месестите му пръсти имаше големи златни пръстени. Той заглади мазната си черна брада, докато капитанът на щурмоваците му описваше срещата на отряда с групата на херцога и след като щурмоваците яхнаха конете и потеглиха, поздрави хладно Боррик. Но когато херцогът даде да се разбере, че ги очаква не кой да е, а самият Талбот Кирлейн, най-големият корабен посредник в града и личен търговски агент на Боррик в Свободните градове, в поведението на префекта настъпи рязка промяна. Отведоха ги от канцеларията в дома му и им поднесоха горещо кафе. Префектът отпрати един от слугите си със съобщение до дома на Кирлейн и кротко зачака, поддържайки безобиден разговор с херцога.
Кълган се наведе към Пъг и му прошепна:
— Домакинът ни е от онези, които се ослушват накъде ще духне вятърът преди да вземе решение; чака вест от търговеца преди да реши дали се отнася с нас като с пленници или гости. — Магьосникът се изкиска. — Като порастеш, ще разбереш, че дребните началници навсякъде по света са едни и същи.
Малко по-късно пред вратата на дома на перфекта се развихри внезапна буря, въплътена в Мийчъм, дошъл с един от старшите писари на Кирлейн. Чиновникът бързо даде да се разбере, че това наистина е херцогът на Крудий и че, да, Талбот Кирлейн го очаква лично. Префектът започна да се извинява раболепно и да обяснява, че се надявал херцогът да му прости за неудобствата, но че видите ли, при сегашните обстоятелства, в тези тревожни времена, той би могъл все пак да го разбере, нали така? Цялото това излияние беше придружено от угоднически поклони и мазни усмивки.
Боррик на свой ред изтъкна че, да, той разбирал, при това много добре. Без повече да се бавят, оставиха префекта и излязоха навън, където ги чакаше група коняри с оседлани коне. Яхнаха ги бързо и Мийчъм и писарят ги поведоха през града към един хълмист квартал с големи къщи.
Къщата на Талбот Кирлейн се намираше най-високо на хълма. По пътя Пъг успя да види закотвени в залива кораби. Бяха десетки, явно не можеха да пътуват поради лошото време. Няколко каботажни съда, тръгнали на север за Илит или за някой от останалите Свободни градове, се движеха предпазливо из залива, но в общи линии заливът беше замрял.
Стигнаха до къщата и влязоха през разтворената порта. Веднага притичаха слуги да поемат конете. След като слязоха, на широкия праг на къщата се появи домакинът.
— Добре дошли, лорд Боррик, добре дошли — поздрави той. Талбот Кирлейн приличаше на лешояд, въплътен в човешко тяло — с полуплешива глава, изпито лице и малки черни очи. Пъстрият скъп халат не можеше да скрие мършавината му, но загрижеността в очите му смекчаваше донякъде непривлекателната му външност.
Въпреки вида му Пъг го намери за привлекателна особа. Той разгони слугите с нареждания да приготвят стаи и топла храна за гостите. Не пожела да чуе нито дума, когато херцогът понечи да му обясни защо са дошли, а вдигна ръка и каза:
— По-късно, ваша светлост. Ще можем да си поговорим надълго и широко, след като отдъхнете и хапнете. Ще ви чакам за вечеря, но засега за групата ви има приготвени горещи бани и чисти постели. Ще заръчам да ви донесат топла храна по стаите. Добра храна, почивка, чисти дрехи и ще се почувствате нов човек. След това ще можем да поговорим.
Той плесна с ръце и един от домашната прислуга дотича да ги разведе по стаите. Херцогът и синът му получиха отделни стаи, Пъг и Кълган бяха настанени в една. На Гардан му показаха стаята на Мийчъм, а войниците на херцога бяха отведени в помещенията за прислугата.
Кълган подкани Пъг пръв да си вземе баня, а той самият остана да си поговори със слугата си. Мийчъм и Кълган се усамотиха в стаята на ратая, а Пъг свали мръсните си дрехи. В средата на стаята имаше голяма метална вана, пълна с вода с благовония, гореща и изпускаща облаци пара. Той стъпи в нея и бързо дръпна крака си. След трите дни ходене през снега водата му се стори вряла. Отново потопи крака си и след като привикна с горещината, бавно се отпусна във водата.
