се обърна към Томас.
— Аз не ви ли известих, че ще има примирие и ще се сключи мир?
— Ами да — отвърна Долган, — и аз бях там, когато чародеят донесе вестта.
— Чародей ли? — каза Луам, обърна се и извика: — Лаури! Я ела да те питам нещо.
Лаури пристъпи.
— Ваше височество?
— Ти отнесе ли вестта на кралицата на елфите, както ти наредих?
— Честна дума. Говорих лично с кралицата.
Томас изгледа Луам в очите, вирнал непокорно брадичка.
— А аз пък се заклевам, че никога не съм виждал този човек. Макрос ни извести, че цураните подготвят вероломство.
Кълган и Пъг пристъпиха напред.
— Ваше височество — каза Кълган, — ако в това нещо е намесена ръката на чародея, а тя, изглежда, е намесена във всичко напоследък, тогава най-добре ще е да се опитаме да разгадаем тази мистерия на спокойствие.
Луам още кипеше, но Арута му каза:
— Хайде, остави. Ще се оправим с тази бъркотия в лагера.
Луам кимна.
— Връщаме се в лагера. — Наследникът се извърна към Брукал и каза: — Осигурете подходящ ескорт за пленниците и ги доведете. — После погледна Томас. — С теб също бих искал да се видим в шатрата ми, щом се върнем. Много неща имаме да си изясним. — Томас се съгласи, въпреки че не изглеждаше особено доволен. Луам извика: — Връщаме се в лагера веднага. Предайте заповедта.
Офицерите препуснаха към отрядите си да отнесат заповедта. Томас се обърна и видя застаналия до него непознат. Вгледа се в усмихнатото му лице, а Долган му каза:
— Сляп ли си бе, момче? Не можеш ли да познаеш приятеля си от детството?
Изтощеният магьосник пристъпи към него и Томас го изгледа.
— Пъг? — промълви той тихо. После протегна ръце и прегърна изгубения си някога побратим. — Пъг!
Двамата останаха прегърнати и смълчани сред шумотевицата на оттеглящите се армии, със сълзи по лицата. Кълган ги потупа по раменете.
— Хайде, трябва да тръгваме. Много неща имаме да си говорим и слава на боговете, разполагаме с предостатъчно време.
Веселието в лагера беше в разгара си. След повече от девет години войниците на Кралството знаеха, че утре няма повече да рискуват живота си. Песни кънтяха около лагерните огньове и смях се лееше от всички страни. Повечето от тях не се и сещаха за ранените, лежащи в палатките под грижите на жреците, както и че някои от тях няма да доживеят, за да видят първия мирен ден и да вкусят плода на победата. Празнуващите съзнаваха само, че са сред живите, и това ги опияняваше. По-късно щеше да остане време да скърбят за изгубените си другари. Сега пиеха за живота.
Обстановката в шатрата на Луам беше далеч по-потискаща. Докато вървяха, Кълган бе обмислил и съпоставил случилото се през деня. Когато стигнаха до шатрата на принца, магьосникът на Крудий вече си бе съставил груба картина на случилото се. Сега тъкмо довършваше описанието си пред събралите се вътре.
— Следователно по всичко личи — каза Кълган, — че Макрос е възнамерявал този пространствен процеп да бъде затворен. Всичко показва, че за да го постигне, е приложил ужасно двуличие.
— Все още не мога да разбера какво го е подтикнало да предприеме толкова тежки мерки — каза Луам. — Днешният конфликт струваше живота на две хиляди души.
— Подозирам, че ще можем да намерим отговора на този и на други въпроси едва когато отидем на неговия остров — каза Пъг. — Дотогава не мисля, че ще можем да стигнем дори до някакво разумно предположение.
Луам въздъхна и се обърна към Томас.
— Поне се убедих, че си постъпил честно. Доволен съм. Трудно щеше да ми е да си представя, че си виновен за тази касапница.
Томас вдигна чашата си с вино и отпи.
— Аз също съм доволен, че нямаме причина за разногласия. Макар че от всичко това ми е крайно неприятно.
— Както и на нас — откликнаха Хартом и Долган.
— Изглежда, всички неволно сме участвали в някаква схема на Черния — каза Калин. — Вероятно е точно така, както казва Пъг, и ще разберем истината на Острова на чародея, но аз поне съм отвратен от тази кървава история.
Луам погледна седящия вдървено Касуми. Погледът на цуранина бе зареян, сякаш той изобщо не забелязваше какво става около него.
— Касуми — каза Луам, — какво да правя с теб и с хората ти?
Щом споменаха името му, погледът на Касуми се избистри, той вдигна глава и отвърна:
— Ваше височество, знам доста за вашите обичаи, защото Лаури ме научи на много неща. Но аз все пак съм цуранин. На нашата земя офицерите ги осъждат на смърт, а войниците стават роби. Нямам представа как е прието да се постъпва с военнопленниците във вашия свят.
Тонът му беше равен, без никакво чувство. Луам понечи да заговори, но Пъг му махна с ръка и той млъкна. Магьосникът искаше да каже нещо.
— Касуми?
— Да, велики?
