— Осуетил? Че то си беше направо погром.
Пъг преведе на останалите, а Ичиндар се усмихна с печално одобрение.
— Великият предизвика доста нововъведения в империята ми. Боя се, че няма да сме видели всички последствия от делата му дълго след като името му се забрави. Все пак това е минало. Сега нека помислим за бъдещето.
Почетните гости от двата лагера се смълчаха, а двамата монарси започнаха да обсъждат как по най- добър начин да се установят отношенията между народите от двата свята.
Томас наблюдаваше павилиона. Калин и Долган чакаха притихнали от двете му страни. Зад тях в готовност стояха над две хиляди елфи и джуджета. Бяха навлезли в долината през Северния проход, придвижвайки се покрай събраните войски на Кралството.
Бяха заобиколили поляната, струпвайки се в леса на запад, откъдето ясно се виждаше ставащото долу.
— Не забелязвам никакви признаци за коварство — каза Томас на двамата си приятели.
Второто джудже, Хартом от Камен връх, пристъпи към тях.
— Тъй е, елфче. Всичко изглежда съвсем мирно въпреки предупрежденията на чародея.
Изведнъж по полето затрептя омара и гледката пред очите им се размаза и потръпна. После Томас и останалите видяха, че цуранските войници изваждат оръжия.
— Напред! — викна Томас.
Един кралски конник препусна от редиците на мидкемийците и рязко спря пред павилиона. Цуранските благородници го изгледаха недоверчиво, тъй като досега единствените войници наоколо бяха поднасящите закуската и напитките.
— Ваше височество! — извика конникът. — Става нещо странно!
— Какво? — попита Луам, притеснен от възбудата на войника.
— От нашата позиция виждаме движещи се фигури в горите на запад.
Луам се надигна и видя силуетите в края на леса. След миг, докато Пъг превеждаше думите им на императора, Луам каза:
— Това трябва да са джуджетата и елфите. — Той се обърна към Ичиндар. — Пратих известие на кралицата на елфите и на вождовете на джуджетата за мира. Сигурно идват да се включат.
Императорът се приближи до Луам и огледа лесовете.
— Но защо се крият зад дърветата? Защо не дойдат?
Луам се обърна към ездача.
— Иди да кажеш на онези сред дърветата да се присъединят към нас.
Гвардеецът препусна към гората, но изведнъж оттам се разнесоха викове и облечените в зелено елфи и джуджета в ризници се затичаха напред. Въздухът се изпълни с бойни песни и викове. Ичиндар загледа объркано връхлитащите фигури. Спътниците му наизвадиха оръжия. Един войник от редиците на цураните се затича към павилиона и изкрещя:
— Ваше величество, измамени сме! Това е капан!
Всички цурани отстъпиха назад с извадени мечове. Ичиндар изрева:
— Това ли е вашият мир? Изричате клетви и устройвате клопки?
Луам не разбра думите му, но тонът му беше съвсем недвусмислен. Той стисна рамото на Пъг и промълви:
— Кажи му, че нищо не знам за това!
Пъг се опита да извика, за да надмогне врявата, но цуранските благородници заотстъпваха, обкръжили Светлината небесна, и в същото време войниците им се втурваха напред, за да се присъединят към защитата на Ичиндар.
Докато цуранските войници се приближаваха, Луам извика:
— Назад! Назад към редиците ни!
Мидкемийците бързо скочиха по седлата.
Пъг чу гласа на императора, надмогнал околния шум.
— Изменници! Показахте вероломната си същност! Цурануани никога няма да прости на хора без чест. Ще сринем кралството ви в прахта!
Щом елфите и джуджетата налетяха върху цуранските воини, закънтяха звуците на битката. Луам и всички с него препуснаха назад към своите, които седяха по седлата си и чакаха сигнал да се намесят в битката. Когато Луам дръпна юздите, лорд Брукал попита:
— Да нападнем ли, ваше височество?
Луам поклати глава.
— Няма да взема участие в това вероломство.
Той огледа полето на битката. Елфите и джуджетата изтласкваха цураните към машината на прорива. Императорът и охраната му заобикаляха, отбягвайки битката, оставяйки хилядата души почетна гвардия между нападателите и себе си. Виждаха се бегачи, изчезващи през прага на разлома.
Арута приближи коня си до Луам и каза:
— Трябва да атакуваме. Скоро елфите и джуджетата ще бъдат надвити. От другата страна на този процеп има още десет хиляди цурани, само на крачка оттук. Ако изобщо се надяваш да прекратиш тази проклета война, трябва да пленим и задържим тази машина.
— Луам! — извика Пъг и подкара коня. — Трябва да направиш както казва Арута.
Съмнението продължаваше да гризе младия Наследник. Пъг извиси гласа си още повече.
— Разбери: през тези девет години се бихте само с малка част от мощта на Империята, само с онези войници, които принадлежаха към Военната партия. Досега имахте на своя страна много скрити съюзници, които осуетяваха решителното настъпление срещу Кралството. Но сега тази измяна е възпламенила единствения човек, който може да заповяда безпрекословното подчинение на всички кланове в империята. Ичиндар може да заповяда на всеки клан да тръгне в атака! Никога не сте се били с повече от тридесет хиляди души по всички фронтове. Още утре тези тридесет хиляди може да се върнат тук, в долината. След седмица могат да станат два пъти повече. Луам, нямаш представа колко огромни са силите им. До една година той може да хвърли срещу нас един милион души и хиляда магьосници! Трябва да действаш!
— Можеш ли да ни помогнеш? — попита Луам. Горчивината от неочаквания развой на събитията ясно се бе изписала на лицето му.
— Бих могъл, стига да ми отворите път да стигна до машината, но не знам дали ще мога да затворя разлома. Имам сили, но дори да мога да преодолея зависимостта си, да се противопоставя на Империята и да избия всички в тази долина, това не решава нищо. Далеч по-голямата им сила все още ще бъде само на крачка оттук.
Луам кимна отсечено и се обърна към Арута.
— Прати вестоносци към Северния и Южния проходи. Свикай всички армии на Кралството на оръжие.
Арута обърна жребеца си и изрева заповедта и към двата прохода препуснаха вестоносци. Луам отново погледна Пъг.
— Ако можеш да помогнеш, направи го, но не преди пътят да е свободен. Ти си единственият майстор в твоя занаят на този свят. — Той посочи Лаури, Мийчъм и Кълган и добави: — Пази и тях, защото те не са замесени в това. Стойте назад и ако не успеем, използвай изкуството си, за да отидете в Крондор. Карлайн и Анита трябва да бъдат отведени на изток, при дядо им Калдрик, защото Западът със сигурност ще падне в ръцете на цураните. — После принцът извади меча си, даде заповед за настъпление и хилядата конници се понесоха напред като жива стена от стомана.
Императорът стоеше на място с изваден меч, крещеше заповедн и отказваше да напусне полето на битката. Беше подредил хората си в плътен кръг около машината така, че останалите да могат да влязат в тази долина от Келеуан. Озърна се и видя, че все повече войници преминават през прага на разлома. Скоро щяха да се окажат достатъчни, за да сразят малката сила на краля.
Усети под нозете си лек трус, след това един от цуранските благородници посочи зад гърба му. Ичиндар
