влезе в най-близката. Приличаше на някакъв склад, подът беше настлан с червени плочи, натрошени и олющени, а по трите стени минаваха големи дървени лавици. Пъг огледа останалите помещения в сградата и установи, че видът им е същият. Реши, че наистина е било някакъв склад.
Влезе в следващата сграда и се озова в голяма кухня. До едната стена имаше зидана от камък печка, достатъчно голяма, за да се поставят на нея няколко казана с храна едновременно, а шишът в огнището стигаше да се наниже на него говежди бут или цяло агне. В средата на помещението стоеше издраскан от безбройни удари на сатъри и ножове каменен касапски плот, върху който можеше да се насече цял вол.
Пъг огледа някакъв странен на вид бронзов съд, оставен в един от ъглите и покрит с прах и паяжина. Обърна го и намери в него дървена лъжица. Когато вдигна глава, му се стори, че зърна някого пред прага на кухнята.
— Мийчъм? Гардан? — подвикна той и бавно пристъпи към вратата. Излезе навън. Не видя никого, но отново му се стори, че зърна нечие движение при задната врата на главната постройка.
Забърза се натам, решил, че спътниците му вече са влезли в сградата. Когато пристъпи в къщата, отново долови нечие смътно движение по един от страничните коридори. Спря се за миг да огледа странната пуста сграда.
Вратата пред него зееше отворена — плъзгаща се врата, измъкнала се от релсите, които някога я бяха придържали. През прага видя голям вътрешен двор, в чийто център имаше друг фонтан и малка градина. Също като фонтана отвън, и този беше разнебитен, а и градинката също беше обрасла с бурени.
Пъг тръгна натам, където бе забелязал движението. Мина през ниска странична вратичка и навлезе в сенчест коридор. На места керемидите от покрива бяха изпопадали, така че от време на време отгоре проблясваше светлина и това улесняваше пътя на момчето. Премина през две празни стаи, за които предположи, че са спални.
Зави на един ъгъл, озова се пред прага на странно помещение и влезе. Стените бяха покрити с мозайки от малки плочици, изобразяващи морски същества, лудуващи сред пяна, и оскъдно облечени мъже и жени. Стилът на това изкуство бе съвсем непознат за Пъг. Няколкото гоблена и още по-малкото картини, изложени из херцогските коридори, бяха в пълно подражание на живата реалност, с приглушени цветове и детайлно изпълнение. Тези мозайки намекваха за хора и за животни, без да улавят детайла.
По средата на пода имаше голяма хлътнатина, като езеро, със стъпала, водещи надолу в него. От стената отсреща се подаваше месингова рибешка глава, надвиснала над езерцето. Предназначението на тази зала беше съвсем непонятно за Пъг.
Сякаш някой прочете мислите му, защото нечий глас зад гърба му каза:
— Това е тепидариум.
Пъг се обърна и видя, че зад него е застанал непознат мъж. Беше среден на ръст, тъмнокос, с високо чело и дълбоко хлътнали очи. Слепоочията му бяха прошарени със сиво, но брадата му беше черна като нощта. Беше облечен в кафяв халат, просто скроен, с плетен кожен колан около кръста. В лявата си ръка държеше дълъг кривак. Пъг застана нащрек, изпънал дългия ловен нож пред себе си.
— Не, момко. Прибери го тоя скрамазакс, не ти мисля злото. — Усмивката му накара Пъг да се отпусне.
Пъг свали ножа и каза:
— Как нарекохте тази стая?
— Тепидариум — отвърна непознатият, докато пристъпваше в стаята. — Тук по тръби в басейна идваше топла вода, а къпещите се събличаха дрехите си и ги поставяха по тези лавици. — Посочи няколкото лавици на задната стена. — А слугите почистваха и оглаждаха дрехите на поканените за вечерния пир, докато те се къпеха тук.
Пъг си помисли, че идеята гостите на вечерния пир да се къпят заедно е доста необичайна, но не каза нищо. Мъжът продължи:
— Зад онази врата — той посочи една врата до езерцето — имаше басейн с много гореща вода в помещение, наречено калидариум. А зад него — друг басейн със студена вода в стая, наречена фригидариум. Имаше и четвърто помещение, наречено ункториум, където слугите разтриваха къпещите се с благовонни масла. И изтъркваха кожите им с дървени пръчки. По онова време не използваха сапун.
Пъг се обърка от имената на всичките тези стаи.
— Изглежда, са прекарвали доста време в къпане. Всичко това звучи много странно.
Мъжът се подпря на тоягата си.
— Така би трябвало да е за теб, Пъг. Но за хората, построили тази къща, залите на вашата цитадела щяха да изглеждат също толкова странни.
Пъг се сепна.
— Как разбрахте името ми?
Мъжът отново се усмихна.
— Чух високият войник да те вика по име, когато приближаваше към сградата. Наблюдавах ви скришом, за да се уверя, че не сте пирати, дошли да търсите древна плячка. Рядко се срещат толкова млади пирати и си помислих, че ще е по-безопасно да поговоря първо с теб.
Пъг изгледа непознатия. В думите му имаше нещо, което намекваше за скрити значения.
— Че защо да говорите с мен?
Мъжът приседна на парапета на празното езерце. Подгъвът на халата му се бе издърпал нагоре и разкриваше груби сандали, вързани с кръстосани по краката каишки.
— Живея общо взето самотен и възможността да поприказвам с непознати е рядкост. Затова реших да видя дали няма да ми погостуваш за малко, за няколко мига макар, преди да се върнете на кораба си.
Пъг също приседна, но на безопасно разстояние от непознатия.
— Тук ли живеете?
Мъжът огледа помещението.
— Не, въпреки че някога живях и тук, много отдавна. — В гласа му се долови съжалителна нотка, сякаш това признание събуди отдавна заровени спомени.
— Кой сте вие?
Мъжът отново се усмихна и Пъг усети, че нервността му се изпари. В поведението на този човек имаше нещо успокояващо и Пъг се увери, че не мисли да му навреди.
— Наричат ме най-вече Пътника, защото много страни съм видял. Тук понякога съм известен като Отшелника, понеже така живея. Можеш да ме наричаш както си избереш. Все едно е.
Пъг го изгледа съсредоточено.
— Нямате ли си собствено име?
— Много, толкова много, че повечето съм ги забравил. По време на раждането ми са ми дали име, както на теб, но, сред хората от моето племе това име е било известно само на баща ми и на мага-жрец.
Пъг се замисли на думите му.
— Всичко това е много странно, също както тази къща. Кой е народът ви?
Мъжът, нарекъл се „Пътника“, се засмя добродушно.
— Любопитен ум имаш, Пъг, пълен си с въпроси. Това е добре. — Помълча за миг и каза: — Откъде са спътниците ти? Корабът в залива вее наталийското знаме на Бордон, но твоят говор и облеклото ти са кралски.
— Ние сме от Крудий — каза Пъг. И му описа накратко пътешествието си. Мъжът зададе няколко простички въпроса и в един момент Пъг осъзна, че без изобщо да се усети, е разказал най-подробно за събитията, довели ги до острова, и за плановете им за остатъка от пътуването.
Когато привърши, Пътника му каза:
— Това наистина е чудновата история. Допускам, че ще се случат още много чудеса преди тази странна среща на световете да приключи.
Пъг го изгледа въпросително.
— Не ви разбирам.
Пътника поклати глава:
— Не очаквам, да разбереш, Пъг. Да кажем, че се случват неща, които могат да се разберат след обмисляне на фактите, след като времето отдалечи участниците от събитията.
Пъг се почеса по коляното.
