видя стотици конници. Отрядите на северната конница първи се бяха отзовали на призива на Луам. Императорът насочи новопристигащите бойци към северния фланг, за да спрат новата заплаха.
Вик отляво го накара да се обърне. Висок воин, облечен в бяло и злато, сечеше кървава просека през цуранските бранители право към Светлината небесна. Всички благородници на Империята се затекоха да го спрат.
— Ваше величество, трябва да бягате! — извика един войскови водач. — Можем да ги задържим само още малко. Ако загинете, Империята ще остане без сърце и боговете ще извърнат лицата си от нас.
Императорът вдигна меча си и тръгна към гиганта в бялото и златото, който съсичаше поредния цурански благородник.
— Дано боговете разберат — промълви офицерът и удари Ичиндар по темето с плоското на меча си. Императорът рухна на земята и войсковият водач извика на войниците си:
— Императорът е ранен! Спасете го!
Войниците вдигнаха върховния владетел и го понесоха към машината.
Пъг и тримата му спътници видяха как северните части на кралската армия се стовариха върху стената от щитове. Скършиха се копия и западаха коне, закрещяха изпотъпкани под конските копита мъже. Стената все пак удържа и силите на Кралството се оттеглиха, за да се прегрупират за нова атака. Щурмът на Луам беше отбит и той заповяда да отстъпят, за да съчетае атаката си с тази от север. Елфите и джуджетата с Томас се бяха смесили с цураните на запад и им създаваха повече трудности, въпреки че и тях ги изтласкваха бавно.
След като конниците се отдръпнаха, вниманието на цураните се насочи срещу елфите и дребосъците и Мийчъм отбеляза:
— Ако елфите не се оттеглят, цураните ще ги надвият. — Все едно че го чуха, защото елфите и джуджетата започнаха да се изтеглят под прикритието на елфските стрелци.
— Това отстъпление е само от полза на цураните — каза Кълган и посочи пороя от цурански бойци, изливащ се през разлома. — Ако Луам не успее да стигне до машината в следващия щурм, цураните ще станат прекалено много.
— Може да ги спре само ако успее да постави стрелци при входа на разлома — отвърна Пъг. — Ако стрелят непрекъснато през него, това ще ги задържи достатъчно, за да се опитаме да го затворим.
— Не може ли да се унищожи? — извика Лаури. — Иначе рискът е огромен.
— Не знам дали силите ми са достатъчни. Но смятам, че е време да се опитаме.
Той понечи да пришпори коня си, но нечий глас зад гърба му извика:
— Не!
Всички се обърнаха и видяха облечена в кафяво фигура с тояга в ръка — там, където допреди миг нямаше жив човек.
— Дори твоите сили не стигат за тази задача, велики.
— Макрос! — възкликна Кълган.
Макрос се усмихна с горчива усмивка.
— Както ви предрекох, тук съм, когато нуждата е най-голяма и часът е съдбовен.
— Какво да правим? — попита Пъг.
— Аз ще затворя разлома, но имам нужда от помощта ви. — Той се обърна към Кълган. — Виждам, че все още държиш тоягата, която ти дадох. Добре. Слизайте от конете.
Пъг и Кълган скочиха на земята. Пъг беше забравил, че неизменната тояга в ръцете на Кълган е тази, която му беше дал Макрос. Макрос пристъпи и застана пред Кълган.
— Забий тоягата здраво в земята. — Обърна се и подаде тоягата, която държеше, на Пъг. — Тази е двойник на другата. Дръж я здраво и не я изпускай нито за миг, ако изобщо имаш намерение да оцелееш след тази непосилна задача. — Изгледа сблъсъка, вихрещ се недалече от тях. — Мигът ще настъпи скоро. Слушайте ме внимателно, защото времето изтича. — Погледна Пъг, после Кълган. — Когато всичко това свърши, ако разломът бъде унищожен, върнете се на моя остров. Там ще намерите обяснение за всичко, което се случи, макар че то може би няма напълно да ви задоволи. — На лицето му отново се появи горчива усмивка. — Кълган, ако изобщо държиш да видиш отново бившия си ученик, стискай тоягата с всичката сила, на която си способен. Дръж Пъг в ума си и не позволявай на тоягата да се откъсне от земята на Мидкемия. Разбра ли?
