възможната им женитба, разкрити му онази нощ на борда на „Морска лястовица“. Сега, с настъпващия мир, Арута изведнъж се оказа изправен пред неизбежността на този въпрос.
— Анита, това, което казваш, може би е вярно, но ти също имаш права над трона. Не ми ли каза, че планът на твоя баща за брака ни е целял да укрепи твоите претенции за Крондор?
Тя го погледна с големите си зелени очи.
— Това бе план да се осуетят амбициите на Ги. Целеше да подсили правата на брат ти или на баща ти над короната, ако Родрик остане без наследник. Сега не е необходимо да се чувстваш обвързан с тези планове.
— И ако аз взема Крондор, ти какво ще правиш?
— Двете с мама имаме други имения. Можем спокойно да преживяваме от приходите, сигурна съм.
Борейки се с чувствата, напиращи в душата му, Арута заговори бавно.
— Не съм имал време да претегля всичко това в ума си. Когато за последен път бях в Крондор, разбрах колко малко знам за големите градове, а още по-малко разбирам от управление. Ти си възпитана за такива начинания. Аз… аз съм само вторият син. Липсва ми образование.
— Има много способни мъже, тук и в Крондор, които ще те съветват. Ти имаш добър усет за нещата, Арута, способност да виждаш какво трябва да се направи и куража да се заемеш с него. Ще се справиш добре като принц на. Крондор.
Тя стана, наведе се и го целуна по бузата.
— Имаш време да решиш как най-добре да служиш на брат си, Арута. Постарай се тази нова отговорност да не натежи твърде много на плещите ти.
— Ще се опитам. Все пак бих се чувствал по-добре, ако знам, че ти си наблизо… ти и майка ти — добави той бързо.
Тя се усмихна топло.
— Ще бъдем съвсем наблизо в случай, че имаш нужда от съвета ни, Арута. Сигурно ще заживеем в имението ни на хълмовете недалече от Крондор, само на няколко часа езда от палата. Крондор е единственият дом, който познавам, а и мама не е живяла никъде другаде от момиче. Пожелаеш ли да се видиш с нас, ние с радост ще дойдем в двора, стига само да наредиш. А щом ти се доще да потърсиш отдих от бремето на службата, ще бъдеш наш скъп гост.
Арута се усмихна на момичето.
— Подозирам, че ще ви гостувам твърде често, и се боя да не ви стана досаден.
— Никога, Арута.
Томас стоеше сам на площадката, загледан през клоните в звездите. Елфските му сетива го предупредиха, че някой се е качил и стои зад него. Той кимна да поздрави чародея.
— Аз съм едва на двадесет и пет години в този живот, Макрос, макар че нося в ума си спомени от векове. Целият ми зрял живот премина във водене на война. Сякаш е сън.
— Нека не превръщаме този сън в кошмар.
Томас изгледа чародея.
— Какво искаш да кажеш?
Макрос не отвърна нищо и Томас търпеливо зачака думите му. Най-сетне чародеят заговори:
— Има едно нещо, което трябва да се свърши, Томас, и на теб се пада да сложиш край на тази война.
— Нещо не те разбирам. Нали ти сам каза, че войната е свършила.
— В деня на срещата между Луам и императора ти трябва да доведеш елфите и джуджетата западно от полето. Когато монарсите се срещнат в средата на полето, ще се случи предателство.
— Какво предателство? — Лицето не Томас на скри гнева му.
— Почти нищо повече не мога да ти кажа, освен че когато Ичиндар и Луам седнат за преговори, ти ще трябва да нападнеш цураните с всичките си сили. Само така Мидкемия може да бъде спасена от пълно унищожение.
Сянка на подозрение премина по лицето на Томас.
— Твърде много искаш за човек, който не желае да даде повече.
Макрос се изправи, стиснал тоягата в десницата си като скиптър на владетел. Тъмните му очи се присвиха и веждите се сключиха над орловия му нос. Гласът му си остана тих, но думите се нажежиха от гняв. Дори Томас почувства нещо близко до страхопочитание от присъствието му.