Вътрешността на ваната беше емайлирана и хлъзгавият, гладък допир се стори странен на Пъг в сравнение със стените на дървените каци у дома. Той се насапуниса с ароматен сапун и изми мръсотията от косата си, след което се изправи във ваната и изля на главата си ведро студена вода, за да се изплакне.
Подсуши се, надяна си оставената за него чиста нощна риза и въпреки ранния час се мушна в топлото легло. Последното, за което си помисли, бе за едно момче с пясъчноруса коса и широка усмивка. Докато се унасяше в сън, се зачуди дали Долган е намерил приятеля му.
Събуди се веднъж, понеже дочу тихо тананикане и пляскане на вода, отвори очи и видя натопилия се във ваната и усърдно сапунисващ туловището си Кълган. После затвори клепачи и отново заспа.
Кълган го разбуди чак за вечерята. Туниката и панталоните му се оказаха изпрани и изгладени и дупката на ризата — закърпена. Ботушите му бяха лъснати до блясък с черно лустро. Когато застана пред огледалото, за пръв път забеляза по бузите си мека черна сянка. Приведе се към огледалото и различи първите признаци на брада.
Кълган го наблюдаваше.
— Е, Пъг. Дали да им поискам да донесат бръснач, за да поддържаш брадичката си гладка като принц Арута? Или предпочиташ да си пуснеш величествена брада? — Старецът показно приглади собствената си посивяла брада.
Пъг се усмихна за пръв път, откакто бяха напуснали Мак Мордайн Кадал.
— Мисля, че засега не ми се налага да се притеснявам за това.
Кълган се засмя, зарадван, че духът на момчето се възвръща. Магьосникът се бе разтревожил от дълбоката скръб на Пъг заради Томас и сега се успокои като видя, че неуморният му момчешки нрав отново взима връх. Кълган отвори широко вратата.
— Е, тръгваме ли?
Пъг сведе глава в подражание на дворцов поклон и отвърна:
— О, да, господин чародей. След вас!
И избухна в смях.
Влязоха в трапезарията — голям и добре осветен салон, макар и не толкова просторен като в замъка Крудий. Херцогът и принц Арута вече бяха седнали и Кълган и Пъг побързаха да заемат местата си на масата.
Боррик тъкмо довършваше разказа си за събитията в Крудий и във Великия лес.
— Ето защо — каза той — предпочетох сам да донеса новините, твърде важни ми се сториха.
Търговецът се отпусна назад в стола, а слугите започнаха да поднасят на седящите около масата всевъзможни блюда.
— Лорд Боррик — заговори Талбот, — когато вашият човек, Мийчъм, се обърна към мен първия път, молбата му от ваше име ми прозвуча малко неясно, вероятно поради начина, по който беше предадена информацията. — Ставаше въпрос за използваната от Кълган магическа връзка с Белган, който на свой ред беше предал съобщението на Мийчъм. — Не допусках, че желанието ви да дойдете в Крондор ще се окаже толкова съдбоносно за моя народ. — Той помълча замислен и продължи: — Аз, разбира се, съм разтревожен от вестите, които носите. Смятах да постъпя като посредник и да ви наема някой кораб, но след като положението е толкова сериозно, ще ви изпратя с един от собствените си съдове. — Вдигна звънчето, поставено до ръката му, и го разклати. След миг до рамото му застана слуга. — Предай на капитан Ейбрам да приготви за път „Кралица на бурите“. Ще тръгне с утрешния следобеден прилив за Крондор. По-късно ще му пратя по-подробни указания.
Слугата се поклони и напусна. Херцогът каза:
— Много съм ви благодарен, господин Кирлейн. Надявах се, че ще ме разберете, но не очаквах да намеря кораб толкова бързо.
Търговецът погледна Боррик в очите.
— Херцог Боррик, позволете ми да бъда откровен. Свободните градове не хранят особена любов към Кралството. И за да бъда още по-откровен, още по-малко любов изпитват хората ни към името Кондуин. Тъкмо вашият дядо опустоши Валинор и подложи на обсада Натал. Беше спрян само на десет мили северно от града и споменът за тези събития все още гризе паметта на мнозина от нас. По произход ние сме кешийци, но сме свободни хора по рождение и не обичаме много завоевателите. — Херцогът се вкочани в стола си, но Кирлейн продължи: — И все пак, принудени сме да признаем, че баща ви след това, както и вие самият сега, винаги сте били добри съседи, отношението ви към Свободните градове е било добро и дори
