не бяхме и помисляли. Вижте сега. Според броя на опразнените селища предполагаме, че няколко хиляди таласъми и моредел са се спуснали към Зеленото лоно. Някои от тези селца представляват шепа колиби, които само двете ми момчета тука могат да завземат без чужда помощ. Но други са защитени с укрепления и с по сто, двеста воини, пазещи палисадата. Помели са дузина такива за малко повече от месец. Колцина мъже според вас са нужни, за да извършат такова дело, лорд Боррик?
За пръв път, откакто се помнеше, Пъг долови страх, изписан на лицето на херцога. Боррик се наведе напред, опря ръка на коляното си и заговори:
— Имаме хиляда и петстотин мъже в Крудий, като се смятат и онези в гарнизоните по границата. Мога да призова още по осемстотин или хиляда от гарнизоните в Каре и Тулан, макар че ако го направя, ще ги оголя съвсем. Наборът от селата и градчетата не наброява повече от хиляда и повечето от тях ще са стари ветерани от обсадата на Каре или млади момчета без опит.
Арута, който изглеждаше също толкова мрачен, колкото баща си, каза:
— Четири хиляди и петстотин извън пределите, с едната третина несигурна, срещу армия от десет хиляди.
Удел погледна баща си, после лорд Боррик.
— Татко ми не се хвали всуе е уменията ни, нито с тези на моредел, ваша светлост. Дали са пет, или десет хиляди, трябва да са силни и много опитни воини, за да прогонят враговете на нашата кръв толкова бързо.
— Тъй че според мен — каза Долган, — най-добре ще е да известите по-големия си син и васалните си барони, като им кажете да останат в безопасност зад стените на вашите замъци, а вие да побързате за Крондор. Ще са нужни всичките войски на Запада, за да удържат тези новодошли в земите ни през пролетта.
— Наистина ли е толкова зле? — изведнъж изтърси Томас. — После сведе очи смутен, че е прекъснал разговора. — Моля да ме извините, милорд.
Боррик махна с ръка.
— Възможно е да втъкаваме многото нишки на страха си в по-голямо пано, отколкото е в действителност, но добрият войн се готви за най-лошото, Томас. Долган е прав. Трябва да включа и помощта на принца. — Херцогът погледна Долган. — Но за да призова армиите на Запада на оръжие, трябва да стигна до Кондор.
— Южният проход е затворен, а собствениците на вашите човешки кораби са твърде разумни, за да се осмелят да тръгнат през Тъмните протоци зиме — отвърна Долган. — Но има и друг път, въпреки че е труден. В тези планини има мини — древни тунели под Сивите кули. Голяма част от тях са прокопани от моя народ, в търсене на желязо и злато. Някои са естествени, възникнали при появата на планините. А други са се намирали тук още когато народът ми за пръв път е дошъл по тези планини, прокопани от боговете само знаят кого. Има една мина, която преминава изцяло под планините и излиза от другата страна на веригата, само на един ден преход от пътя за Бордон. Ще отнеме два дни, за да се премине, но може да е опасно.
Братята джуджета погледнаха баща си и Вейлин възкликна:
— Татко, Мак Мордайн Кадал?
Долган кимна.
— Тъй де. Изоставената мина на дядо ми и на неговия баща. — Обърна се към херцога. — Прокопали сме много мили тунели под планината и някои се свързват с древните проходи, за които ви споменах. Съществуват мрачни и странни оказания за Мак Мордайн Кадал, защото тя се свързва с тези стари проходи. Много джуджета са дръзвали да навлязат дълбоко в старите мини в търсене на легендарни съкровища и повечето са се завръщали. Но и много не са се върнали. Държи ли по пътеката, едно джудже никога не може да изгуби пътя си назад, така че не са се загубили при търсенето. Нещо трябва да ги е нападнало. Казвам ви всичко това, за да сме наясно, но ако се придържаме по проходите, изкопани от моите прадеди, рискът не би трябвало да е голям.
— „Ние“ ли, приятелю? — попита херцогът.
Долган се ухили.