— Повече! — рече той през зъби. — Та аз ти дадох всичко! Ти си тук единствено благодарение на моите действия през толкова много години. Повече от живота ми, отколкото би могъл да проумееш някога, бе посветено на подготовката за твоето идване. Ако не бях надвил и след това спечелил за приятел Руаргх, ти изобщо нямаше да оцелееш в рудниците на Мак Мордайн Кадал. Аз бях този, който приготви бронята и меча на Ашен-Шугар, оставяйки ги с чука на Толин и с моя дар за дракона, така че векове по-късно да ги откриеш. Аз бях този, който те прати по тази пътека, Томас. Ако аз не бях ти се притекъл на помощ преди години, сега Елвандар щеше да е в пепелища. Смяташ ли, че Татар и другите тъкачи на заклинания на Елвандар бяха единствените, които се трудиха за твоето оцеляване? Без моята помощ през последните девет години ти щеше да бъдеш напълно унищожен от даровете на дракона. Никое човешко същество не би могло да устои на такава древна и могъща магия без намесата, която само аз можех да предложа. Когато бе затънал в сънищата за отминали подвизи, аз бях този, който те измъкна и те върна в настоящето, аз ти върнах здравия разум. — Гласът на чародея се извиси. — Аз бях този, който ти даде силата да се наложиш над Ашен-Шугар! Ти беше моето сечиво! — Томас отстъпи неволно пред едва сдържаната стихия в словата на чародея. — Не, Томас, не съм ти дал много. Аз ти дадох всичко!
За пръв път, откакто бе облякъл снаряжението в Мак Мордайн Кадал, Томас изпита страх. С най- изначалните фибри на съществото си той осъзна могъщата сила, която притежаваше този човек, и че ако Макрос пожелаеше, можеше просто да го помете от пътя си като досадно насекомо.
— Кой си ти? — попита той тихо, със сдържана боязън.
Гневът на Макрос се стопи. Той отново се подпря на тоягата и страховете на Томас изчезнаха, а с тях — и споменът за страхове. Макрос се изкикоти и отвърна:
— Понякога се забравям. Моите извинения. — После отново стана сериозен. — Не искам това от теб заради някаква си благодарност. Каквото съм сторил, сторил съм го и ти не ми дължиш нищо. Но запомни следното: както съществото, наречено Ашен-Шугар, така и момчето на име Томас изпитваха неотменна любов към този свят, всеки по своему, и без да могат да разберат обичта на другия. Ти притежаваш и двете страни на тяхната обич към тази земя: страстта на валхеру да брани и държи под власт, и желанието на момчето от цитаделата да й помага да процъфти. Но ако се провалиш в задачата, която ти поставям, ако се поколебаеш в решителния миг, тогава знай, че с гибелна сигурност този свят, на който сега стоиш, ще бъде изгубен. Изгубен безвъзвратно. Давам ти най-святата си клетва, че това е истина.
— Тогава ще направя това, което ми нареждаш.
Макрос се усмихна.
— Сега иди при жена си, принце елфски, но дойде ли часът — поведи своята войска. Аз отивам на Камен връх, защото Хартом и бойците му ще се присъединят към теб. Нужен е всеки меч и чук.
— А те ще те познаят ли?
Макрос го изгледа.
— Ще ме познаят те, и още как, Томас Елвандарски. Не се и съмнявай.
— Ще събера цялата мощ на Елвандар, Макрос. — В гласа му се прокрадна мрачна нотка. — И ще сложим край на тази война веднъж завинаги.
Макрос размаха тоягата си и изчезна. Томас постоя още малко сам, докато се пребори с новородения страх, че войната никога няма да свърши.
Глава 32
Измяна
Войските стояха една срещу друга.
Калени в битките ветерани се гледаха в упор през долината, все още не съвсем готови да се отпуснат в присъствието на врага, с който се бяха сражавали повече от девет години. Всяка от страните бе съставена
