бавно — мислеше какво да каже на господаря си. Две неща бяха съвсем ясни за момчето: че кралят не е доволен от чутото, че цураните представляват потенциална заплаха за кралството му, и че лорд Боррик ще бъде не по-малко недоволен като чуе, че викат Ги дьо Батира в Риланон.
Както при всяка вечеря през последните няколко дни, около масата цареше унило настроение. Петимата мъже от Крудий се хранеха в покоите на херцога, обслужвани от дворцови слуги, всички с пурпурно-златния кралски герб, извезан на тъмните им туники.
Херцогът кипеше от яд, че не може да си тръгне от Риланон и да се върне в Запада. Почти четири месеца бяха минали, откакто бяха напуснали Крудий — цялата зима. Вече идваше пролетта и ако цураните се готвеха да нападнат, в което всички те бяха убедени, беше въпрос само на дни. Неспокойствието на Арута не отстъпваше на това на баща му. Дори Кълган не криеше, че тягостното очакване му се отразява зле. Единствено Мийчъм не разкриваше чувствата си и изглеждаше примирен с чакането.
Пъг също тъгуваше за дома. Омръзнало му беше в двореца. Искаше му се да се върне най-после в кулата и да си продължи заниманията. Искаше му се също да види отново Карлайн, макар и да не го споделяше с никого. Напоследък се улавяше, че си мисли за нея в по-мека светлина, забравяйки за онези нейни черти, които някога го бяха дразнили. Съзнаваше също така, със смесени чувства и изпълнен с нетърпение, че би могъл да разбере за съдбата на Томас. Долган трябваше да е пратил вест в Крудий, стига топенето в планините да бе настъпило рано.
Боррик издържа още няколко срещи с краля през последната седмица, всяка от които неудовлетворителна. Последната бе минала преди няколко часа, но той нямаше да сподели нищо преди слугите да напуснат стаята.
След като вдигнаха и последните блюда и слугите почнаха да им наливат от най-доброто кралско бренди, на вратата се почука и влезе херцог Калдрик, който махна с ръка на прислугата да напусне. Когато стаята се опразни, той се обърна към херцога.
— Боррик, съжалявам, че прекъсвам вечерята ви, но имам новини.
Боррик стана, останалите също станаха.
— Моля, седни с нас. Заповядай, вземи си чаша.
Калдрик взе предложеното му бренди и седна в стола на Пъг, а момчето си издърпа друг. Херцогът на Риланон отпи и каза:
— Преди по-малко от час пристигнаха пратеници от херцог дьо Батира. Ги изразява тревогата си от възможността кралят да бъде „неоснователно“ обезпокоен от тези „слухове“ за неприятности в Запада.
Боррик стана и запокити чашата си през стаята. Тя издрънча и се разби. По стената потече кехлибарена течност. Херцогът на Крудий почти изрева от ярост:
— Що за игра играе Ги? Какви са тези приказки за слухове и неоснователно безпокойство?
Калдрик вдигна ръка и Боррик малко се успокои и седна. Старият херцог каза.
— Собственоръчно написах кралския призив до Ги. Всичко, което ми разказа ти, беше включено, всяко късче информация и всяка догадка. Нищо друго не ми хрумва, освен че Ги държи кралят да не взима никакво решение, преди той самият да пристигне в палата.
Боррик забарабани по масата и изгледа Калдрик с пламнали от гняв очи.
— Но какво прави Батира? Ако предстои война, то тя надвисва над Крудий и Ябон. Моите хора ще пострадат. Моите земи ще бъдат опустошени.
Калдрик бавно поклати глава.
— Ще ти кажа откровено, стари приятелю. След отчуждението, настъпило между краля и неговия чичо Ерланд, Ги прави всичко, за да издигне своето знаме на върховенство в Кралството. Струва ми се, че ако здравето на Ерланд се влоши, Ги вижда себе си понесъл пурпура на Крондор.
