бяха нанесени градове и държави. Показани бяха и две големи островни вериги, също заселени. Кълган поклати глава. — Имало е слухове за търговци от много далечни земи, стигали до търговските центрове на Кешийската конфедерация, или за пирати от Островите на залеза, но това е само мълва. Не е чудно, че никога не сме чували за тези места. Само някой изключително смел капитан би могъл да тръгне с кораба си към толкова далечен пристан.
Гатис се върна с поднос с гарафа и четири чаши за вино.
— Господарят ми нареди да ви предам, че можете да се насладите на гостоприемството на неговия дом колкото пожелаете. — Сложи подноса на масата, наля вино, после извади един свитък от туниката си и го връчи на Кълган. — Нареди ми също така да ви предам това. Аз ще се оттегля, докато се запознаете с посланието на господаря. Ако ви потрябвам за нещо, просто изречете името ми и ще дойда веднага. — Той се поклони и излезе.
Кълган огледа свитъка. Беше запечатан с черен восък, с впечатана в него буква М. Той счупи печата и разгъна пергамента. Зачете го наум, след което каза:
— Да седнем.
Пъг нави голямата карта, сложи я на мястото й и се върна при останалите.
— Слушайте — каза Кълган и зачете на глас.
— „На магьосниците Кълган и Пъг — поздрави. Очаквал бях някои от въпросите ви и съм се постарал да им отговоря възможно най-добре. Боя се, че ще има и други, които ще останат без отговор, понеже много от нещата за самия мен трябва да останат знайни само за мен. Не съм това, което цураните биха нарекли Велик, въпреки че съм посещавал по много поводи техния свят, както е известно на Пъг. Вълшебството ми е свойствено само за мен и е неподвластно на определения с вашите термини за Висши и Низши пътища. Достатъчно е да се каже, че пътувам по много и различни пътища.
Бих могъл да определя себе си като слуга на боговете, въпреки че едно такова определение може да прозвучи суетно. Но каквато и да е истината, пътувал съм до много светове и съм се трудил над много каузи.
За ранния си живот ще кажа малко. Не съм от този свят, а съм се родил в една земя, твърде отдалечена оттук в пространството и във времето. Родната ми планета не се различава много от вашия свят, въпреки че има сериозни причини да се нарече странна според вашите представи.
По-стар съм, отколкото бихте могли да си представите, дори според мерките на елфите. По причини, които самият аз не разбирам, съм преживял безброй векове, въпреки че собствената ми раса е също така смъртна като вашата. Възможно е когато съм навлязъл в изкуството на чародейството неволно да съм си осигурил това свое почти безсмъртие, или пък може да е дар — или проклятие — на боговете.
Откакто станах чародей, съм обречен да зная собственото си бъдеще тъй както другите знаят миналото си. Никога не съм отстъпвал пред това, което знаех, че ми предстои, макар често да съм го пожелавал. Служил съм както на велики крале, така и на прости селяци. Живял съм в най-могъщи градове и в най- затънтени колиби. Често съм разбирал смисъла на своето участие, понякога — не съм, но винаги съм следвал предопределения ми път.“
Кълган спря за миг.
— Това поне обяснява как познаваше толкова много неща. — После продължи да чете.
„От всички мои деяния ролята ми в тази война на разлома беше най-трудната. Никога не съм изпитвал толкова силно желание да се отклоня от предначертания ми път. Никога не съм понасял отговорността за загубата на толкова много живот и скърбя за всичките тези жертви повече, отколкото можете да си представите. Но докато разсъждавате за моето «вероломство», помислете за положението ми.
Не можех да затворя прорива без помощта на Пъг. Беше предопределено войната да продължи, докато той изучи занаята на Келеуан. И въпреки ужасната цена, която трябваше да се плати, помислете за печалбата. Сега в Мидкемия има един, който владее Великото изкуство, изгубено при идването на човека през Войните на хаоса. Ползата от това ще се оцени само от историята, но мисля, че ще е голяма.
