— Говорите също като Кълган, когато се опитва да ми обясни как действа магията.
Пътника кимна.
— Подходящо сравнение. Макар че понякога единственият начин да разбереш как действа магията е като правиш магия.
— И вие ли сте магьосник?
Пътника поглади дългата си черна брада.
— Някои ме смятаха за такъв, но се съмнявам, че този Кълган и аз споделяме едно и също разбиране за тези неща.
Изражението на Пъг подсказа, че не приема това обяснение за задоволително, въпреки че не го изрече на глас, Пътника се наведе към него.
— Мога да направя някое и друго заклинание, ако това отговаря на въпроса ти, млади ми Пъг.
Пъг чу, че извикаха името му отвън.
— Ела — каза Пътника. — Приятелите ти те викат. Най-добре ще е да излезем и да ги уверим, че всичко е наред.
Напуснаха къпалнята и прекосиха открития двор на вътрешната градина. Голямо преддверие отделяше градината от фасадата на къщата: минаха през него и излязоха навън. Когато видяха Пъг в компанията на Пътника, мъжете бързо се огледаха и извадиха оръжия. Пътника вдигна ръце в известния по цял свят знак, че е невъоръжен.
Принцът заговори пръв.
— Кой е спътникът ти, Пъг?
Пъг им представи Пътника.
— Не ни мисли злото. Крил се е, за да се увери, че не сме пирати. — И подаде ножа на Мийчъм.
Макар обяснението да не го задоволи, Арута не се издаде.
— Каква работа имате тук?
Пътника разпери ръце — държеше тоягата под мишницата на лявата си ръка.
— Аз обитавам тук, принце на Крудий. Бих казал, че въпросът щеше да е по-уместен в моите уста.
Принцът сви устни, че се обръщат така към него, но след един напрегнат миг се отпусна.
— Ако е така, то вие сте прав, а ние сме натрапници. Слязохме да потърсим утеха след самотния затвор на кораба. Нищо повече.
Пътника кимна.
— Тогава сте добре дошли във Вила Беата.
— Какво е Вила Беата? — попита Кълган.
Пътника направи широк жест с десницата си.
— Този дом е Вила Беата. На езика на строителите му това означава „блажен дом“, и такъв е бил той много години. Както виждате, познавал е и по-добри дни.
Всички се отпуснаха, защото и те се почувстваха незастрашени от спокойните жестове и приятелската усмивка на Пътника. Кълган попита:
— Какво е станало с онези, които са построили това странно място?
— Мъртви са… или са си отишли. Смятали, че това е „Инсула Беата“ или Блажения остров. Бягали от една ужасна война, която променила историята на техния свят. — Тъмните му очи се замъглиха, сякаш от болка. — Един велик крал загинал… или мислели, че е загинал, защото според някои той можел да се завърне. Ужасно и тъжно време. Тук те потърсили живот в мир.
— Какво е станало с тях? — попита Пъг.
Пътникът сви рамене.
— Пирати или таласъми? Болест или лудост? Кой може да каже? Намерих този дом както вие го виждате сега, а онези, които са го обитавали, вече ги нямаше.
— Странни неща ни разказвате, приятелю пътниче — каза Арута. — Малко разбирам, но изглежда, че това място е било напуснато отпреди векове. Как е възможно да знаете за тези, които са живели тук?
Пътника се усмихна.
— Не е чак толкова отдавна, колкото си представяте, принце на Крудий. А и аз съм по-стар, отколкото изглеждам. Идва от добрата храна и редовното къпане.
Мийчъм през цялото време гледаше странния мъж много напрегнато. От всички, които бяха дошли на брега, той беше най-мнителният.
— А Черния? Той не ви ли безпокои?
Пътника погледна през рамо към замъка на върха.
— А, Макрос Черния ли? Няма особени причини да се караме с чародея. Той ме е оставил да обикалям из острова, стига да не му се бъркам в работите.
Сянка на съмнение полази в ума на Пъг, но той си замълча, а Пътника продължи:
— Такъв могъщ и страшен магьосник няма какво да се страхува от прост отшелник като мен, ще се съгласите. — Приведе се и добави със заговорнически тон: — Освен това мисля, че лошата му слава е доста преувеличена с цел да държи натрапниците по-надалече оттук. Съмнявам се, че е способен на всичко онова, което му приписват.
— Тогава може би трябва да посетим чародея? — каза Арута.
Отшелникът го погледна.
— Не мисля, че в замъка ще ви посрещнат радушно. Чародеят твърде често е претрупан с работа и не понася да го прекъсват. Той може и да не е легендарният автор на всички злини по света, които мълвата му приписва, но все пак може да ви причини повече неприятности, отколкото си струва да понесе човек, само за да го посети. Общо взето, не е приятен събеседник. — В думите му се долавяше някакъв тънък, насмешлив хумор.
Арута се огледа и каза:
— Струва ми се, че видяхме всичко, което можеше да ни е интересно тук. Май трябва да се връщаме вече на кораба.
След като никой не възрази, принцът добави:
— А вие, приятелю пътниче?
Непознатият разпери ръце.
— Аз ли? Ще си продължа усамотението, ваше височество. Вашето кратко гостуване ми достави удоволствие, както и новините на момчето за събитията по света, но се съмнявам, че ще ме намерите утре, ако решите да ме търсите.
Беше очевидно, че не желае да им каже нещо повече за себе си, и Арута изпита още по-голямо раздразнение от загадъчните му отговори.
— Е, тогава можем само да ви кажем сбогом. Дано боговете ви закрилят.
— Както и вас, принце на Крудий.
Докато се обръщаха да си тръгнат, Пъг усети, че нещо го дръпна за глезена, залитна и се блъсна в Кълган. Двамата паднаха и се затъркаляха. Пътника помогна на момчето да се изправи. Мийчъм и Гардан вдигнаха дебелия маг на крака. Кълган понечи да тръгне, но кракът му поддаде и той изпъшка. Пътника каза:
— Изглежда, глезенът ви се е изкълчил, приятелю магьосник. — Подаде му тоягата си. — Кривакът е здрав, дъбов, и ще понесе тежестта ви на връщане към кораба.
Кълган взе предложената му тояга и се подпря на нея. Пристъпи една крачка за проба и се увери, че ще може да се справи ло пътя с помощта й.
— Много ви благодаря, но вие как ще се оправите?
Непознатият сви рамене.
— Най-обикновена тояжка. Лесно ще я заменя, приятелю магьос-ниче. А може би ще имам възможност някой ден да си я поискам обратно.
— Ще я пазя до този ден.
Обръщайки им гръб, Пътника каза през рамо:
— Добре. А до този ден, сбогом ви отново.
Изгледаха го как се прибира в къщата, след което се обърнаха един към друг с изпълнени с удивление лица. Арута заговори пръв.
