като тази загадка се изясни, ще сме заедно на церемонията.
— Добре.
— Карлайн къде е?
— В покоите си. Ще й кажа, че си дошъл.
Целуна го по бузата и бързо се отдалечи.
Арута не беше слизал в гробницата на предците си от малко момче, когато за пръв път бе дошъл в Риланон за коронясването на Родрик. Помоли един паж да го отведе дотам и момчето го поведе през лабиринт от коридори.
Палатът бе претърпял през вековете много преустройства. Бяха добавяни нови крила и нови постройки бяха вдигани на мястото на рухналите от пожари, земетръси или война, но в центъра на огромното здание си стоеше древната цитадела. Единственият белег, че влизат в древните зали, бе внезапната поява на тъмни каменни стени, изгладени от времето. Двама гвардейци стояха на стража пред една врата, над която в камъка бе всечен барелеф с герба на кралете от рода Кондуин — коронован лъв, държащ меч. Пажът каза: „Принц Арута!“ и гвардейците отвориха вратата.
Арута влезе в малкото преддверие и заслиза по стъпалата покрай ярко пламтящите факли, зацапали каменните стени с черни сажди. Стъпалата свършиха и Арута застана пред широк сводест проход. От двете страни се издигаха величавите статуи на древните крале Кондуин. Вдясно, с черти, похабени от времето, се издигаше статуята на Данис, първия крал Кондуин в Риланон, царувал преди седемстотин и петдесет години. Вляво бе статуята на Делонг — единственият владетел, наречен „Великия“, кралят, който пръв бе донесъл знамето на Риланон на континента след завладяването на Батира, двеста и петдесет години след Данис.
Арута мина покрай статуите на своите предци и влезе в погребалната зала. Закрачи между тленните останки на своите предшественици, взидани в стените или положени в каменни саркофази. Крале и кралици, принцове и принцеси, измамници и престъпници, светци и учени се нижеха покрай него. В края на огромното помещение видя Луам, седнал до каменния саркофаг на баща им. Върху капака на саркофага беше изваян ликът на Боррик, сякаш покойният херцог на Крудий лежеше заспал.
Арута се приближи бавно, защото Луам изглеждаше потънал в мисли. Луам вдигна глава и промълви:
— Боях се, че ще закъснееш.
— И наистина закъснях. Времето беше отвратително и пътувахме бавно, но най-после всички сме тук. Е, кажи ми каква е тази странна история? Анита ми спомена, че си прекарал тук цяла нощ и че имало някаква загадка. Каква е тя?
— Много мислих за това, Арута. Цялото кралство ще го узнае след два-три часа, но исках първо ти да видиш какво съм направил и да чуеш това, което трябва да кажа, преди да го е чул някой друг.
— Анита ми каза, че Мартин е бил тук с теб тази сутрин. Каква е тази работа, Луам?
Луам отстъпи от саркофага и му посочи. В камъка бяха всечени думите:
ТУК ПОЧИВА ЛОРД БОРРИК,
ТРЕТИ ХЕРЦОГ НА КРУДИЙ,
СЪПРУГ НА КАТЕРИН,
БАЩА НА
МАРТИН,
ЛУАМ,
АРУТА
И КАРЛАЙН
Устните на Арута се раздвижиха, но от тях не излезе и звук. Той поклати глава и промълви:
— Що за лудост е това?
— Не е лудост, Арута. Татко призна Мартин на смъртното си ложе. Той е наш брат. Той е най- големият.
Лицето на Арута се сгърчи от гняв.
— Защо не ми го каза? — Гласът му трепереше. — С какво право си скрил това от мен?
Луам повиши глас.
— Всички, които го узнаха, се заклеха да го запазят в тайна. Не можех да рискувам да го узнае някой преди да се сключи мирът. Твърде много неща зависеха от това.
Арута се дръпна от брат си и загледа с неверие надписа.
— С това всичко си идва на мястото, по дяволите! Избирането на Мартин в деня на Подбора. Това, че баща ни непрекъснато се интересуваше къде е и какво прави. Свободата да идва и да си отива когато пожелае. — Думите на Арута се изпълниха с горчивина. — Но защо чак сега? Защо баща ни е признал Мартин, след като го е отричал толкова години?
— Съпоставих всичко, което успях да науча от Кълган и Тъли. Никой друг не го е знаел освен тях, дори и Фанън. Татко е гостувал на Брукал през първата година на поста си след смъртта на дядо. Забъркал се с някакво хубаво слугинче и се родил Мартин. Пет години са минали преди татко да го разбере. Междувременно татко срещнал мама и се оженили. Когато разбрал за Мартин, той вече бил оставен от майка си на монасите в абатство Силбан. Татко предпочел да остави Мартин на техните грижи. Когато съм се родил аз, баща ни започнал да изпитва разкаяние за това, че има син, когото не познава, а когато съм станал на шест години, Мартин вече е бил на възрастта за Подбора. Татко уредил да го доведат в Крудий. Но не можел да го признае от страх, че ще посрами майка.
— Тогава защо сега?
Луам се взря в образа на баща си.
— Кой знае какво минава през ума на човек в миговете преди смъртта? Може би още повече разкаяние или чувство за чест. Каквато и да е причината, той го призна и Брукал свидетелства.
В гласа на Арута все още се долавяше гняв.
— И сега ние трябва да се оправяме с това безумие, все едно какви са били причините за баща ни да го предизвика. — Той изгледа сурово Луам. — Какво ти каза той, когато го доведе да види този надпис?
Луам извърна очи, сякаш наранен от това, което трябваше да каже.
— Постоя мълчаливо, после го чух, че плаче. Накрая промълви: „Радвам се, че ти го е казал“. Той е знаел, Арута. — Луам стисна ръката на брат си. — През всичките тези години баща ни си е мислел, че Мартин не знае произхода си, а той го е знаел. И нито веднъж не се опита да се възползва от това.
Гневът на Арута се уталожи.
— Нещо друго каза ли?
— Само „Благодаря ти, Луам“, след което си отиде.
Арута закрачи замислен, после се обърна към Луам.
— Мартин е добър човек, може би най-добрият от всички, които познавам. Аз съм първият, който ще го потвърди. Но това признание! Разбираш ли какво си направил?
— Давам си сметка.
— Поставил си на везните всичко, което придобихме през последните девет години, Луам. Трябва ли сега да се бием с амбициозните източни лордове, които могат да се противопоставят в името на Мартин? Нима приключихме една война, само за да започнем нова, още по-горчива?
— Няма да има спор за наследството.
Арута се спря. Очите му се присвиха.
— Какво искаш да кажеш? Мартин обеща ли ти да не изказва претенции?
— Не. Аз реших да не се противопоставя на Мартин, ако поиска короната.
Арута загуби дар слово за миг и изгледа потресен Луам. Едва сега осъзна причините за ужасното съмнение, което брат му бе споделил при избора му за крал.
— Ти просто не искаш да бъдеш крал — сряза го той с укор.
Луам се изсмя горчиво.
— Никой разумен човек не би го искал. Ти каза същото за себе си, братко. Не зная дали съм подходящ за бремето на кралството. Но нещата вече не са в моите ръце. Ако Мартин стане и пожелае короната за
