гмурци да огледат повредения корпус отвън.
Кълган, Пъг, Гардан и Мийчъм се качиха на палубата. Тук вятърът беше по-тих заради издадените навътре в морето скали, спиращи напора на бурята. Пъг се приближи до капитана и Кълган спря и проследи, погледите им към платото над канарите.
Високо над залива се виждаше замък, чиито кули изпъкваха на сивкавата дневна светлина. Гледката беше странна: кулите стърчаха към небето като ноктести пръсти на гигантска ръка. Замъкът бе тъмен, освен един прозорец на най-високата кула, в който пулсираше синкава светлина, сякаш от уловена мълния, впрегната да служи на господаря си.
— Макрос — каза Мийчъм.
Гмурците успяха да огледат повредите чак след три дни и с викове от водата съобщиха на капитана какво е положението. Пъг беше на палубата с Мийчъм, Гардан и Кълган. Принц Арута и баща му стояха до капитана и чакаха присъдата му за състоянието на кораба. Отгоре кръжаха чайки и търсеха останки от храна и боклуци, предизвестени от появата на кораб в тези пусти води. Зимните бури не донасяха почти нищо към и без това оскъдната храна на птиците и един кораб беше за тях добре дошъл източник на плячка.
Арута се приближи до Пъг и останалите и каза:
— Днес целия ден и утре до обед ще мине в оправяне на щетите, но капитанът смята, че ще издържи, докато стигнем в Крондор. Оттук едва ли ще имаме големи неприятности.
Мийчъм и Гардан се спогледаха многозначително, а Кълган попита:
— Дали ще е възможно да слезем на брега, ваше височество?
Арута потърка гладко избръснатата си брадичка с облечената си в ръкавица ръка.
— Защо не? Въпреки че никой от моряците няма да се съгласи да ни откара с лодка.
— Да „ни“ откара ли? — попита магът.
Арута се усмихна с кривата си усмивка.
— И на мен ми омръзнаха каютите, Кълган. Имам нужда да се поразтъпча на твърда земя. Освен това, ако останете без надзор, ще скитате цял ден по места, където нямате работа.
Пъг вдигна очи към замъка и магьосникът забеляза погледа му.
— Разбира се, ще се държим настрана от замъка и от пътя, който води към него. Приказките за този остров говорят, че лошо чака онези, които се опитат да проникнат в покоите на чародея.
Арута махна на един от моряците. Приготвиха им лодка и четиримата мъже и момчето се качиха в нея. Лодката беше изтеглена през борда и спусната от екипажа, запотен въпреки студения вятър. По погледите, които моряците мятаха към билото над скалистия бряг, Пъг разбра, че потенето им съвсем не се дължи на усилията им.
Сякаш прочел мислите му, Арута каза:
— Възможно е и да има по-суеверна пасмина в Мидкемия от моряците, но кои са — не мога да кажа.
Когато лодката се озова във водата, Мийчъм и Гардан освободиха висящите от макарите въжета, хванаха веслата и загребаха към брега. Отначало ритъмът им беше неравен, но след няколкото неодобрителни погледа от страна на принца, придружени със забележки как е възможно мъже да прекарат живота си в крайморски град и да не знаят как се гребе, двамата най-накрая подкараха лодката по- прилично.
Забиха нос в песъчлив участък на брега — малко заливче, прекъсващо скалната верига на залива. Нагоре към замъка водеше пътека, от която се отклоняваше друга, отвеждаща към противоположния бряг на острова.
Пъг скочи от лодката и помогна да я изтеглят на брега. Другите също слязоха и започнаха да се разтъпкват.
Пъг изпита усещане, че ги наблюдават, но колкото пъти погледна нагоре, не забеляза нищо освен скалите и няколкото чайки, преживяващи зимата в заслона на цепнатините в скалите.
Магьосникът посочи пътеката, минаваща далече от замъка, и каза:
— Май ще е по-добре, ако тръгнем по тази. Какво ще кажете?