— А с теб какво ще стане? — попита Кълган.
Макрос отвърна рязко.
— Как ще оцелея си е моя грижа. Не се безпокойте за мен. Мястото ми в тази драма е точно толкова предопределено, колкото и вашето. Сега внимавайте.
Те отново насочиха вниманието си към битката. Северните части на кралската армия нападнаха и Луам и Томас заповядаха на хората си да се присъединят към атаката. Конниците връхлетяха отново срещу стените от щитове и редиците на цураните поддадоха. За миг кралската конница снечели надмощие и цуранският строй се огъна. Скоро обаче предимството на щурмуващите бе спряно от връхлитащите вълни пехотинци, които посичаха конете под ездачите или успяваха да ги свалят на земята, и равновесието се върна. Море от сражаващи се тела кипеше около машината. Нямаше ред и дисциплина. Мъжете вече се биеха, за да оцелеят, а не за някакво надмощие. Долината закънтя от дрънченето на метал върху твърдо дърво и броня от спечена кожа. Навсякъде, накъдето се обърнеха, се лееше кръв.
Макрос погледна Пъг и каза:
— Сега е часът. Тръгвай с мен.
Пъг закрачи след чародея в кафявия халат. Стискаше здраво тоягата на Макрос, повярвал в предупреждението на чародея, че в нея е единствената му надежда да оцелее след онова, което ги чакаше. Преминаха през гмежта на битката, сякаш ги пазеше някакъв дух покровител. На няколко пъти по някой войник се извръщаше към тях да им нанесе удар, но миг след това биваше въвлечен в схватка от друг. Конете бяха готови да ги стъпчат, след което възвиваха встрани в последния миг. Сякаш пред тях се разтваряше пътека и бързо се затваряше зад гърбовете им.
Преминаха и цуранската защита и се озоваха до машината. През нея продължаваха да се изсипват войници, които явно не ги виждаха. Макрос и Пъг се покачиха на площадката и Макрос стъпи в пустошта на разлома. Пъг пристъпи след него. Но вместо да се озоват в Келеуан, увиснаха в някакво безцветно пространство. Пъг изгуби всякакъв усет за посока. Мястото бе лишено от светлина, но не и тъмно, само с различни оттенъци на сиво. Пъг изведнъж осъзна, че е сам. Единствено звукът на туптящото му сърце го уверяваше, че все още съществува. Той промълви тихо:
— Макрос?
— Тук съм, Пъг.
— Не мога да те видя.
Чу се кикот.
— Не би могъл. Тук няма светлина. Това, което виждаш, е само смътна илюзия, плод на заклинанията ми, колкото да не останеш съвсем без усет. Без да си съзрял за това, дори прехвалената ти мощ не ще ти помогне да опазиш разсъдъка си тук, Пъг. Просто приеми, че човешкият ум е неподготвен да се справи с това място.
— Какво е това място?
— Това е мястото „между“. Тук боговете се сражаваха по време на Войните на хаоса и тук ние ще свършим своята работа.
— Хора загиват, Макрос. Трябва да побързаме.
— Тук времето не съществува, Пъг. Спрямо онези, които се бият, ние сме замръзнали в мига. Тук можем да си остареем и умрем, а на бойното поле няма да е минала и една секунда. Но въпреки това трябва да побързаме, не бива да се бавим. И все пак има някои неща, които първо трябва да ти кажа.
Въпреки че всичките му сетива се бунтуваха срещу сивата мътилка, обгръщаща го отвсякъде, и безтелесния глас, който като че ли идеше някъде съвсем отблизо, Пъг попита:
— Нали ти извърна прорива, когато дойде Странстващата и Врагът посегна да си отмъсти на народите на Цурануани? Този подвиг изискваше страхотна сила.
Отново чу кикота на чародея.