— Ако просто ви покажа пътя и ви оставя, ще се изгубите безнадеждно след по-малко от час. Не, не държа да ходя чак до Риланон, за да обяснявам на вашия крал как съм успял да загубя един от най-добрите му херцози. Ще ви преведа драговолно, лорд Боррик… е, срещу малка цена. — Той намигна на Пъг и Томас и довърши. — Да речем, кесия с табак и един хубав пир в Крудий.
Настроението на херцога се пооправи и той отвърна с усмивка:
— Готово. Прибавете и нашите благодарности, Долган.
Джуджето се обърна към синовете си.
— Удел, ти взимаш половината чета и едно от мулетата, както и болните и ранените от хората на херцога, които не могат да продължат. Върнете ги до замъка на Крудий. Има един рог мастило и паче перо с къс пергамент някъде из багажа. Намери го за негова светлост, за да прати указанията на хората си. Вейлин, ти връщаш нашите събратя в Калдара, после ще разгласиш вестта из селата, преди да са връхлетели зимните виелици. Дойде ли пролетта, дребосъците на Сивите кули се вдигаме на война.
Долган погледна Боррик.
— Никой досега не е завладявал планинските ни села, откакто се помни народът на джуджетата. И много ще се разлютим, ако някой се опита. Джуджетата ще се сражават на страната на Кралството, ваща светлост. Вие отдавна сте наши приятели, търгувате честно и ни помагате, когато ви помолим. А ние никога не сме бягали от битки, щом ни призоват.
— А Камен връх? — подхвърли Арута.
Долган се изсмя.
— Благодаря на негово височество, че ме подсети. Старият Хартрън и клановете му много ще се ядосат, ако стане някоя добра битка и не са поканени. Ще пратя бегачи и до Камен връх.
Пъг и Томас погледаха как херцогът пише депешите си до Луам и Фанън, но след това пълните им стомаси ги приспаха, въпреки дългия сън преди. Джуджетата им заеха дебели наметала, с които двете момчета застлаха купа борови клонки и си нагласиха удобни постели. От време на време Пъг се събуждаше от дълбокия сън и чуваше тихите гласове на събеседниците край топлия огън. Неведнъж чу името „Мак Мордайн Кадал“.
Долган водеше групата на херцога по скалистите склонове на Сивите кули. Бяха тръгнали още призори, като синовете на дребничкия вожд поеха всеки в своята посока с хората си. Долган крачеше пред херцога и сина му, следваха ги пухтящият Кълган и момчетата. Петима крудийски гвардейци, които все още имаха сили да продължат, крачеха най-отзад под командата на сержант Гардан, повели две мулета. Пъг, който крачеше зад запъхтения магьосник, му подхвърли:
— Кълган, поискай почивка. Всички сме изморени.
— Не, момчето ми, ще се справим — отвърна магът. — Влезем ли в мините, ще продължим по-бавно, а скоро ще стигнем.
Томас изгледа набитата фигура на Долган, който крачеше в челото на групата. Късите му крака стъпваха с уверена и отривиста походка.
— Този никога ли не се уморява?
Кълган поклати глава.
— Народът на джуджетата се слави с издръжливостта си. В битката за цитаделата на Каре, когато замъкът бил почти завзет от Тъмното братство, джуджетата от Камен връх и Сиви кули пристигнали в марш на помощ на обсадените. Вестоносец им донесъл за неизбежното падане на замъка и джуджетата тичали непрекъснато цял ден, през нощта и половината на следващия ден, за да нападнат Братството откъм тила, без ни най-малко да отслабят способността си да водят бой. Братството било съкрушено и никога повече не могло да се събере под ръководството на един водач. — Той млъкна задъхан. — В оценката на Долган за помощта от страна на джуджетата нямаше и капка самохвалство, защото те несъмнено са най-добрите воини на Запада. Макар да са по-малобройни от хората, само планинските хадати могат донякъде да се сравняват с тях в битки по планините.
Пъг и Томас започнаха да гледат с уважение крачещия бодро напред дребосък. Въпреки отривистата