Боррик отвърна през стиснати зъби:
— Тогава чуй ме добре, Калдрик. Не бих поел такова бреме на плещите си за нищо на света, освен заради най-висшата кауза. Но ако Ерланд е толкова зле, колкото ми се струва, въпреки твърденията му, че не е така, на трона на Крондор ще седне Анита, а не Черния Ги. Дори да се наложи да вдигна армиите на Запада и да ги поведа към Крондор, за да поема лично регентството, така ще бъде, каквото и да пожелае Родрик. Само ако кралят оспори правата над този трон, той ще бъде зает от друг.
Калдрик го погледна хладнокръвно.
— И ще приемеш клеймото на изменник на короната?
Боррик удари с юмрук по масата.
— Проклет да е денят, в който се е родил този подлец! Съжалявам, че трябва да го признавам за свой сродник.
Калдрик изчака, докато Боррик се успокои, и каза:
— Познавам те по-добре, отколкото ти сам се познаваш, Боррик. Ти не би вдигнал бойното знаме на Запада срещу краля, въпреки че с най-голяма радост би удушил със собствените си ръце своя братовчед Ги. Винаги ме е натъжавал фактът, че двамата най-добри пълководци на Кралството толкова много се мразят.
— Да, мразим се, и с пълно право. Всеки път, когато от Запада се поиска помощ, този, който се противопоставя, е братовчедът Ги. Всеки път, когато възникне интрига и когато някой загуби титлата си, този, който печели, се оказва някой от фаворитите на Ги. Нима не виждаш? Единствено благодарение на теб, на Брукал Ябонски и на моя милост съвет прояви упорство и не назначи Ги за регент на Родрик през първите три години. Той стана пред всички херцози и те нарече уморен старец, неподходящ да управлява от името на краля. Как можеш да го забравиш?
Калдрик наистина изглеждаше уморен и стар, отпуснат и заслонил с ръка очите си, като че ли светлината в стаята бе твърде ярка за него.
— Виждам го и не съм забравил — промълви той. — Но той също така е и мой родственик по съпружеска линия, и ако аз не бях останал тук, колко още влияние смяташ, че щеше да наложи над Родрик? Като момче кралят го превъзнасяше, виждайки в негово лице един блестящ герой, боец от първите редици и защитник на Кралството.
Боррик се отпусна в стола си.
— Извинявай, Калдрик — отрони той с тон, загубил вече остротата си, — Знам, че правиш всичко за доброто на всички ни. А Ги наистина излезе герой, когато изтласка кешийската армия от падината на Таунтън в ония години. Не бива да говоря за неща, които не съм видял лично.
През цялото това време Арута не реагираше, но в очите му се четеше същия гняв като у баща му. Той се приведе напред и двамата херцози го погледнаха.
— Имаш ли нещо да кажеш, сине? — попита Боррик.
Арута разпери широко ръце.
— Докато слушах всичко това, ме притесни една мисъл: ако цураните дойдат, как би се облагодетелствал Ги, виждайки, че кралят се колебае?
Боррик забарабани с пръсти по масата.
— Тъкмо в това е загадката, защото въпреки коварствата си, Ги не би допуснал Кралството да загине, само за да навреди на мен.
— А не би ли го устроило — каза Арута — да остави Запада да се поизмъчи малко, след което да дойде начело на армиите на Изтока като герой победител, както при падината на Таунтън?
Калдрик се замисли.
— Дори човек като Ги не би могъл да погледне на тези чуждоземци така лекомислено. Или поне се надявам да не го направи.
Арута стана и закрачи из стаята.
— Но помислете си какво знае той. Предсмъртни бълнувания на някакъв странник. Догадки за предназначението на един кораб, видян само от присъстващия тук Пъг, и то съвсем за малко, преди вълните да го отнесат. Заключенията на един жрец и на един магьосник, хора, за които Ги няма високо мнение. Приказки за някакви преселения на Тъмни братя. Подобни новини спокойно би могъл да пренебрегне.
— Но всичко това е очевидно — възрази Боррик.
Калдрик се загледа в крачещия из стаята принц.
— Може би си прав. Това, което може би липсва, е настойчивостта в думите ви, тревогата, която трудно