И да изпитваха някакво безпокойство, няколкото дни скука в тесните каюти надделяха. Арута кимна енергично и ги поведе по пътеката.
Пъг остана последен, след Мийчъм. Широкоплещестият волник беше въоръжен с широк меч и бе сложил десницата си на дръжката му. Пъг бе извадил прашката си — все още не се чувстваше удобно с меч, въпреки че Гардан му даваше уроци при всяка възможност.
Натъкнаха се на няколко ята каменарчета и дъждосвирци, които се разлетяха с приближаването на групата. Птиците зацвърчаха възмутено и закръжиха над полозите си, докато странниците отминат, след което се върнаха по оскъдните си убежища на склона на хълма.
Изкачиха се на билото на първата от няколкото височини и видяха, че пътеката се спуска зад нов хълм.
— Трябва да води нанякъде — каза Кълган. — Ще продължим ли?
Арута кимна. Продължиха и стигнаха до малка клисура между две вериги ниски хълмове. В дъното на клисурата се виждаха някакви постройки.
Арута каза тихо:
— Какво мислиш, Кълган? Дали са обитаеми?
Кълган ги огледа мълчаливо, после се обърна към Мийчъм, който пристъпи напред. Волникът огледа постройките, погледът му обходи долината от подножието до билата на околните височини.
— Мисля, че не са. Не се вижда никакъв дим, нито се чува звук от работещи хора.
Арута тръгна надолу и другите го последваха. Мийчъм се обърна да погледне Пъг и забеляза, че момчето е невъоръжено с изключение на прашката. Волникът извади дългия си ловджийски нож от колана си и без обяснения го подаде на момчето. Пъг само кимна благодарно и го взе.
Стигнаха до едно плато над постройките и Пъг видя пред очите си къща със съвсем непривична форма. Сградата в средата беше обкръжена от голям двор и няколко пристройки. Целият имот се обграждаше от ниска стена с височина не повече от четири стъпки.
Проправиха си път надолу по обраслия с храсти склон и стигнаха до някаква порта в стената. В двора се виждаха няколко плодни дръвчета с голи клони и градина, обрасла с трева и трънак. Недалече от фасадата на централната сграда се издигаше фонтан, увенчан със статуя на три делфина. Приближиха се до фонтана и видяха, че вътрешността на малкото езерце около статуята е покрита със сини плочки, избледнели и олющени от времето. Кълган огледа конструкцията на фонтана и каза:
— Много умно е измислено. Според мен водата е излизала от устата на делфините.
Арута се съгласи.
— Виждал съм кралските фонтани в Риланон, и те са подобни, само че им липсва елегантността на този.
Снегът по земята беше рехав — изглежда, че в заслонената долина, както и на целия остров не валеше много сняг дори в най-лютата зима. Но все пак беше студено. Пъг се отдалечи малко и разгледа къщата. Беше едноетажна, с прозорци на всеки десет стъпки по стената. На фасадата, пред която беше застанал, имаше само един отвор за двукрила врата, макар че крилата й отдавна бяха извадени от пантите.
— Който и да е живял тук, не е чакал неприятности.
Пъг се обърна и видя застаналия до него Гардан, който също се взираше в къщата.
— Няма никаква кула за наблюдение — продължи сержантът. — А ниската стена като че ли е по- пригодна да пази животните да не влизат в градината, отколкото за отбрана.
Чул последните забележки на Гардан, Мийчъм се приближи до тях и каза:
— Да, тук не са мислили много за защита. Това е най-ниското място на острова, освен онова поточе, което видяхме зад къщата на слизане от хълма. — Извърна се и се загледа към замъка, чиито най-високи кули все още можеха да се видят от долината. — Виж, онова там е построено срещу неприятности. А това тук е вдигнато от хора, които не са познавали битки.
Пъг кимна и се отдалечи от двамата. Гардан и Мийчъм тръгнаха в друга посока, към някаква изоставена конюшня.
Пъг заобиколи къщата и се натъкна на няколко по-малки постройки. Стисна ножа в дясната си ръка и