Колкото до затварянето на разлома точно когато щеше да се подпише мирът, мога да кажа само, че това бе от съдбоносно значение. Цуранските Велики бяха забравили, че тези пукнатини в тъканта на времепространството са уязвими за Врага.“ — Кълган вдигна глава изненадан. — Врага? Пъг, тук става дума за нещо, което може би трябва да ни обясниш.
Пъг им разказа набързо каквото знаеше за легендарния Враг и Арута каза:
— Възможно ли е наистина да съществува такова ужасно нещо? — На лицето му се бе изписало неверие.
— Че е съществувало някога, в това няма съмнение, а за същество с такава неимоверна мощ не е невъзможно да си представим, че все още оцелява в дълбините на вселената — отвърна Пъг. — Но от всички разумни основания за действията на Макрос това е последното, за което бих се сетил. Никой в Конгрегацията не е и сънувал за това. Невероятно.
Кълган продължи четенето.
— „За него всеки такъв прорив е като маяк, привлича ужасяващото му естество през пространството и времето. Могат да минат години преди да се появи, но дойде ли веднъж тук, всички сили на вашия свят ще бъдат подложени на неимоверно изпитание и може би ще се окажат недостатъчни, за да бъде той отблъснат от Мидкемия. Разломът трябваше да се затвори. Причините, поради които реших да осигуря затварянето му с цената на толкова много живот, би трябвало вече да са ви ясни.“
Пъг прекъсна четенето.
— Какво иска да каже с това „би трябвало да са ви ясни“?
— Освен всичко друго Макрос, изглежда, е и добър познавач на човешкия характер — каза Кълган. — Как мислиш, дали би могъл да убеди краля и императора разломът да се затвори при толкова много евентуални изгоди? Може би да, може би не, но във всеки случай щеше да остане човешкото изкушение да се задържи отворен „само за още малко“. Мисля, че той е разбирал това и се е постарал да направи така, че да не остане възможност за избор. — Кълган се върна към четенето на свитъка. — „Колкото до въпроса «какво предстои оттук нататък», не мога да кажа. Моето провиждане на бъдещето стига до взривяването на разлома. Дали това най-сетне ще се окаже предопределеният ми час, или просто началото на някаква нова ера в съществуването ми, не знам. Ако се приеме, че сте били свидетели на моята смърт, решението ми е следното. Всички мои изследвания, с малки изключения, се намират в тази стая. Те трябва да се използват за усъвършенстване на Висшето и Низшето изкуство. Желанието ми е да приемете като дар книгите, ръкописите и томовете, които са събрани тук, и да ги използвате с тази цел. В Кралството започва нова епоха на вълшебство и моето желание е и други да се възползват от трудовете ми. Тази нова епоха оставям във ваши ръце.“
— Подписано е, „Макрос“.
Кълган остави ръкописа на масата.
— Едно от последните неща, които той ми каза, беше, че му се иска да го запомним с добро — промълви Пъг.
Помълчаха малко, после Кълган извика:
— Гатис!
След секунда съществото се появи на прага.
— Да, господарю Кълган?
— Знаеш ли какво съдържа този ръкопис?
— Да, господарю Кълган. Господарят беше съвсем изричен в указанията си. Държеше ние да сме съвсем наясно с изискванията му.
— „Ние“ ли? — попита Арута.
Гатис се усмихна със зъбатата си усмивка.
— Аз съм само един от слугите на нашия господар. На другите им бе наредено да стоят настрана от очите ви, защото имаше опасения, че присъствието им ще ви смущава. Моят господар не споделя повечето човешки суеверия и предпочита да цени всяко същество според заслугите му.
— Какво точно сте вие? — попита Пъг.
— Лично аз съм от една раса, родствена с таласъмите, както елфите са родственици с Тъмното братство. Стара раса сме и сме изчезнали, с изключение на малцина, много преди човеците да се заселят по бреговете на Горчивото море. Онези, които бяха останали, бяха доведени тук от Макрос. Аз съм
